Атанас Кръстев – Войниците

Ивайло Божинов, The House

 

Кой очаква войниците?
Калните силуети,
заиздаващи се вяло над разнебитения хоризонт
на счупеното време,
по някое време,
след векове,
когато вече няма как кой да ги чака
в тревясалата тишина.

Да бъдем честни –
в такова чакане има някакво задължително неудобство,
нещо грубо излишно,
като приключилата война,
която е убила всички с безсмислие,
като поднасяне цветя на мъртвите.
Свършена работа.

Дори майките не очакват войниците.
Те просто се надяват.

Винаги ще се намерят само
няколко пощръклели момичета,
които са винаги и навсякъде,
разпънали щедрите си усмивки
като хвърчила на Зачатието
на невойниците от войниците,
на вечния мир, който искат
за своите синове,
за които също после да се надяват.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Валентина Янчева – Шепотът на душата

Ивайло Божинов, Sofia

 

И стадото в края на пътя е.
Овчарят е мъничка точица,
мъждукаща в края на залеза.
Далече са песните, танците
Отвъд тишината на мрака
и Лазар отдавна при мъртвите е
и няма кого да попита душата.
И тя е във края на залеза,
настъпващ отвъд тишината.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Владимир Сабоурин – Нощна смяна

Ивайло Божинов, Burn

 

Детето на глухонемите

Гласа му отеква
Когато се спуска по пързалката

При битките в пясъчника
Не се в впечатлява от нечии крясъци

Бори се мълчаливо
Игнорира разгневени родители

Няма по-тих и прецизен
Разговор между баща и син

 

Пътуане до Икеа

ова е платено съобщение
Каквото е всичко отдавна не излизам
От махалата за първи път предприемам
Това далечно пътуване с прекачвания
Откакто има навигация на телефоните
Разчитам че мога да се справя понякога
Картите на града от детството ме подвеждат
Но все пак стигам до набелязаното място
Минавам под огромна естакада набелязвам я
Като спомен за да мога да се върна обратно
Следвайте стрелките на пода казва
Охраната на входа аз съм стар емигрант
От друга страна в която за пътя се питаше
Но тук няма кого да се пита надлъж и нашир
Бременни жени които внимавам да не бутна
Въпреки огромните пространства на някакъв
Кошмарен дом чийто стопанин вече е мъртъв
На връщане питам отново охраната на изхода
Как да стигна до спирката за навръщане
Това ще е първият фотьойл в живота ми
Който ще сглобя.

 

Хек на детска площадка

Само кучето лае
Гонейки топката
Само щастливо дете
Следи безмълвно играта
Само сияйни усмивки
И гърлен смях на играчите
Само тихо пролетно слънце
Глухонеми са.

 

Нощна смяна
На случайна бензиностанция
Христос воскресе

Не просто шампион, а легенда
Божествен циганин на уембли
Христос воскресе

Клещите на гудериан
И раждането на една нация
Христос воскресе

Петно рапица пламти
С биодизела който ще произведе
Христос воскресе

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Хейко Кайми – Не става въпрос за вина

Ивайло Божинов, Dead End 3

 

Не става въпрос за вина
– виновни са всички –
не става въпрос за причина
– всеки греши –
Не е въпрос дали обичаш някого, друг или никого
– всички се правят на идиоти –
Става въпрос за бомби, война, умиращи хора
– с оръжие или без –
а за сълзи, болка, трагедии
умиращи хора
отказана свобода
– също въпрос и на размисъл
И да, господа, чуйте и “нас” –
(За предпочитащите “нас” и “тях”
Защото всички расисти и войнолюбци
никога не са се замисляли
“ами ако беше баща ми, майка ми, брат ми,
сестра ми, моят син, моята дъщеря „)
и пак: семейство, дом и любов
за обич и мир
за мир, мир
за живот който разцъфва.

Да не загива тъй внезапно
под истинските бомби
и под обещаните.

Не става въпрос за бомби
а за смърт.

 

Превод от английски Юлияна Тодорова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Азам Обидов – Жена в памуково поле

Ивайло Божинов, From the Window 2

 

Жена в памуково поле

Една жена в полето –
Изглежда сякаш е забравена.
Нейните надежди и мечти са разпръснати
Над прашен памук.

Памукът е като косата ѝ;
Навежда се, после събира и говори
С нейните думи на глас,
Топли сълзи се спускат по бузите ѝ.

