Ваня Вълкова – Градът на черните птици

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „bEAU“ (fr) (бг. красив / ВОДА), фотография, проект за инсталация на открито, 2020

 

Градът на черните птици
(ритъм на невъзможност)

Една, две, осем
цветовият код на скритото,
зелено, задно пространство на МОЛ-а
много бързо се променя.

Черно-сиво-бяло-черно-черно
кодът се променя
Кодираните информационни машини се развалят

повтарят, повтарят, повтарят
повтарят, повтарят, повтарят
повтарят, повтарят, повтарят
повтарят, повтарят, повтарят

множество пискливи звуци,
без значения.

Черно-бели сенки,
останки от дърветата от парка изтъняват
Сиво-черните, изпосталели гълъби изчезват
Черни птици ги изместват
в градското пространство
на тъгата.

Самотни пейки в парка,
покрити с дрехи от послания,
непрочетени от никой
Бързащите стъпки разтрошават
камъчета по алеите – информационните артерии на града.

Утре напускам тази територия
Бързо!
Не мога да взема
нито една черна птица.

27 август, София, 2020

 

Разрез в тишината на градската гора

Тихите вълни – честотни линии
на урбанистичното поле,
далеч
Протичат
бавно

Едно листо, завихрящо се
пада
ускорява урбанистичните
вектори-линии на разчертания град
В мен и извън

Трето листо падна

Параболата на летежа приютява
остатъците шум
Птичето крило разрязва
тишината на есенната гора
в града

12 ноември, 2020

 

Градски прах
(вървене, вглеждане, изтупване и преминаване през праха по улиците)

Паяжината
прах
Поглъща
обрамчва
приземните
прозорци,
отвърстия,
пролуки
към
Вътрешността на
града изтлява, бавно

Умъртвеността на градските реалии – вид затишие,
преди
експлозив-самота
. . . .
. . .
. .
.
остатъци от прах

Пречупените улични артерии
разчертават множество от
карти на изгубени пътеки

Опашките, пред магазини за месо,
от множество
крака, ръце, бездънни очни ями
са времеви предградия – граници – стени
на градските пространства

Опашките, пред магазините за памет
наедряват, много бързо
Изтръгнатите мигове,
сладости утайки
ферментират бавно,
променят структурните нишки памет и се размножават
много бързо,
много бързо,
много бързо

Излита черна био-машина за летене

Градски прах-забрава,
Огромна мрежа-плът
покрива всичко

А библиотеките
са пълни с прах
и непрактични думи
Непрочетени и непотребни,
прибрани в найлонови торбички

Опашките от онемели полиестерни
изрезки на лица, остават отпечатък
по прашните фасади;
разбити улични депа;
отворени подземни дупки – отворени врати към постмодерен Хадес
подземен цифров град
забрали рани, пълни градска гной и евтини моменти, на кафе.

Излита черна био-машина за летене…

31 октомври, 2020

 

Пустинни птици

Хълмове се променят
Ветровете вдигат облак-прах
….
..
.
….
…… .. ..
………………….

пясъците тръгват и пътуват
Хълмовете изтъняват
Ветровете влизат и излизат
не оставят тишина

Мъжът пресича
––––––-/–––––––-
хълмовете-пустота,
извън пределите за смисълa

Жената е извън / /не чака никой

Една пустинна птица кацна
Пясъкът под сянката на ходещият се преконфигурира
в нови измерения реалност-конструкции на мисълта

Пространство-времеви реки дълбаят улей,
разчертават пътища за бягство – многомерни
Извън материалните частици ежедневност
Извън страха за десеминация на творческия потенциал
Извън недостига на семейна обич, приятелство, любов
Извън моментите на солидарност
Извън честотните трептенията оформящи екипна цялост
Извън града и неговата инфраструктурна земя – самотни ареали
Извън недостига на средства
Извън страха, че времето изтича бързо-бавно
Извън гнета на екзистенциалната тъга
Извън информационния пашкул, на техно-тихо тяло

Един човек върви
по всички пътища в пустошта

Далеч

Няма отпечатъци в пустинята на мисълта

Далеч

Излита и пресича равнината
силует от
пясъчни частици

Една пустинна птица кацна
Пясъкът под сянката на ходещия
започна бавно да изтича.

