РОДЖЪР УОТЪРС / СТЕНАТА
[…влязохме.]
В ПЛЪТТА?
Значи вие
Си помислихте
Че бихте искали да посетите шоуто
Да почувствате горещото вълнение на объркването
Блясък на космически кадет
Кажете, нещо ви убягва, слънчица?
Не е ли това, което очаквахте да видите?
Ако искате да разберете какво има зад студените очи
Ще трябва да изпълзите от тази маскировка
Светлини, включете звуковите ефекти, екшън
Пусни я, пусни я върху тях, пусни я върху тях
ТЪНКИЯТ ЛЕД
Мамчето обича свойто бебе
И татенцето те обича
И морето може да изглежда топло за тебе, бейби
И небето може да изглежда синьо
О, бейби
О, бейби блу
О, бейби
Ако ще да ходиш на пързалка
По тънкия лед на живота
Теглейки след себе си тихия позор
На милион мокри от сълзи очи
Не бъди изненадан, когато процеп в леда
Се появи под краката
Ти се изплъзваш от дълбините и от ума си
Със страха, който изтича зад теб
Докато забиваш нокти в тънкия лед
ПОРЕДНА ТУХЛА В СТЕНАТА 1.0
Татко отлетя през океана
Оставяйки само спомен
Снимка в семейния албум
Татко, какво друго ми остави?
Татко, к’во остави зад себе си?!?
Всичко на всичко, това бе само тухла в стената
Всичко на всичко, бяха само тухли в стената
„Ти! Да, ти! Стой мирно, момченце!”
НАЙ-ЩАСТЛИВИТЕ ДНИ ОТ ЖИВОТА НИ
Когато пораснахме и отидохме в училище
Имаше определени даскали, които
Нараняваха децата по всеки възможен начин
Изливайки своя присмех
Върху всичко, което правим
Оголвайки всяка слабост
Колкото и умело да я криеха децата
Но в града беше всеизвестно
Че когато се прибираха у тях нощес, техните дебели
И луди жени ги пребиваха, оставяйки ги
На сантиметри от живота
ПОРЕДНА ТУХЛА В СТЕНАТА 2.0
Нямаме нужда от образование
Нямаме нужда от контрол над мисълта
Без черен хумор в класните стаи
Даскали, оставете децата намира
Ей! Даскали! Оставете децата намира
Всичко на всичко, това е още една тухла в стената
Всичко на всичко, ти си поредната тухла в стената
Нямаме нужда от образование
Нямаме нужда от контрол над мисълта
Без черен хумор в класните стаи
Даскали, оставете децата намира
Ей! Даскали! Оставете децата намира
Всичко на всичко, ти си поредната тухла в стената
„Грешиш, направи го пак!”
„Ако не си изядеш месото, не можеш да ядеш пудинг!”
„Как би могъл да ядеш пудинг ако не си си изял месото?”
„Ти! Да, ти зад стойките за велосипеди, стой мирно, момченце!”
МАЙКА
Мамо, мислиш ли, че ще пуснат бомбата?
Мамо, мислиш ли, че ще харесат тази песен?
Мамо, мислиш ли, че ще опитат да ми строшат топките?
О, мамо, да построя ли стена?
Мамо, да се кандидатирам ли за президент?
Мамо, да вярвам ли на правителството?
Мамо, ще ме сложат ли на огневата линия?
О, мамо загуба на време ли е?
Тихо, бебче, бебче, не плачи
Мама ще сбъдне всичките ти кошмари
Мама ще вложи всичките си страхове в теб
Мама ще те държи тук под крилото си
Няма да ти позволи да летиш, но може да ти позволи да пееш
Мама ще държи бебето си на уютно и топло
О, бебе, о, бебе, о, бебе
Разбира се, мама ще ти помогне да построиш стената
Мамо, мислиш ли, че тя е достатъчно добра за мен?
Мамо, мислиш ли, че тя е опасна за мен?
Мамо, тя ще разкъса ли малкото ти момче на парчета?
О, мамо, ще разбие ли сърцето ми?
Тихо бебче, бебче, не плачи
Мама ще провери всичките ти гаджета за теб
Мама няма да позволи на никоя мръсна да премине
Мама ще изчака, докато влезеш
Мама винаги ще разбере къде си бил
Мама ще държи бебето си здраво и чисто
О, бебе, о, бебе, о, бебе
Винаги ще бъдеш бебе за мен
Мамо, трябваше ли да бъде толкова високо?
