Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Докато се спускаш
към най-голямото дъно
научаваш езика на рибите.
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X
Евгени Бързашки – Живот
Дора Радева – Някога
Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Някога
Когато каза, че най-добрата кухня е унгарската
Когато клюки ръсеше за Вазов и за „Мисъл“
Когато важен беше Дон Кихот
и Платонов, и разните детеубийства
Когато
Исках да се снимаме, а ти все нямаше пари
Когато ни разбиваха сърцата и насилваха телата
Когато Рамщайн и Висоцки бяха нашата убийствена комбинация
Те разбирах
Но него още го нямаше.
Дойде
и вече няма нас, защото
ми каза стига глупости
без атомни централи
и без джендъри
аман
И вече няма нас, а на Путин
общо взето
му е през оная работа
че нас ни няма.
пУмиярско
В спомените му съм кучето,
което маха с опашка
и гледа с оня досаден
твърде досаден верен поглед,
заради който ти иде да го нариташ.
Единствено с възпитателна цел
да го нариташ –
да го спреш да обича.
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X
Добринка Корчева – Walka
Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
На връщане, по пътя, край който нямаше маслинови дръвчета и не прелитаха цикади, решението бе съвместно мълчаливо: никакво завръщане там, където очакването е изтрито от всеки дом и от светилата дневни не струи светлина, по чийто ръб навлиза различно от сивия мрак, и това бе по-тържествено от клетва, по-ефирно от лов на цикади, по-надигащо онази буца в гърлото, която е последната, камък за заключеното в куфара, вече станал ненужен, защото всичко е с нас и на нас…
Една виелица разтвори вратата една зима и някой избра да останем до кристала на погледа, тогава неистово бял, сега нажежен в червено, и този път този път е до всеки град с цикади и разтворени врати, но улиците му са опустели и не чуваме стъпките си, и няма нищо по-мълчаливо от погледа над онази маса, заради която се разпалва поне едно малко светило, и единственото, което казваш без думи, е напомнянето за птицата на перваза в четвъртия час. И тръгвам да я търся, тя ще се върне, а значи, и…
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X
Добринка Корчева – 1933 удара в минута
Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Ни дворци,
ни бункери,
ни укрития.
Но сред нямащото значение
попитай я:
„На първа фронтова“
дали е „тихо“?
Тя знае
как убиха.
На белите престилки
белотата.
Поставя марлята.
Да се чете /не се чете/: граната.
Когато се завърнах в този Дом,
от него беше останал само звукът „Ом“.
Но нито една нота не ни прокуди
към капитулантски прелюди.
1933 удара в минута
Защо не мога да забравя?
Тази сграда.
Строена, като целия квартал в съседство, от моя прадядо, строителния предприемач Петър Пешев.
Сега тя е единствената ми връзка с живота на мъртвите.
Те не искат да умират, или… не могат да умрат.
Ключовете към щастието, усмихваш се ти, са там, където сградата започва отново, израства, поливана от дъждовете на Източна Европа, и в която започва филмът.
Разбери защо.
Обясни защо.
И да протегнем бавно ръцете си към „ключовете към…“.
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X
Десислава Валентинова – През нищото
Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Ти и детето
Обичах я, както не е позволено
Да обичам теб, музо забранена
Толкова много я прегръщам
Толкова й се радвам на двора
После крадешком до мен се връща
Как не съм я срещала сред хората
Погалих я веднъж по косичката
Тя ми даде вода със ръчичка
Дадох й да хапне с мене хлебче
Пяхме тъжно, пяхме смешно
Редихме си цветя на прага –
До свещите да грее нещо
Не я забравих чак до Прага
Но забравях теб, моя вещице
И пак те помнех, андрогинната,
Красивата, на нея роднината
И щом не ме прегръщаш, дай ми вещо
Своята благословия най-накрая
Да си имам и аз чедо, дар от Рая
И да си те спомням зиме
Че знаела съм муза с твоето име.
