Вероника Цекова, „gLAUBe” (de) (бг. вяра / ШУМА), дигитална графика, 2020

 

Ако не бях
Щяха да ме харесват
Но съм

Ако не казвах
Възхвалата глобална щеше
да ме посреща
Но ме отпращат

Ако не правех
Това което съм
Пилат ще ме извади пред народа
И щяха да ме изберат
За свобода

Не ща ви свободата
Оковите на вашта свобода
Бесилка

Ако не бях
Щеше да ми е лесно
Но съм

В зоната
Извън пространството
Свободна

Септември 2020

 

***

Искам да съм гондолиер във Венеция,
да събирам красивите романтични спомени,
Вричания
вечност
близост

Водата облива романтиката
Размива реалността
В поклащането на люлката на бляновете

Когато слънцето залезе
Карнавалът в огнени отблясъци
Изгаря на клада
Пепел от разочарования

Искам да съм гробар
Стар и прашен
С мазолести длани
Безчувствено копае, безпаметно заравя
В ковчега на гърдите ми-
Сърце

август 2020

 

***

Морето е убийствено
Червено
Мацка по монокини
Пяна
Центрофугата донася и отнася
Не влизай вътре
Дете
Чайка
пищи
Не чувам нищо
От вълните
Бучи
Главата ми
В мен е хоризонт
Свлачище
Над плажа

Нос забит в морето
С име на жена
Посреща пяната
Посреща вятъра
Руши се бавно
Руши я бавно
С име на жена
Навътре в морето
Непоклатима крепост

Юли 2020

 

Корен
Залепен
За камък
Имитиращ бонзай
Това наричат те изкуство
Моля ви се
И да не сте посмели да се изказвате
Какво разбирате
4 хилядолетия история на бонсай
Дърво принудено до стане джудже
Да живее на сапунерка
Изискана и изящна
Но все пак сапунерка
Да дава плодове и цветове
В галещите ръце на лечителите
Когато Китай все още не е бил фармацефтичен змей
Дърво с назначен специален градинар
Само за него
Но какво разбирате вие
От wabi-sabi
За японците да има нещо недовършено, несъвършено
И пак да е изкуство
Но със *
и корен залепен
о камък
Тази комбинация ме праща на бунището
На вкуса
Вкус на гемео и fast food
Коленича над тоалетната чиния
Със златен кант
И се прекръствам

29.10.2020

 

Бездънна кал
Багер копае
10 цигани с лопати
Хвърлят по буца пръст
С ръкавица хвърлям буци две
Вятърът отнесе огънчето от свещите
Държим свещи
А няма огън
Има вятър
Вятър кал и лопати
Попа пее
Минава самолет
Някой отлита
Сълзите изсъхват преди да ги изплача
Изсъхнали изстинали
Попа пее
А телефонът ми звъни
Къде сте
Дори не можеш да изпратиш както искаш
За друг не би ми пукало
Но за теб исках да го направя както трябва
И какво-
Кал хаос вятър
Разпилени сме като пилци
Като овце
като питомни животни
Свикнали на дома
На стените на защитата
Разпилени по хълмовете на самотата си
Ритуалността на ежедневието и на трагичното
Е имагинерна.
Първото стихотворение
Което не мога да ти споделя
Какво друго има значение…

6.12.2020

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.