ДОВИЖДАНЕ, СИНЬО НЕБЕ
„Виж, мамо. Има самолет горе в небето.”
Дали, дали, дали, дали видя изплашените?
Дали, дали, дали, дали чу падащите бомби?
Дали, дали, дали, дали някога си се чудил
Защо трябваше да бягаме за подслон
Когато обещанието за прекрасен, нов свят
Се разтвори под ясно, синьо небе?
Дали, дали, дали, дали видя изплашените?
Дали, дали, дали, дали чу падащите бомби?
Пламъците отдавна изчезнаха
Но болката продължава
Довиждане, синьо небе
Довиждане, синьо небе
Довиждане
Довиждане
ПРАЗНИ ПРОСТРАНСТВА
[ йекО !анофелет ан е нилораК !ръждоР …тнофлаЧ ,амреФ аншемС ан киневтсбос ,книП яиратС од ровогто яишав ететарпзи ялоМ .еинещбоъс ототиркс етхиркто ощ-укот еиВ .яинелвардзоП ]
Какво ще използваме
За да изпълним празните пространства
В които преди говорихме?
Как ще запълня
Последните места?
Как би трябвало да завърша стената
МЛАДО ЖЕЛАНИЕ
Аз съм само новото момче
Странник в този град
Къде са всичките добри места
Кой ще разведе новакът тук?
О, трябва ми жена-мръсница
О, трябва ми мома-мръсница
Ще ли някоя жена в тази пустинна земя
Да ме накара да се почувствам като истински мъж
Вземете този рокендрол бежанец
О, бейби, освободи ме
О, трябва ми жена-мръсница
О, трябва ми мома-мръсница
О, трябва ми жена-мръсница
О, трябва ми мома-мръсница
ЕДИН ОТ МОИТЕ ПРИСТЪПИ
„Боже мой! Каква прелестна стая! Твои ли са всичките тези китари?”
[филм на фона на женския глас] „Съжалявам, сър, нямах намерение да Ви изплаша!”
„Какво? Това място е по-голямо от апартамента ни!”
[филм на фона на женския глас] „Уведомявайте ме, когато влизате в стаята.” „Да, сър!”
„Може ли да пия вода?”
[филм на фона на женския глас] „Чудих се за вечеря, сър.”
„Искаш ли, а?”
[филм на фона на женския глас] „Да?” „Кога Вие и Вашите гости искате да вечеряте? Трябва да уведомя кухненската прислуга.”
„О, уау, погледни тази вана! Искаш ли да си вземем вана?”
[филм на фона на женския глас] „Да, наясно съм със задълженията ти, Добс.” „Да, сър.” „Трябва да разбера от госпожа Банкрофт кога би желала да вечеря. А доколкото се отнася до нейната прислужица, подразбира се, че може да яде с кухненската прислуга.”
„Какво гледаш?”
[филм на фона на женския глас] „Много добре, сър. Ако само бихте ме уведомили, когато можете, кога Вие и госпожа Банкрофт бихте желали да ядете.” „Госпожа Банкрофт ще вечеря сама.”
„Ехо?”
[филм на фона на женския глас] „Защо? Не разбирам, сър.” „Няма да оставам за вечеря.”
Добре ли се чувстваш?…
[филм на фона на женския глас] „Изненадан съм да го чуя, сър, тъй като току-що пристигнахте.” „Да, самият аз съм изнеадан.”
Ден след ден, любовта посивява
Като кожата на умиращ човек
Нощ след нощ се преструваме, че всичко е наред
Но аз съм остарял, а
Ти си остудяла
И вече нищо не е особено забавно
И мога да усетя един от пристъпите си
Чувствам се студен като бръснач
Тесен като турникет
Сух като погребален барабан
Бягай в спалнята
В куфаря вляво
Ще откриеш любимата ми брадва
Не изглеждай толкова изплашена
Това е само отминаваща фаза
Един от лошите ми дни
Искаш ли да гледаме телевизия?
Или да се пъхнем между чаршафите?
Или да поразсъждаваме над тишината?
Желаеш ли да хапнеш нещо?
Желаеш ли да се научиш да летиш?
Желаеш ли?
Желаеш ли да видиш как опитвам?
Желаеш ли да викнеш куките?
