Димитър Яранов, Център, 205 х 125 см., масл. бои, платно 2007
Жена с жълтеникавокафява кожа
пръстите винаги лъхат на лук
Майка ми отглежда редки цветя
и ги полива с чай
околоплодните й води пееха като реки
майка ми сега съм аз самата
Майка ми имаше рокля от лен
с цвета на небесата
и трупаше дантелени покривки и
дамаски
за да премахне срама от погледа в очите си.
Превръщам се в майка ми
жена с жълтеникавокафява кожа
пръстите винаги лъхат на лук.
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X