Валентина Янчева
Търсене
Някога:
Хвърляхме хартиени самолетчета
по класните стаи.
дъската и тебеширът ни учеха за света.
днес:
океан на информация ни е хоризонтът.
мореплаватели сме в удобни кошчета.
кабелите са мачти а всяка интернет страница – карта.
днес жадно търсим обещаното богатство – заровено
от незапомнени времена.
малко са онези
с вътрешен и работещ компас.
Какво, ако…
Когато един ден
изпратените електронни съобщения
бъдат заменени с черни гарвани
тъмни крила ни биха покрили небето.
Гласни клюнове ни биха глътнали мира;
Разкъсани нокти ни биха грабнали самата светлина.
Когато една нощ
онлайн информациите се превърнат в капки:
бързеи, диви вълни, бесни морета и океани
няма да ни позволят да дочакаме утрото.
Водната стихия би ни потопила сънищата,
точно преди да се събудим.
Мъртва птица
В жълтия набъбнал корем
все още се оглежда слънцето
Клюнът е крив
вратът – счупен.
Кой е взел живота на птицата?
Кой е заглушил песента ѝ?
Студеното тяло мълчи.
Возила я сгазват
докато лежи върху прага на бензиностанцията.
Минувачи въртят погледи…
Рой мухи я заобикалят – букет няма.
Асфалтът не е земя,
така че не може да я вземе в обятията си.
Не мога да заспивам,
не искам да сънувам…
В моите мисли пее мъртвата птица.
Превод от македонски Марко Видал
списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X