Вероника Цекова, „bEAU“ (fr) (бг. красив / ВОДА), фотография, проект за инсталация на открито, 2020

 

Градът на черните птици
(ритъм на невъзможност)

Една, две, осем
цветовият код на скритото,
зелено, задно пространство на МОЛ-а
много бързо се променя.

Черно-сиво-бяло-черно-черно
кодът се променя
Кодираните информационни машини се развалят

повтарят, повтарят, повтарят
повтарят, повтарят, повтарят
повтарят, повтарят, повтарят
повтарят, повтарят, повтарят

множество пискливи звуци,
без значения.

Черно-бели сенки,
останки от дърветата от парка изтъняват
Сиво-черните, изпосталели гълъби изчезват
Черни птици ги изместват
в градското пространство
на тъгата.

Самотни пейки в парка,
покрити с дрехи от послания,
непрочетени от никой
Бързащите стъпки разтрошават
камъчета по алеите – информационните артерии на града.

Утре напускам тази територия
Бързо!
Не мога да взема
нито една черна птица.

27 август, София, 2020

 

Разрез в тишината на градската гора

Тихите вълни – честотни линии
на урбанистичното поле,
далеч
Протичат
бавно

Едно листо, завихрящо се
пада
ускорява урбанистичните
вектори-линии на разчертания град
В мен и извън

Трето листо падна

Параболата на летежа приютява
остатъците шум
Птичето крило разрязва
тишината на есенната гора
в града

12 ноември, 2020

 

Градски прах
(вървене, вглеждане, изтупване и преминаване през праха по улиците)

Паяжината
прах
Поглъща
обрамчва
приземните
прозорци,
отвърстия,
пролуки
към
Вътрешността на
града изтлява, бавно

Умъртвеността на градските реалии – вид затишие,
преди
експлозив-самота
. . . .
. . .
. .
.
остатъци от прах

Пречупените улични артерии
разчертават множество от
карти на изгубени пътеки

Опашките, пред магазини за месо,
от множество
крака, ръце, бездънни очни ями
са времеви предградия – граници – стени
на градските пространства

Опашките, пред магазините за памет
наедряват, много бързо
Изтръгнатите мигове,
сладости утайки
ферментират бавно,
променят структурните нишки памет и се размножават
много бързо,
много бързо,
много бързо

Излита черна био-машина за летене

Градски прах-забрава,
Огромна мрежа-плът
покрива всичко

А библиотеките
са пълни с прах
и непрактични думи
Непрочетени и непотребни,
прибрани в найлонови торбички

Опашките от онемели полиестерни
изрезки на лица, остават отпечатък
по прашните фасади;
разбити улични депа;
отворени подземни дупки – отворени врати към постмодерен Хадес
подземен цифров град
забрали рани, пълни градска гной и евтини моменти, на кафе.

Излита черна био-машина за летене…

31 октомври, 2020

 

Пустинни птици

Хълмове се променят
Ветровете вдигат облак-прах
….
..
.
….
…… .. ..
………………….

пясъците тръгват и пътуват
Хълмовете изтъняват
Ветровете влизат и излизат
не оставят тишина

Мъжът пресича
––––––-/–––––––-
хълмовете-пустота,
извън пределите за смисълa

Жената е извън / /не чака никой

Една пустинна птица кацна
Пясъкът под сянката на ходещият се преконфигурира
в нови измерения реалност-конструкции на мисълта

Пространство-времеви реки дълбаят улей,
разчертават пътища за бягство – многомерни
Извън материалните частици ежедневност
Извън страха за десеминация на творческия потенциал
Извън недостига на семейна обич, приятелство, любов
Извън моментите на солидарност
Извън честотните трептенията оформящи екипна цялост
Извън града и неговата инфраструктурна земя – самотни ареали
Извън недостига на средства
Извън страха, че времето изтича бързо-бавно
Извън гнета на екзистенциалната тъга
Извън информационния пашкул, на техно-тихо тяло

Един човек върви
по всички пътища в пустошта

Далеч

Няма отпечатъци в пустинята на мисълта

Далеч

Излита и пресича равнината
силует от
пясъчни частици

Една пустинна птица кацна
Пясъкът под сянката на ходещия
започна бавно да изтича.

Екрана изгоря

Няма видео връзка

Замахът на крилата, на птиците
е бавен
Птиците са уморени
Няма връзка с чипа
Пустинята се пренарежда.

29 ноември, 2020

 

Ходене по морската крайбрежна улица / Смъртта на един приятел

Крайбрежната улица е път
към изоставени
риалити-смърт-руини
от соц-мечта

Прогрес в застой

По пътя в ляво
умира бяла постройка
По пътя в ляво
лежи метален скелет, изоставен
на мъртво чудовище на електрическата мрежа
По пътя в ляво
спря бяла кола
Човек с прошарени коси освободи вратата
мръсно-бяло куче пойнтер
се изтече бавно,
но стабилно се втечни
и леко се зарадва
Последен лов
Разходка на зелено
Или последен ден – убежище
от болките на собственото тяло
Мъжът разходи много бавно,
бавно ходещото куче
Жената пушеше цигара,
погледна към морето
Аз погледнах в другата посока
мускулите на очите се тресяха

Не знам

Последен ден
за мой приятел
Последен ден
за ловно куче
Последен опит
да не мисля,
далеч от София,
в останките на следобеда,
а той умира там
На сутринта
разбрах,
че времето на него
е изтекло

Тъгата изпотроши
всички разноцветни плочки
Пепелта под тях остана
да се стеле над града
Последен опит да успее
да живее унизен,
далеч от разгромените финансови вериги
които не успя да припознае – част от своя свят

Звукова вълна прониза тишината

Бяло-сива птица пада към морето

Мозъчни вълни
се прекосяват и затихват
Алфа – вълни
тялото е будно и много леко се отпуска,
но иска да остане силно
7-14 повторения в секунда
Бета – вълни
активен умът, чертае траектории, непрестанно
от 13 – 30 повторения в секунда.
Делта – вълни
без образи, дълбоко в съня,
оставя да поправя всичко поправимо
постепенно, все по-малко
от 0-4 повторения в секунда
и бавно спира да се регистрира
Тета – вълни
мистичен мост между аз и не-аз,
но много бавно паметта изтича
Започва повторение в зоната на смъртна сянка,
честотен преход от материя във всичките й състояния на
твърдо, течно, газообразно, плазма и Бозе-Айнщайнова кондензация

Бавно …
Бавно ..
Бавно .

Много бавно
Не може да си върне
препълненият с шлака – информация финансов ум
Гама – вълни
40-5000 цикъла в секунда
идейна мощ и силен стресов изблик,
невъзможност да ги пипне материално

Далеч в болничната тишина

Не мога да осмисля факта, вървя
Не мога да осмисля факта, вървя
Не мога да осмисля факта, материята е само
4% от познатата вселена, а друго е
23% тъмна материя и 73% тъмна енергия

Водата под краката ми изтича

Бавно

Птицата със счупено крило
се движи
бавно

..
.

Бяло-сива птица падна в морето

септември – ноември, 2020

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.