“Петдесет копейки на килограм:
Ще спечеля цял чувал пари!
Ще направя приказна сватба
За моя драг син.

Нека само дойде!
Или далече е Русия?
Дали не е задържала гурбетчиите
завръщащи се у дома?

Наблизо,
покрай пътя
Огромен бял осветен билборд
С веселата снимка на текущия
Президент, усмихнат,
и неговото предизборно мото:

“Всеки един човек има
върховна стойност за нас!”

Тих глас в гърлото ѝ
Като на кротко агне,
(Жената обича Стойността!)
“Вземи моя дъх и глас
Но ми върни сина…
Можеш ли?”

Една жена в полето…

 

Награда

Първата награда
в категория
“Най-добрия водещ на награди”
Отива при
Държавния глава
За всеотдайността и неуморните му усилия
Да подписва разни почетни награди
за всички висши служители
в правителство, което обича наградите.
Във времена на скръб,
икономическа криза
и бедствия.

 

Превод от английски Катя Герова и Марко Видал

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Добринка Корчева – Пъпките се разпукват

Петко Дурмана, Езеро 43, дървета 62

 

Пъпките се разпукват
с гръм с трясък
с колко осколки е запълнена пролетта
Както е пълна-препълнена с чер пясък
на удавника незатворената уста

По вълната се стрелкат хора и китове
тежат и летят и отново тъжат
С колко шрапнела
наситнен и наситен е
жълтъкът на яйцевидния път

С вечния ГРАД
се прицелват сирените
Окото на мушката –
като мушкато е то
Бедняшкото цвете, казваше Жана, и слезе от Арката
Аркадия се отлага
по стените на вените.
Така по съда се прилепва листо
от някакъв БУК,
от някакъв ГРАД ли
одесисиатли
от мини отминали

валчести са вълните
и деветият вал често
се разпуква с прелетен звук

Чуй! Вишшш…
Вишшшчуй!
Окото на мушката
е с мушкато намушкано
Имаш девет секунди
да кажеш: „изплюй
пясъка чер“ на удавника
Преди морето да падне до теб
изтърбушено.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Тарас Шевченко – Дали са съдбата и пленничество

 

 

Дали са съдбата и пленничество,
Дали са летящите години,
тези, които ми разбиха душата? Или никога
не съм живял с нея, докато живях
с хора в оскверняване, оскверних
чистата си душа? А хората!
(Разбира се, хората се смеят)
Наричат я млада
непорочана и свята
наричат я какво ли не… Врагове са ми те!
Люти хора! Люти! Вие ми откраднахте
и скрихте в мръсно блато
алмаза ми чист, скъп
Душата ми, която до вчера беше свята
И се смеете! Нехристияни!
Не сред вас ли, скверни хора,
толкова оскверних душата си,
че не зная дали някога съм бил чист
защото вие ме взехте с небето
и приютихте сред вас и да пиша
мръсни стихове ме научихте
Вие тежък камен сложихте
посред пътя и в него разбихте… Страхувайки се от Бога!
моето малко и бедно
И праведно сърце веднъж!
Сега тръгвам без път,
Без павирани пътеки… А вие
се изненадвате, че се спъвам,
че проклинам вас и съдбата,
И плача силно, и като вас
се срамувам от бедността на душата
Моята грешна душа!

1850

 

Превод от украински Алина Врабий

 

През април 1846 година Тарас Шевченко става член на тайната украинска организация „Кирило-Методиево братство“, в чиято програма са идеите за украинско национално възраждане, панславизъм под формата на славянска конфедерация, демокрацията и социалното равенство (включително отпадане на крепостничеството). През 1847 г. повечето членове на организацията са арестувани и претърпяват различни наказания за своята политическа дейност. Следствието не доказва членството на Шевченко в организацията, но въпреки това решава да го накаже за неговата литературна дейност.

Наказан е с военна служба в Орската крепост (в планината Урал, днешната Оренбургска област на Руската федерация), без право да пише и рисува. Той нарушава забраните, за което е арестуван втори път и заточен в днешен Казахстан, където продължава тайно да рисува и да пише. Той е освободен през 1857 със смъртта на Николай Първи, но остава под наблюдение на тайната полиция до края на живота си. (б. пр.)

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Елефтер Арнаудов – Ти роб ли си или човек?

Петко Дурмана, Мишле 31, зайче 41

 

ти роб ли си или човек?

