Вероника Цекова, „bORDER“ (en) (бг. граница / РЕД), интерактивен хартиен обект, 2015

 

Отвън надникна въздух злостен
и бе противна пролетта.
Проскърца прах в печални ноздри,
течеше гривеста река.
Стоеше вещер на брега
с чадър и шапка във размах.
Той викна – вижте ме сега,
как ще избягам от пердах!
И като лястовица черна
се стрелна той към своя дом.
Кинжал в окото му се мерна,
в носа му съскаше питон.

1926–1927?

 

Молитва преди сън

“Господи, посред бял ден
ме е налегнала леност.
Разреши ми да легна
и да заспя, Господи,
и докато спя, товари ме, Господи,
със своята сила.
Искам да знам много,
но не това, което книгите
и хората ще ми кажат.
Ти само ме просвети, Господи,
посредством моите стихове.
Но разбуди ме, дай ми сила
за битка в самия промисъл;
дай ми сръчни ръце в Словото
и прилежно сърце във възхвалата Божия
во веки веков.”

28 март 1931

 

Юнак-печеняк

Във голямото ведро
ще намеся аз брашно.
Ще пека голяма питка
за кварталната агитка –
със стафиди и коричка,
вкусно да им е на всички!
Гостите ми цяла вечер
пипат, лапат питка печена.
– Я кажете, гости мили,
дали сте я сте одобрили?
– О, такава питка няма
в цялата Земя голяма! –
викат гостите – Брависимо,
питката ти е вкуснисимо!
Ей такъв съм си юнак –
дружелюбен печеняк!

(Съчинено за мистификация в редакцията на “Чиж”, устроена от Д. Хармс и Нина Гернет. Стихотворението е изпратено като “читателско писмо с любителски стихове”, ужким писани от възпитателка в детска градина за възпитаниците. Нина Гернет е ръководила редакцията на детското издание “Чиж”, по-късно става класик на куклената драматургия в СССР.) (б. пр.)

 

Лъжльо

– Вий знайте ли?
Вий знайте ли?
Вий знайте ли?
Вий знайте ли?
Разбира се, че знаете!
Несъмнено,
несъмнено,
несъмнено знаете!

– Не! Не! Не! Не!
Ний не знаем нищичко,
не сме чули нищичко,
ни сме чули, ни видели
и не знаем
нищичко!

– А вий знайте ли, че ТАТ?
А вий знайте ли, че КО?
А вий знайте ли, че МИ?
Че татко ми си има
четирийсет синове?
Четирийсет здравеняци –
няма двайсет, няма трийсет,
ами точно четирийсет
здрави-прави синове!

– Айде, айде, айде, ай!
Лъжеш, лъжеш, лъжеш, лъж!
Айде двайсет,
айде трийсет –
може и да е така.
Ама точно четирийсет –
туй е връх на глупостта!

– А вий знайте ли, че КУ?
А вий знайте ли, че ЧЕ?
А вий знайте ли, че ТА?
Че кучета-джафкачи
вече могат да летят?
Точно като волни птици –
не бозайници,
не риби –
като ястреби летят!

– Айде, айде, айде, ай!
Лъжеш, лъжеш, лъжеш, лъж!
Кат бозайник,
като риба –
може и да е така,
ала птица,
ала ястреб –
туй е връх на глупостта!

А вий знайте ли, че В НЕ?
А вий знайте ли, че БЕ?
А вий знайте ли, че ТО?
Че в небето
вместо слънце
ще се врътка колело?
Чисто злато ще е то –
не чинийка,
нито питка,
а голямо колело!

Айде, айде, айде, ай!
Лъжеш, лъжеш, лъжеш, лъж!
Ай, чинийка,
айде питка –
може и да е така,
ама кръгло колело –
туй е връх на глупостта.

А вий знайте ли, че ПОД?
А вий знайте ли, че МО?
А вий знайте ли, че РЕ?
Под морето-океана
пази страж със пистолет!

Айде, айде, айде, ай!
Лъжеш, лъжеш, лъжеш, лъж!
Айде с палка,
със метличка –
може и да е така,,
ама чак пък пистолет –
туй е връх на глупостта!

А вий знайте ли, че ДО?
А вий знайте ли, че НО?
А вий знайте ли, че СА?
До носа
не се достига
ни с ръцете,
ни с крака,
до носа
не се достига,
ни с колата,
ни с крака –
не се стига
до носа!

Айде, айде, айде, ай!
Лъжеш, лъжеш, лъжеш, лъж!
Със колата,
със краката,
може и да е така,
но да го държиш в ръцете –
туй е
връх на
глупостта.

1930

Превод от руски Иво Балев

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.