Димитър Яранов, Астронавт II, 130 x 100, масл. бои, платно, 2018
Във все още
недовършения подземен паркинг с
форма на охлюв на
фестивалния комплекс
чистак нов и жизнерадостен
причакваш с любовта е лудост
това което не ни убива
ни прави по-силни и
гъзарски съботни нощи
три момичета-деца на по 12-13
години си играят на детективи
Вътре е тъмно глухо празно
Бетонно хладно
мистериозно спирално
Все по-надолу
Все по-надълбоко
Хлътвам
Колко хубаво пее птичката
нейният глас меден
ако имаше думи в песента
какви ли щяха да са
По-добре да не чуваш
думи в благозвучната песен
Тя знае само да лъже
птицата затворена в кафез
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X