Ърбън парфюм / серия метровлак
Повторение
//////////////////
/////////////////
/////////////////
Отново и отново
Повторение
Увеличаване на скоростта
––––––––––––––––
Повтаряне на всичките възможности
от 0 до безкрайност
е времето в което може да купуваш, без да губиш.
Влизат
Краката на роботи, невероятни киборги, работници,
красиви жени, изтрити дами, примигващи момичета
и ненаситни да крещят деца, университетски преподаватели,
прикрити клошари, сладкари, неатрактивни и атрактивни дизайнери,
изчезващи от облака художници, археолози, кинезитерапевти, монтьори
и алфа-мениджъри на човешки маси и програмисти проектиращи облачни конструкции, архитекти на мисълта
Влизат в линеарни инфраструктури на самотата с ключове за множество ключалки.
Стоят
Сядат
Чакат
Преминават
Сядат
Бързат
Гледат
Гледат
Гледат
Влизат
в екраните от течни кристали,
а някои предпочитат пространствата
на IPS, LED, OLED, AMOLED, E Ink
Излизат
Клетъчните кутии са времеви жилища,
далеч от смъртта, тъгата и живота.
/////////////////
Повторение
На силата и естетическата мекота
Освен, ако не ми падне батерията.
25 август, 2019
Три отделни визуално-сетивни посоки
(Запасена с:
3 бонбона от Берьозка; една нова-непрочетена книга; разкривена урбън реалност)
Обувката ме излъга,
щях да си изкривя кракът
Стълбите на моето падане се разместиха
по-бързо от изпадането в безтегловността-тъгата,
упорито ме преследва
Изядох и последната руска бонбона
увита в блясък станиол,
синтетика на мисловните усещания.
Падам…
_
–
–_
_
След отварянето и затварянето на книга,
остава пикоч и кръв, не бях вкусвала
руски бонбони от времето, след като бях далеч от детството,
забравих тази амалгама-лъжлива утайка
от какао, плесен от мляко и бляскав на евтин метал.
Не бях докосвала сребърен молив,
сега той е стъргал, да кажа поетично, докосвал книга
вече мое притежание.
Ра-си-м е име на художник рисуващ себе си със своите секрети за брави
в които влизането е извън контрол на мисълта
Ръката му държеше адски камък
Остави думи-сенки върху белотата на листа.
Бе-ло-слава пише поезия, която отвращава нейните приятелки
Ах, кои, кои….
Русата и коса ги подлъгва, че е миловидна, но зъбите й са по-изтънели
от много хапане върху, през, отвъд
месо и птици
Летят много ниско и опръскват гледащите нависоко.
Ох…
Месото по тях е знак, че са живомъртви
кръвта и бялата сплав в сърцето на бонбона също ме излъга,
горките, горните
Горките родени в седемдесетте, ожесточени от провали и успехи
Приютени в далечните градове на Европа
или в панелките-bauhaus символ на прогреса.
Да се копират и повтарят архитектурните илюзии е опасно!
Да се чете поезия е опасно!
Да се слиза по стълбите в двореца на културата в сърцето на града е опасно!
Дъгата от сетивни радиоактивни изотопи ме подведе,
а всеки път забравям за вкусът на руският бонбон
Ядрото – бяла мека сплав
пробив капка кръв от конфитюр – череши или рубин на прах.
Падам.
Слизайки по стълбите се спрях.
15, декември, 2019
Бележка: конотацията с града и Вселената е Урбън, не Ърбън.
Влакът Бургас-София
Влакът преминава
Мелниците
по върховете на планината
се въртя непрестанно.
Лицата-статични персонажи
продължават
да: спят, придържат чанти, пипат по умните екраните,
гледат през прозореца, правят се, че четат.
Влакът спря
Жената до мъжа с кожен елек и риза на облаци от кафе каза:
,,Кар-но-бат“, но аз чух ,,карма”.
Влакът пести електричество от климатика. Не е полезно, все пак!
Пространственият човешки хладилник
би размесил стотици непознаващи се бактерии,
а сега скоростта и вятъра се грижат за пътниците.
Те продължават да гледат втренчено и понякога се оплакват.
Те знаят механизма за причината и следствието
и не искат да го променят.
7 септември, 2019, България
списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X
