Димитър Яранов, Някъде в Македония, 80 х 100 см., масл. бои, платно, 1998
Някога вярвах в Теб; посадих смокиня.
Тук, във Върмонт, провинция
без лято. Беше тест: ако дървото оживее,
значи Ти съществуваш.
Моята логика е, че Те няма. Или съществуваш
само в по-топъл климат,
в пламенната Сицилия, Мексико и Калифорния,
където отглеждат превъзходни
кайсии и крехки праскови. Може би
виждат лицето Ти в Сицилия; тук –
само подгъва на Твоята одежда. Трябва да се
дисциплинирам
и да споделям с Йоан и Ной реколтата от домати.
Ако има справедливост в друг свят, такива
като мен, които природата принуждава
на въздържание в живота, трябва да вземат
лъвския пай от всички неща,
за да заситят глада, алчността
и похвалите от Теб. Никой няма да Те възхвалява
повече от мен тогава, с повече
болезнено сдържана страст, и да заслужава
да седи от дясната Ти страна като мен , вкусвайки
от нетрайното, безсмъртното смокиново дърво,
чиито лутания са непосилни.
Превод от английски Илеана Стоянова
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X