Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022
Поседнал връз бордюр
на сянка под дървото,
доволно отметнáл пазара,
навярно новодомец
в Студентски град или Кръстова вада,
с длан бърше потта
от червендалестото чело.
До дънките като потури
и маратонките като цървули
лежи торбата със покупки,
докáто тарикатските очички
в социални мрежи скролват
и се озъртат за съратник
в убийството на книги
чрез задушаване в торба.
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X