Димитър Яранов, Агитмашина II, 100 х 80 см., масл. бои, платно, 2018
Емпатията е важна, мили дами
Когато някой ви е бил
И споделите с трети
Тутакси ставате двама бити
Със криви усмивки
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X
Димитър Яранов, Екзотични революции II, 110 x 80 см., акрил, платно, 2001
Освобождавам се от чужди имена. Изпразвам си джобо̀вете.
Освобождавам си обувките от мен самия, оставям ги на пътя.
А през нощта стрелките на часовниците връщам;
Семейния албум разгръщам и виждам себе си като момче.
Какво все пак? А часовете си свършиха работата.
Произнасям си името. Произнасям до всички „сбогом”.
Думите падат в редици надолу.
Обичам жена си, но я откъсвам от мен.
Родителите се издигат с троновете им
в млечните стаи на облаците. Мога ли да пея?
Времето ми казва кой съм. Променям се и пак съм същият.
Освобождавам се от битието и животът оцелява.
Превод от английски Илеана Стоянова
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X
Димитър Яранов, Писък, 100 х 120 см., масл. бои, платно, 2018
Свят от прашинки
Изкуствени цветя
В гроба
На жена
Със старомоден десен
Сърцето плува във въздуха
Гроб на дете
От другата страна
Пръчки в полето
Форма на смърт
Софийски полета
В края на селския
Път
Влюбването е 10 милиона
Влюбването е като това да докарат пред вратата ви 10 милиона
– Здравейте, искате ли 10 милиона
– Да искам ги
– Заповядайте
– А искате ли и утре да ви докараме 10 милиона
– Да искам
– Имате ги
– А искате ли ежедневно да ви караме по 10 милиона
– Да искам
– Имате ги, а искате ли ежечасно да ви караме 10 милиона
– Искам
– Искате ли ежеминутно да ви караме по 10 милиона
– Абе карайте веее, мамка ви долна
Из Рап на люлинския келеш
отвращението, с което работя
може да се сравнява
само с отвращението
с което ми плащаш
но твоето дори закъснява
да не си бременна
50 годишна кучко
Из Рап на люлинския келеш
Пистите
На кокаиновите полета са къси
Ако си добър пилот на лек самолет
Ще се забавляваш
Оцеляването е императив
Начините за оцеляване – не
Из Рап на люлинския келеш
Да разсмееш сангвиник
някои хора гледат комарите върху езерото
Малко уважение много кинти.
не бих отказал
спартанско до посиняване на крайниците
сякаш е погълнал дявола
ловец на поезия
в ненормализираните
защото не гледате с цветни очи
изгледите от стаята са различни
сянката на африка на хоризонта
благословени, че не сме масов човек
Флуктуации на нищото
Чаплата е застинала на носа на крокодила
крокодилът е застинал във водата на нил
Водата на нил е застинала в съвършено огледало
В тишина е застинал вечният цикъл на нил
Вечно раждащият се
Ражда вечността на крокодила и чаплата
В своята вечност крокодилът и чаплата
Изпълняват съдба:
Чаплата е застинала на носа на крокодила
крокодилът е застинал във водата на нил
Водата на Нил е застинала в съвършено огледало
В тишина е застинал вечният цикъл на нил
Само Богът слънце
Суетливо бърза да се завърти
По синия кръг на небето
Вече няколко милиарда години
В замисъл на неродения
Вечно самотния
Нищо е вечно
В Света на хартията за опаковане на коледни подаръци
Е светло сребърно, златно и синьо
Няма измръзнали кучета, бездомни котки
Мъртви диоксинови гълъби
Изгорели старци
В необитаем приют
Едно ми канадско, едно ми арвардско, едно ми е ококорено, едно ми е мекащо, едно ми е национално, едно ми е провинциално, едно ми е бюджетно, едно ми е променливо, мило родно и убаво.
Даже един бел еднорог дойде на ливадата ма кучето го изеде
Викам са да гепимЕ бюджетни парички и субсидии от балъци данъколатци от ЕС и да одимЕ да живеемЕ у канада.
Чай малце, отрекохме се от канадското гражданство, за да гепимЕ в родината.
Пфу каръщина.
Ше се наложи с парите да одимЕ у шверйцария.
Усмивка
проклетата старица
изплезила език
пищи
свободна като
птица
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X
Димитър Яранов, На всяко действие – противодействие, 120 х 210 см., масл. бои, платно, 2018
На брат ми Ернесто, защото продължаваме да вървим
“ …Мога да се изгубя в очевидното… Мога утре да скрия гласа си,
за да стане по моему… Мога да знам, че без вас боли повече (Ветуста Морла)
Останаха с наведени глави изхвърлените от дома си думи
останаха без музика освободени от затвора песни
останаха някои, защитени и уплашени от първоначалната пауза, останаха.
Отидоха си заекващи молитвите никога не изказани
Думи посинели от страх да бъдат изречени
Изречени бяха хората на езици, които сами те не говореха
дивашки гъргорения, непреведими, сдъвчени непреглътнати
в устите на всички,
Едно чук-чук, цъ-цъ, пуф, кльок…
вечна метафора неразпозната
останки от един отчужден език
замаскирани знаци опаковащи
Пластмасови бъдеща
Бягам от своя убийствен език
викаше онзи мъдрец Неизречим
да се преструвам, че нося уморената реч
там, на това място, където
Сексът се изгуби сред шубрака
Стрелям с нови думи, които да събудят човека
дуелирам се с бунтовни знаци, които да разкрият суровата истина
За изгревите без слънце.