животът днес те пита –
ти роб ли си или човек?
убийствено настойчиво те пита,
няма време, невинните сега умират!
какво си ти? сега реши!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Кристиян Герчев – Повечето деца на Украйна

Петко Дурмана, Дете 39/31

 

Повечето деца на Украйна няма да намерят бащите си…
40 лева на ден
40 лева на ден струват сълзите им
И 40 лева на ден са въпросите към майката
По 40 лева на ден
за ден без татко…

Къде е татко
Майко
къде е татко

Струва ли ви се много
Струва ли ви се скъпо
Струва ли си
Струваме ли
Четиридесет лева струват душите ни
Много е
Струват по-малко

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Алла Горбунова – Втори септемврийски гълъбарник

Петко Дурмана, Езеро 43, дървета 62

 

Втори септемврийски гълъбарник
(на планините Араратски)

1
гълъби сивосинкави и белоснежни
замръзва алеейки бръшлянът

зърното на въздуха мрачна суграшица
трохички семенца тревни семена

след дъжда небето се смекчи с обещание за циганско лято
droit du colombіer правото да имаш гълъбарник
високо под покрива на сградата живееха студенти и гълъби

гукането на гълъбицата септемврийски димитровчета
и като чудо от сънищата за средновековна Франция –
малък гълъбарник и двама влюбени хранят от дланите си с просо

гълъбите по площадите и гарите
сред туристи гастарбайтери велосипедисти
чернооко момченце на площада ми изплете гривна

по градските предградия където люпят семки по пейки
където млади мами се разхождат с колички край езерца –
навсякъде нищите гълъби пернатите комунисти:

техен е изпуснатият хляб и утринната светлина
невинният уличен секс неразделната смърт
нищета блаженство кратък живот маслинено клонче

2
двама влюбени хранят гълъби от дланите си наоколо светът се взривява
замръзва алеейки бръшлянът

високо под покрива на сградата в таванската стаичка гладен студент
замисля да промени света

и зреят и окапват димитровчетата

дъждът спира пръскайки по земята
слънчево просо ечемик леща овес
семената потъват под снега и покълва трева и така всяка година

по площадите излизаха тълпи по тях откриваха огън
на гарите вече няма да пристигат влакове
повече няма да има велосипеди широкополи шапки сергии

плетената гривна се превърна в змия и нито едно дете
не бленува забило лице във възглавницата и нито един

юноша не целува любимото момиче но

гълъбите на мира вярват че повече няма да има война на новата земя
в седмия месец на седемнадесетия ден на планините Араратски

 

Глас

На Денис

след вечността на адските мъки и египетските напасти
в пълен с шум ефир по портативната радиостанция се чува глас
„аз Луна, нямаме загуби, как при вас?“
„Сокол, разбрано, излизаме“

след катастрофата отчетлив тих глас
някой е до теб, някой жив, той излиза
той идва на помощ и сам също търси помощ
неизвестен оцелял, някъде в дима, в мъглата

смущения пращят в заглъхналата радиостанция
но аз те чувам в ефира
виждам силуета ти в мъглата, в мрака
толкова те обичам, излизам насреща

някой върви в мъглата, но те вече не са заплаха
това са приятели в сноповете на фенерите сред пепел и сажди
те сами видяха всичко със собствените си очи
на тях нищо не е нужно да им се обяснява

 

***

райски ден за погледа прозирен,
във водите зеленикави на Днестър обрасли с бук и габър
хълмовете твои, Молдова и Украйна;
ранно утро на кладенчови и безцветни сълзи
из очите на старица, тръгнала след просешкия вятър
по изоран от дупки път покрай добитък селски,
привързани кози – току-що петел пропя.
не се завърна от затвор овчарят, дето девата закла,
изнасилил тялото й, кичурите руси на юмрук навил,
дълго крил се по горите, отмъквал по нощите хляб и водка.
в туй утро на ранени, изнасилени, безумни
по склонове триполски броди русата девица из коприви,
и древността връз чирепите от червена глина
с прозрачни зарове играе и чертае име
на мъртвата царкиня с неведомите огърлици
и юношата с лък епичен, принца Елисей.
бавен въздухът е, времето въздушно, ето щъркел на червен и дълъг
крак подобен на църковен свещник и парафинна свещ
с езичето на пламъка – клюна.
ето бавно над Днестър щъркели отлитат,
и денят подобен е на люлка, изпусната и падаща
във зинал миг.

 

Превод от руски Владимир Сабоурин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X