Валентина Янчева

 

 

**

Няма нищо трагично, разбира се
Просто двама човека са си тръгнали
Един от друг
Някой ги е наблюдавал от прозореца си
Сигурно
Докато е пушел цигарата си
Сигурно
Как стоят, допрели чела
Как не помръдват
Как дъхът им се вие на облаци
Изглежда като общ ореол под уличната лампа
За времето в което човекът е загасил цигарата си
Двамата долу са се обърнали кръгом
И броят крачките си един от друг
Като преди разстрел
Като преди дуел.

 

**

Има една малка игличка в сърцето си.
Толкова малка, че почти не се усеща.
Но понякога, ако се завърти рязко в кръг, или много силно си поеме въздух, почва да боде.
Така, че сковава ръцете и краката й.
Затова не се движи много, затова не диша много.
Затова не съществува, много много..
Има едно малко момиче в града ти.
Толкова малко, че почти не се забелязва.
Но понякога, ако се завърти рязко в кръг, или много силно си поеме въздух,
разтриса всички улици.
И събаря до основи всички сгради.

 

**

Дъщеря на майка си
Дъщеря без баща
Сестра без братя
Жена без деца
Момиче без усмивка
Показва зъби само, когато ще хапе

 

**

Бавно, но съвсем сигурно
Ни настъпват, настъпват
Тъпчат се с волята ни
Препиват с мечтите ни
Стой!
Малко по малко се отказваме
Малко по малко спираме
То вече няма за кога
То вече няма смисъл
По-добре да спра
По-добре да…
С широки усмивки
Бавно, но съвсем сигурно
Без да ни усетят
Крачим с широки крачки към ръба на моста
Ние си знаем кои сме…

 

Всичко е любов
И после двама се целуват пред разкошен залез
Ако всичко е любов, тогава
Любов е когато плачеш в автобуса,
толкова, че някой боязливо ти подава кърпичка и се чуди дали трябва да извика помощ,
любов е, когато се наливаш сам в собствения ти хол и после повръщаш самотно в банята.
Любов е да бъдеш гладен,
любов е да погребваш спомените за някой, на когото преди си вярвал.
Любов е когато удряш друг човек и костта му изпуква под удара ти,
любов е когато като малка си си причинявала белези с бръснарско ножче,
защото не си знаела как по друг начин да изпиташ.. Любов..
Любов е когато си гневен,
когато се чувстваш нищожен,
когато не знаеш как се говори,
когато не знаеш как се вижда и чува , когато не знаеш как се ходи..
Любов е когато се изправяш пред тълпа, която те плюе.
Любов е да те тъпчат.
Любов е да ти крещят че не струваш,
любов е да си сам,
любов е да просиш, любов е да мръзнеш..
Любов е когато запалваш къщата си, за да няма къде да се върнеш.
Любов е несправедливост, любов е лъжа,
любов е убийство.
Любов съществува.
Извън всичкото на разкошния залез.

 

**

Тръгнала е, когато е била на тринайсет
И още тринайсет не се е спирала
Когато я питат къде живее
Казва не знам
Или не съм сигурна
Смее се
Имала е тринайсет стаи
Тринайсет легла
Тринайсет кухни
Тринайсет пъти багажникът пълен със дрехи
И сакове
Навсякъде сакове
За няколко месеца
После
….
Трябва да бяга
Заключва
Не се връща
Виждаш я – крачи приведена
На врата й тежи верижка
Вместо спомени
Колекционира ключове

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.