Екрана изгоря

Няма видео връзка

Замахът на крилата, на птиците
е бавен
Птиците са уморени
Няма връзка с чипа
Пустинята се пренарежда.

29 ноември, 2020

 

Ходене по морската крайбрежна улица / Смъртта на един приятел

Крайбрежната улица е път
към изоставени
риалити-смърт-руини
от соц-мечта

Прогрес в застой

По пътя в ляво
умира бяла постройка
По пътя в ляво
лежи метален скелет, изоставен
на мъртво чудовище на електрическата мрежа
По пътя в ляво
спря бяла кола
Човек с прошарени коси освободи вратата
мръсно-бяло куче пойнтер
се изтече бавно,
но стабилно се втечни
и леко се зарадва
Последен лов
Разходка на зелено
Или последен ден – убежище
от болките на собственото тяло
Мъжът разходи много бавно,
бавно ходещото куче
Жената пушеше цигара,
погледна към морето
Аз погледнах в другата посока
мускулите на очите се тресяха

Не знам

Последен ден
за мой приятел
Последен ден
за ловно куче
Последен опит
да не мисля,
далеч от София,
в останките на следобеда,
а той умира там
На сутринта
разбрах,
че времето на него
е изтекло

Тъгата изпотроши
всички разноцветни плочки
Пепелта под тях остана
да се стеле над града
Последен опит да успее
да живее унизен,
далеч от разгромените финансови вериги
които не успя да припознае – част от своя свят

Звукова вълна прониза тишината

Бяло-сива птица пада към морето

Мозъчни вълни
се прекосяват и затихват
Алфа – вълни
тялото е будно и много леко се отпуска,
но иска да остане силно
7-14 повторения в секунда
Бета – вълни
активен умът, чертае траектории, непрестанно
от 13 – 30 повторения в секунда.
Делта – вълни
без образи, дълбоко в съня,
оставя да поправя всичко поправимо
постепенно, все по-малко
от 0-4 повторения в секунда
и бавно спира да се регистрира
Тета – вълни
мистичен мост между аз и не-аз,
но много бавно паметта изтича
Започва повторение в зоната на смъртна сянка,
честотен преход от материя във всичките й състояния на
твърдо, течно, газообразно, плазма и Бозе-Айнщайнова кондензация

Бавно …
Бавно ..
Бавно .

Много бавно
Не може да си върне
препълненият с шлака – информация финансов ум
Гама – вълни
40-5000 цикъла в секунда
идейна мощ и силен стресов изблик,
невъзможност да ги пипне материално

Далеч в болничната тишина

Не мога да осмисля факта, вървя
Не мога да осмисля факта, вървя
Не мога да осмисля факта, материята е само
4% от познатата вселена, а друго е
23% тъмна материя и 73% тъмна енергия

Водата под краката ми изтича

Бавно

Птицата със счупено крило
се движи
бавно
…
..
.

Бяло-сива птица падна в морето

септември – ноември, 2020

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Валентина Кудинова – Съзирам светлината в пясъчните ѝ очи

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „selbSTEINschätzung” (de) (бг. самооценка / КАМЪК), ръкопис върху хартия, въглен, камък, дървена рамка, стъкло, проект за голямомащабна инсталация на открито, 2019

 

Съзирам светлината в пясъчните й очи

Съзирам светлина в очите на пустинята…
След толкова пресети песъчинки
да открия златните…
И тишината да не ми горчи,
да оценя закрилата на сянката.
Измерих дълбината
в корена на болката,
която от ума започва
и търсих нишката
в разбърканата прежда
от котешките лапи на съдбата.
Сега вървя.
Зад мен остават
ръждясалите порти
на предишните представи.