Пиша четейки, чета вървейки, дишам,
Стрелям, дуелирам се, съпротивлявам се, събличам синтагми
пресявам изречения
измитам всички ненужни абзаци,
изплювам фрагменти от гняв
казвам не, не, не,
отварям прозорци
затварям вратата,
не съм за вас,
избягах в друг език,
Невъзможно е да ме хванете
Казвам не.
Казвам на теб да.
Превод от испански Катя Герова
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X
Димитър Яранов, Някъде в Македония, 80 х 100 см., масл. бои, платно, 1998
Някога вярвах в Теб; посадих смокиня.
Тук, във Върмонт, провинция
без лято. Беше тест: ако дървото оживее,
значи Ти съществуваш.
Моята логика е, че Те няма. Или съществуваш
само в по-топъл климат,
в пламенната Сицилия, Мексико и Калифорния,
където отглеждат превъзходни
кайсии и крехки праскови. Може би
виждат лицето Ти в Сицилия; тук –
само подгъва на Твоята одежда. Трябва да се
дисциплинирам
и да споделям с Йоан и Ной реколтата от домати.
Ако има справедливост в друг свят, такива
като мен, които природата принуждава
на въздържание в живота, трябва да вземат
лъвския пай от всички неща,
за да заситят глада, алчността
и похвалите от Теб. Никой няма да Те възхвалява
повече от мен тогава, с повече
болезнено сдържана страст, и да заслужава
да седи от дясната Ти страна като мен , вкусвайки
от нетрайното, безсмъртното смокиново дърво,
чиито лутания са непосилни.
Превод от английски Илеана Стоянова
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X
Димитър Яранов, Център, 205 х 125 см., масл. бои, платно 2007
Жена с жълтеникавокафява кожа
пръстите винаги лъхат на лук
Майка ми отглежда редки цветя
и ги полива с чай
околоплодните й води пееха като реки
майка ми сега съм аз самата
Майка ми имаше рокля от лен
с цвета на небесата
и трупаше дантелени покривки и
дамаски
за да премахне срама от погледа в очите си.
Превръщам се в майка ми
жена с жълтеникавокафява кожа
пръстите винаги лъхат на лук.
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X
Димитър Яранов, Електрически Богове II, диптих 2 х 100 х 120 см., масл. бои, платно, 2019
Сутрин
Будя се и аз,
както тази петъчна сутрин
с прошавващи, колебливи шумове.
Сетне в чехли на квадратчета
заедно правим кафе,
вадим чаши.
В кухнята е топло,
вън дворът просветлява,
пердетата процеждат светлина.
Включваме радиото,
поизтракваме с лъжиците.
Насред кухнята
ивичката светлина вече се е разраснала.
Превод от унгарски Николай Бойков
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X
Димитър Яранов, Астронавт II, 130 x 100, масл. бои, платно, 2018
Във все още
недовършения подземен паркинг с
форма на охлюв на
фестивалния комплекс
чистак нов и жизнерадостен
причакваш с любовта е лудост
това което не ни убива
ни прави по-силни и
гъзарски съботни нощи
три момичета-деца на по 12-13
години си играят на детективи
Вътре е тъмно глухо празно
Бетонно хладно
мистериозно спирално
Все по-надолу
Все по-надълбоко
Хлътвам
Колко хубаво пее птичката
нейният глас меден
ако имаше думи в песента
какви ли щяха да са
По-добре да не чуваш
думи в благозвучната песен
Тя знае само да лъже
птицата затворена в кафез
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X
Димитър Яранов, Агитмашина III, 50 x 60 см., сухи пастели на хартия, 1992
Веднъж бях облякла рокля като разливаща се водка.
Любовникът ми ме наблюдаваше докато се изкачвах
от метрото
сякаш бях стрък от земята
покълващ.
Искам да спра да искам да ме пожелават така.
Писна ми от песента на дъжда през юни,
от хора на надеждата, ненаситното зелено,
земята, натруфената й корона от дървета
пробиващи главата от глина.
Пожелавах някои неща, като всеки човек.
Но на този ангел на желанията, когото толкова дълго
съм обожавала, сега се моля да
признае света такъв какъвто е.
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X
Димитър Яранов, В памет на поета, диптих (В памет на Димитър Воев), 2 х 79 х 50 см., маслени бои, платно, 1994
Когато падна от люлката и от езика ти почти се откъсна парче
зарастваше много бавно в устата ти
заедно с теб растяхме
от себе си помня твоите болки.
После дойде моментът, когато ме отрече –
за да израснеш, казвах си и притихвах,
ставането ти е дълго.
Когато се завършиш мен няма да ме има същия –
пътят ни е променлив.
Тогава все още не можех да говоря
носих те на ръце, за да ти покажа зимния път
бяхме истински щастливи.
Обичам теб – тази, която ще останеш, когато вече ни няма.
Най-ярките спомени се къпят в цветовете на страхотно силни светлини, които са много преди това,
езиците са част от тях.
След теб загубих пола си, върнах се в изходната позиция на пред-осемгодишния.
Денем се рушиш от стените
нощем те съзиждам гладка чисто нова – без драскотина, без пробив, без дупка
Сестра на мечтите ми.
Светът не е един, но е свързан.
Жената предусеща бурята и бърза да прибере дрехите от простора нощем.
Знам всяко едно, но нищо не притежавам, дори и това знание не е мое.
Имаше време, когато всичко беше мое и се бях превърнал в куче пазач на стадото.
Единствено в обичта ви вярвам
Аз съм безмълвния глас на дете.
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X
