Валентина Янчева

 

 

Безумие

Черен гарван-
(Самотата)
на рамото ми кацна.
Страхувам се…

Отрова вените ми поразява-
(Болката.)
Вълнувам се…
Горчиво ми е във устата-
(преглъщам…)

Мога ли да те забравя?
(БЕЗУМИЕ!!! )
Обръщам се…

Секунда разстояние…
Решение или съмнение?
Изгубвам се…
Ранени спомени…
Заблуда или истина?
Погубвам се…

Търся себе си-
усещам Теб!
Липсваш ми!!!
(Събуждам се…)

 

Вампирите / жени

Вампирите жени са по-опасни.
предупредих те, но явно ти съвсем не си на ясно.
Да!
Вампирите невидими са и летят.
Но когато откачат, по-страшно е!

А ти защо си още тук!?
Вярвам в теб, че си различен!
По- смел от всички същества.
Отдавна трябваше да си избягал!

Интимността не е обикновено
сливане на две тела, те във душите влизат,
после трудно гониш ги от там.
С откровение заливат те.
Нищо не може да ги спре!
Вампирите не пият кръв,
дават всичко за открити
разговори и дълбочина.

Понякога са много тъжни,
във тях е вечен мрак, трудно би разбрал,
защо светлината не могат да я понесат.

А ти, какъв си!?

Вампирите жени обичат силно и жестоко,
на всичко са готови,
когато някой види в тях доброто!

03, декември 2019

 

Пепел

Катранени следи –
незаличими белези…
Лепкави думи –
татуирани във времето…
Потопена вечност…
Сърцето – пепел…
Тъжен вой разпръсна глухотата…
Смирението не е присъщо на вълчиците!
Докоснеш ли се до душата ми –
ще гориш на клада!!!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.