 

Облаци и светкавици

Денят е пълен с обещания
за по-красиво настояще.
Какво не му достига всъщност
на днешното сегашно?
Защо все някак си остава в сянка
тъй краткият момент
на всяко случване?
Освен, когато паметно събитие
разтърси из основи битието,
а иначе са тонове очаквания,
сгъстили се на облаци в небето.

 

Преразказани скрижали

В земята на изпадналите
от житейската каруца
проблясва лъч
в контейнери съкровищници.
Блажени обитателите на квартала са,
получат ли бутилка течно щастие.
Тук мизерията е насъщен хляб,
а хората са птички божии,
които нито сеят нито жънат.
Небесният Отец за тях се грижи
и ги храни
кога с отпадъци, кога със подаяния.
И дългове редовно им прощава,
защото Негово е царството и славата.

 

За надеждата

В страната на пропуснатите влакове
надеждата е спряла на закрита гара.
И след като надеждата я няма,
свободен си от всякакво очакване.

Надеждата е преоблечена илюзия,
непостоянната сестра на вярата.
Отсъствието на измислена надежда
пространства неизследвани отваря.

 

Парадокс

Толкова мислих за свободата,
че тя със досада от мене избяга.
Сега ежедневно правя капани,
с които опитвам пак да я хвана.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Борислав Игнатов – Хлъзгав склон

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „ja • panisch” (de) (бг. японски / паникьосан; изпаднал в паника), калиграфия, мастило на хартия, 2019

 

Хлъзгав склон

Вуду кукли и слепи змии,
пълзящи с вятърна грация
по вените.
Отворена, пулсираща рана,
алена бездна
за земни копнежи.
Трескави брътвежи
в сърцето на джунглата.

Търсене.

Търсене на сляпо.
Търсене на противооторова.
Търсене на искрици
из дебрите
на тъмнината
на нашите
изтръгнати сърца.

Склона се пързаля,
животинската паст зее
в очакване да погълне
остатъците от онова
Което е останало
От нашите спомени.

Пот се стича под клепачите.
Живот на пресечени кадри.
Безумно очакване
лентата да се скъса.

И после пак търсене.

 

Произвол

Прекарах младостта си в произвол
В застояло, ронещо се градско блато
В което пирани те хапят по пищялите.
Израстнах сред неопалеолитни химери
И препикани градинки
Сред миризма на кебапчета
И ракия от която се ослепява
Израстнах без да израствам
Заобиколен от широко отворени усти
Научени да поглъщат всичко
И все никога да не им стига
Сива конспиративна какафония
Нецеленасочена като парче прогнил портокал
Търкалящ се в средата на океана
Не спира и няма и да спре
накрая ще ни изяде
и изсере
всичките
За пореден път.

 

Едно бързо на свободно
(засичам си 5 минути)

Кататонията на сезона
обгръща пилоните
на които се уповават
човешките същности.
Светулките, безплътни свещи
кретащи из дълбините
на сърцата ни
стават все по-бледи
все по-недохранени.

Охлювите се свиват в рапаните
океаните потъват в себе си
хората биха ме гледали вяло
ако въобще се срещах с хора.

Но аз съм в храма си.

Запалил съм огън
от старите свитъци,
на които до скоро
се бях прекланял.
Сега съм ням
и само сред четирите стени
които сам0 построих
мога да се опитам
да намеря себе си.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Благослава Игнатова – Ръцете на татко не са красиви

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „Fe•male” (en) (бг. (от) женски (пол) / желязо • (от) мъжки (пол), желязо, магнит, гравирани, 2018

 

 

Ръцете на татко не са красиви.
Има изгризани нокти в нощите, когато се бори със своите демони (в болницата).
Ръцете на татко не са големи, но са топли и сигурни.
Ръцете на татко не строят кули, но строят пътища, връщат животи и…
…прелистват книги, учебници, никога Библия.
Татко обича по най-обикновения начин… вика ни, наказва ни
И нощем тихо влиза в стаята и ни гледа… мен и брат ми… вече и децата ми…
И е до нас, когато падаме, когато ставаме, когато побеждаваме и когато ни побеждават…
Моля те татко нужен си ми, за да заспивам.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Антонио Хосе Понте – През декември, докато гледам как фоерверките летят

