Димитър Яранов, Електрически Богове II, диптих 2 х 100 х 120 см., масл. бои, платно, 2019

 

Сутрин

Будя се и аз,
както тази петъчна сутрин
с прошавващи, колебливи шумове.

Сетне в чехли на квадратчета
заедно правим кафе,
вадим чаши.

В кухнята е топло,
вън дворът просветлява,
пердетата процеждат светлина.

Включваме радиото,
поизтракваме с лъжиците.
Насред кухнята

ивичката светлина вече се е разраснала.

 

Превод от унгарски Николай Бойков

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.