Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022

 

***
каруца теглена
от кон и коза
по главен път
крета моята вина
как да й се доверя

***
мече от глина
с радост оживява
в ръцете на детето
в мен пораснало
и търси майка

***
за щуреца
плюс и минус усилват
звука на песента
сърцебиенето ми
помага да се прибера

***
на детски карти
добрият вълк учи
букви звуци
на гърба е телесната
ми хижа и се крия

***
катерицата
складира храната си
в малки дупки
пристрастена ли съм
към високи вибрации

***
тънка тръпнеща
козина има заека
ловецът стреля
и пробива ме с обиди
благодатта лекува

***
от март до
септември щъркелът
снесе пет яйца
*вгнездени в аурата ми
много идеи се люпят

***
розов корал
прилича на дърво
но под водата
плувам в себе си
уверено и надълбоко

***
бебе делфин е
магнитче спомен за
младо лято
преглъщам себе си и
дишам едновременно

***
костенурката
няма как надбягването
да спечели
белите ми дробове
за мен работят в екип

***
не се съблече
зелката под ножа
и с тази своя
кожа многолистна са
ми на скришно чувствата

***
иска кромида
да е пръв в тавата
бе обиден умът
че не зачитам
всичките му мисли

***
свежи сокове
крадат осите
от реколтата
а в мен урожая
как мога да опазя

***
мисли се за по
важен от другите
онзи лимон
загуби ли егото ми
с радост ще го понеса

***
настръхнала е
котката и ме зяпа със
зеницата си
в ядрото ми се взирам
уча ли за себе си

***
лъвът е царят
но има ли царство
не плащат и
клетките ми членски
внос на тялото и мен

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.