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „nEXt” (en) (бг. следващ / БИВШ, ПРЕДИШЕН), типографска инсталация, боя, 2016-2017

 

През декември, докато гледам как фойерверките летят
си мисля за времето.
Една година не започва в тази нощ,
създадена да се смеят и прегръщат някои,
а в тихото утро на рождения ми ден.
Тази толкова светла за пожелания нощ
няма да ми промени участта.
Мога да забравя да чукна на дърво,
бих могъл дори да разсипя солта,
с нищо няма да ми промени участта.
Кое ни кара да си мислим, че през декември
една участ свършва и започва друга?
И за какво си казваме наздраве
и си пожелаваме нови съдби?
Горчиво е дървото на моя прозорец
и в него опирам чело.
Искам времето да мине като във филмите.
Вече казах любов и останах сам,
казах време
убеден, че повлича всичко.
Ще продължа да разказвам за неща не били,
за проваленото от някои думи,
за болката, оставена ни от разделите.

Превод от испански Емилия Юлзари

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Антоанета Вичева – Бездънна кал

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „gLAUBe” (de) (бг. вяра / ШУМА), дигитална графика, 2020

 

Ако не бях
Щяха да ме харесват
Но съм

Ако не казвах
Възхвалата глобална щеше
да ме посреща
Но ме отпращат

Ако не правех
Това което съм
Пилат ще ме извади пред народа
И щяха да ме изберат
За свобода

Не ща ви свободата
Оковите на вашта свобода
Бесилка

Ако не бях
Щеше да ми е лесно
Но съм

В зоната
Извън пространството
Свободна

Септември 2020

 

***

Искам да съм гондолиер във Венеция,
да събирам красивите романтични спомени,
Вричания
вечност
близост

Водата облива романтиката
Размива реалността
В поклащането на люлката на бляновете

Когато слънцето залезе
Карнавалът в огнени отблясъци
Изгаря на клада
Пепел от разочарования

Искам да съм гробар
Стар и прашен
С мазолести длани
Безчувствено копае, безпаметно заравя
В ковчега на гърдите ми-
Сърце

август 2020

 

***

Морето е убийствено
Червено
Мацка по монокини
Пяна
Центрофугата донася и отнася
Не влизай вътре
Дете
Чайка
пищи
Не чувам нищо
От вълните
Бучи
Главата ми
В мен е хоризонт
Свлачище
Над плажа

Нос забит в морето
С име на жена
Посреща пяната
Посреща вятъра
Руши се бавно
Руши я бавно
С име на жена
Навътре в морето
Непоклатима крепост

Юли 2020

 

Корен
Залепен
За камък
Имитиращ бонзай
Това наричат те изкуство
Моля ви се
И да не сте посмели да се изказвате
Какво разбирате
4 хилядолетия история на бонсай
Дърво принудено до стане джудже
Да живее на сапунерка
Изискана и изящна
Но все пак сапунерка
Да дава плодове и цветове
В галещите ръце на лечителите
Когато Китай все още не е бил фармацефтичен змей
Дърво с назначен специален градинар
Само за него
Но какво разбирате вие
От wabi-sabi
За японците да има нещо недовършено, несъвършено
И пак да е изкуство
Но със *
и корен залепен
о камък
Тази комбинация ме праща на бунището
На вкуса
Вкус на гемео и fast food
Коленича над тоалетната чиния
Със златен кант
И се прекръствам

29.10.2020

 

Бездънна кал
Багер копае
10 цигани с лопати
Хвърлят по буца пръст
С ръкавица хвърлям буци две
Вятърът отнесе огънчето от свещите
Държим свещи
А няма огън
Има вятър
Вятър кал и лопати
Попа пее
Минава самолет
Някой отлита
Сълзите изсъхват преди да ги изплача
Изсъхнали изстинали
Попа пее
А телефонът ми звъни
Къде сте
Дори не можеш да изпратиш както искаш
За друг не би ми пукало
Но за теб исках да го направя както трябва
И какво-
Кал хаос вятър
Разпилени сме като пилци
Като овце
като питомни животни
Свикнали на дома
На стените на защитата
Разпилени по хълмовете на самотата си
Ритуалността на ежедневието и на трагичното
Е имагинерна.
Първото стихотворение
Което не мога да ти споделя
Какво друго има значение…