През нищото
В гъстия сок
На нашата
Екосистема
От човешки
Взаимоотношения
Ти се чудиш
Как знам
Аз се чудя
Кога и как
Да те оставя
Още малко
Да си поспиш
Юнак мой
Балкански!
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X
Дамян Гочев – Будният човек е заспал човек
Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022
будният човек е заспал човек,
но е заспал буден човек…
халюцинира в парализа
парализаран от халюцинацията…
подредено по Божинката
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X
Гордан Изметов – Тук черешовата никога не свършва
Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022
* * *
тук
черешовата
никога не свършва…
* * *
хрущите ли?
хайде още малко, че пак е време за компот.
то и аз съм под капачката, но не си давам костилката на никого…
* * *
за
памет
поливай…
* * *
не е уважение
утъпкването на
тревясали пътеки
тревата не скрива целта
а пази споменът за посоката…
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X
Владо Любенов – Не чуваш ли, скъпа, как вият чакалите рижи
Ивайло Божинов
Не чуваш ли, скъпа, как вият чакалите рижи
там горе на Остра могила във тъмнозеления мрак,
не виждаш ли, скъпа, как мъжкият женската ближе,
щастливи във своя до смърт моногамен и самодостатъчен брак…
Спи долу селцето и светят най-горе звездите,
и ронят се старите фрески на Млечния път,
където се молят безмълвно невидимо кротко светците
за този красив кръговрат на живот и на смърт.
Но ти спиш и сънуваш Ловеца във черната дреха
как крачи с години и иде от синята степ,
и насън се усмихваш във някаква странна жестока утеха,
че първо той мен ще застреля, – да може да бъде със теб…
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X
Владимир Раденков – Пролетен панаир на книгата
Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022
Поседнал връз бордюр
на сянка под дървото,
доволно отметнáл пазара,
навярно новодомец
в Студентски град или Кръстова вада,
с длан бърше потта
от червендалестото чело.
До дънките като потури
и маратонките като цървули
лежи торбата със покупки,
докáто тарикатските очички
в социални мрежи скролват
и се озъртат за съратник
в убийството на книги
чрез задушаване в торба.
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X
Веселина Башова – Бебе делфин е магнитче спомен
Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022
***
каруца теглена
от кон и коза
по главен път
крета моята вина
как да й се доверя
***
мече от глина
с радост оживява
в ръцете на детето
в мен пораснало
и търси майка
***
за щуреца
плюс и минус усилват
звука на песента
сърцебиенето ми
помага да се прибера
***
на детски карти
добрият вълк учи
букви звуци
на гърба е телесната
ми хижа и се крия
***
катерицата
складира храната си
в малки дупки
пристрастена ли съм
към високи вибрации
***
тънка тръпнеща
козина има заека
ловецът стреля
и пробива ме с обиди
благодатта лекува
***
от март до
септември щъркелът
снесе пет яйца
*вгнездени в аурата ми
много идеи се люпят
***
розов корал
прилича на дърво
но под водата
плувам в себе си
уверено и надълбоко
***
бебе делфин е
магнитче спомен за
младо лято
преглъщам себе си и
дишам едновременно
***
костенурката
няма как надбягването
да спечели
белите ми дробове
за мен работят в екип
***
не се съблече
зелката под ножа
и с тази своя
кожа многолистна са
ми на скришно чувствата
***
иска кромида
да е пръв в тавата
бе обиден умът
че не зачитам
всичките му мисли
***
свежи сокове
крадат осите
от реколтата
а в мен урожая
как мога да опазя
***
мисли се за по
важен от другите
онзи лимон
загуби ли егото ми
с радост ще го понеса
***
настръхнала е
котката и ме зяпа със
зеницата си
в ядрото ми се взирам
уча ли за себе си
***
лъвът е царят
но има ли царство
не плащат и
клетките ми членски
внос на тялото и мен
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X