6.12.2020

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Алехандро Гарсия Руис – Beautiful losers

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „BARcODE” (en) (бг. баркод / ОДА), дигитална графика, 2018

 

 

Това не е стихотворение
(Един мартенски ден, 24-ти)

Борсовият индекс Дау Джонс
отбеляза най-високото си ниво
(в рамките на един ден)
от 1933-та

нарасна с 2,093 пункта
(с 11,3%)
при затварянето на пазарите
този вторник

индексът S&P
от своя страна
нарасна с 9,4 процента
(най-добрият му резултат от 2008-а)

НАСДАК се изстреля с 8,1%
през най-силния си ден
от много седмици насам
(за капитала няма карантина)

 

Beautiful losers

Да четеш на висок глас
да четеш книга на висок глас

да четеш в леглото книга на висок глас
да четеш в леглото Beatiful losers
в леглото на висок глас

да четеш Коен на висок глас
в леглото пред лицето на нощта на висок глас

да хапеш крещейки с все сила
в леглото пред лицето на нощта

ти и аз и Коен крещейки с все сила
като сияйни лузъри

после ти и аз в леглото пред лицето на нощта
да се хапем крещейки с все сила

защото няма по-сияйно поражение
от това в леглото крещейки с все сила

 

Превод от испански Владимир Сабоурин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Александър Думанов – Шубе и чяр

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „KonsumENTEN” (de)
(бг. потребители / ПАТКИ), дигитална графика, 2020

 

 

За ковидо ага научийме,
профилактично се пропийме.
С консерви се напънийме,
за Емеката се бийме.

Масчи златни носийме,
с Джак Даниелс се мийме.
Летото се поолабийме,
короната позаборийме.

Се наново откачийме,
аптечите ги изкупийме.
Така и не се усетийме,
чии гушки напънийме!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Даниил Хармс – Лъжльо

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „bORDER“ (en) (бг. граница / РЕД), интерактивен хартиен обект, 2015

 

Отвън надникна въздух злостен
и бе противна пролетта.
Проскърца прах в печални ноздри,
течеше гривеста река.
Стоеше вещер на брега
с чадър и шапка във размах.
Той викна – вижте ме сега,
как ще избягам от пердах!
И като лястовица черна
се стрелна той към своя дом.
Кинжал в окото му се мерна,
в носа му съскаше питон.

1926–1927?

 

Молитва преди сън

“Господи, посред бял ден
ме е налегнала леност.
Разреши ми да легна
и да заспя, Господи,
и докато спя, товари ме, Господи,
със своята сила.
Искам да знам много,
но не това, което книгите
и хората ще ми кажат.
Ти само ме просвети, Господи,
посредством моите стихове.
Но разбуди ме, дай ми сила
за битка в самия промисъл;
дай ми сръчни ръце в Словото
и прилежно сърце във възхвалата Божия
во веки веков.”

28 март 1931

 

Юнак-печеняк

Във голямото ведро
ще намеся аз брашно.
Ще пека голяма питка
за кварталната агитка –
със стафиди и коричка,
вкусно да им е на всички!
Гостите ми цяла вечер
пипат, лапат питка печена.
– Я кажете, гости мили,
дали сте я сте одобрили?
– О, такава питка няма
в цялата Земя голяма! –
викат гостите – Брависимо,
питката ти е вкуснисимо!
Ей такъв съм си юнак –
дружелюбен печеняк!

(Съчинено за мистификация в редакцията на “Чиж”, устроена от Д. Хармс и Нина Гернет. Стихотворението е изпратено като “читателско писмо с любителски стихове”, ужким писани от възпитателка в детска градина за възпитаниците. Нина Гернет е ръководила редакцията на детското издание “Чиж”, по-късно става класик на куклената драматургия в СССР.) (б. пр.)

 

Лъжльо

– Вий знайте ли?
Вий знайте ли?
Вий знайте ли?
Вий знайте ли?
Разбира се, че знаете!
Несъмнено,
несъмнено,
несъмнено знаете!

– Не! Не! Не! Не!
Ний не знаем нищичко,
не сме чули нищичко,
ни сме чули, ни видели
и не знаем
нищичко!

– А вий знайте ли, че ТАТ?
А вий знайте ли, че КО?
А вий знайте ли, че МИ?
Че татко ми си има
четирийсет синове?
Четирийсет здравеняци –
няма двайсет, няма трийсет,
ами точно четирийсет
здрави-прави синове!

– Айде, айде, айде, ай!
Лъжеш, лъжеш, лъжеш, лъж!
Айде двайсет,
айде трийсет –
може и да е така.
Ама точно четирийсет –
туй е връх на глупостта!

– А вий знайте ли, че КУ?
А вий знайте ли, че ЧЕ?
А вий знайте ли, че ТА?
Че кучета-джафкачи
вече могат да летят?
Точно като волни птици –
не бозайници,
не риби –
като ястреби летят!

– Айде, айде, айде, ай!
Лъжеш, лъжеш, лъжеш, лъж!
Кат бозайник,
като риба –
може и да е така,
ала птица,
ала ястреб –
туй е връх на глупостта!

А вий знайте ли, че В НЕ?
А вий знайте ли, че БЕ?
А вий знайте ли, че ТО?
Че в небето
вместо слънце
ще се врътка колело?
Чисто злато ще е то –
не чинийка,
нито питка,
а голямо колело!

Айде, айде, айде, ай!
Лъжеш, лъжеш, лъжеш, лъж!
Ай, чинийка,
айде питка –
може и да е така,
ама кръгло колело –
туй е връх на глупостта.

А вий знайте ли, че ПОД?
А вий знайте ли, че МО?
А вий знайте ли, че РЕ?
Под морето-океана
пази страж със пистолет!

Айде, айде, айде, ай!
Лъжеш, лъжеш, лъжеш, лъж!
Айде с палка,
със метличка –
може и да е така,,
ама чак пък пистолет –
туй е връх на глупостта!

А вий знайте ли, че ДО?
А вий знайте ли, че НО?
А вий знайте ли, че СА?
До носа
не се достига
ни с ръцете,
ни с крака,
до носа
не се достига,
ни с колата,
ни с крака –
не се стига
до носа!

Айде, айде, айде, ай!
Лъжеш, лъжеш, лъжеш, лъж!
Със колата,
със краката,
може и да е така,
но да го държиш в ръцете –
туй е
връх на
глупостта.

1930

Превод от руски Иво Балев

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Златомир Златанов – Лъвов мост

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, ON-OFF-object

 

 

Висиш на Лъвов мост
И как метафората ще развиеш
Поднесена е наготово
В метонимия звънтяща
На трамвайни релси
Историята мародерства
Под хълбока на Сердика
С оглозган камък
Всеядно стилизира
Липсата на стил
В ликвидни мизансцени
Руините орнаментира
Как мислиш
Може би реликви
Или пък франчайз
Или джентрификация
На сувенирни медальони
Стоиш на моста
лъв император роб
лайф-стайлинговани фланьори
на реминисцентна Ulpia
балкански нобели
на мракобесие
под форма на емпатия
Как мислиш
Се лекува подаграта
С горещата вода
На минерали
До репликата на хотел Максим
неаполинерно
Реката се изтичаше под моста
И в кафене The Bridge
На островния тротоар
Си сменяха местата
Мостови клиенти
На разпадаща се темпоралност
поради липсата
на обективно време
Как мислиш
Дали все още
отсреща в сградата
пред срутване на Гешев
(с предпазни тенти)
Стражарите играят
на ашици
С протезното изкуствено око
на Гео Милев

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X