Мислиш ли, че е време да спра?
Защо бягаш от мен?
НЕ МЕ ИЗОСТАВЯЙ СЕГА
О, бейби
Не ме изоставяй сега
Не казвай, че е краят на пътя
Спомни си за цветята, които изпратих
Нужна си ми, бейби
За да се справя със срама
Пред приятелите си
О, бейби
Не ме изоставяй сега
Как би могла да си тръгнеш
Когато знаеш, че си ми нужна?
За да се сбия в събота вечер
О, бейби
Не ме изоставяй сега
Как можеш да се отнасяш така с мен
Да бягаш
О, бейби
Защо бягаш?
О, бейби!
ПОРЕДНА ТУХЛА В СТЕНАТА 3.0
Нямам нужда от ръце около себе си
Нямам нужда от хапове, за да се успокоявам
Видях надписа върху стената
Не мисля, че ще имам нужда от каквото и да е
Не, не мисля, че имам нужда от каквото и да е
Всичко на всичко, беше само тухли в стената
Всичко на всичко, вие бяхте само тухли в стената
ДОВИЖДАНЕ, ЖЕСТОК СВЯТ
Довиждане, жесток свят
Днес те изоставям
Довиждане
Довиждане
Довиждане
Довиждане на всички хора
Няма какво да кажете
Което да промени мнението ми
Довиждане
ЕЙ, ТИ
Ей, ти!
Там в студа
Останал сам да остаряваш
Можеш ли да ме усетиш?
Ей, ти!
Между редовете
Със сърбящи крайници и вехнещи усмивки
Можеш ли да ме усетиш?
Ей, ти!
Не им позволявай да заровят светлината
Не се предавай без битка
Ей, ти!
Там в самотата си
Застанал гол до телефона
Би ли ме докоснал?
Ей, ти!
С ухо срещу стената
Чакащ някой да извика от другата страна
Би ли ме докоснал?
Ей, ти!
Би ли ми помогнал да нося своя камък?
Отвори сърцето си, прибирам се вкъщи
Но това беше само фантазия
Стената, както можеш да видиш, бе твърде висока
Без значение колко се опитваше не можа да избяга
И червеи проядоха ума му
Ей, ти!
Там на пътя
Правиш винаги каквото ти е казано
Можеш ли да ми помогнеш?
Ей, ти!
Там отвъд стената
трошиш бутилки в коридора
Можеш ли да ми помогнеш?
Ей, ти!
Не ми казвай, че няма никаква надежда
Заедно стоим, а
Разделени падаме
ИМА ЛИ НЯКОГО ТАМ?
Има ли някого там?
Има ли някого там?
Има ли някого там?
Има ли някого там?
НИКОЙ ВКЪЩИ
Имам малка, черна книга с поемите ми вътре
Имам чанта с паста за зъби и гребен вътре
Когато съм добро момче, понякога ми хвърлят кокала
Имам ластици, които държат обувките ми
Имам подути от блуса ръце
Имам тринайсет лайняни телевизии между които да избирам
Имам електрическа светлина
И дарбата на ясновидството
Имам невероятни умения за наблюдение
И така разбирам
Че когато се опитам да стигна
През телефона до теб
Няма да има никой вкъщи
Имам задължителните хендриксови къдри
И не-за-изпускане бакембарди
Спускащи се надолу по любимата ми сатенена риза
Имам никотинови петна по пръстите си
Имам сребърна лъжица и верига
Имам гранд пиано да подпира тленните ми останки
Имам диви, взиращи се очи
И голямата нужда да летя
Но няма къде да отида
О, бейби, когато вдигна телефона
Все още няма никого вкъщи
Имам чифт ботуши Гохилс
И вехнещи корени
ВЕРА
Някой спомня ли си Вера Лин?
Спомня ли си как тя каза, че отново ще се срещнем
Някой слънчев ден?
Вера! Вера!
Какво остана от теб?
Някой друг тук знае ли по какъв начин се чувствам?
ВЪРНЕТЕ МОМЧЕТАТА ВКЪЩИ
Върнете момчетата вкъщи
Върнете момчетата вкъщи
Не оставяйте децата сами
Върнете момчетата вкъщи
ПРИЯТНО ВЦЕПЕНЕН
Здравей,
Има ли някого там?
Само кимни ако ме чуваш
Има ли някого вкъщи?
Хайде сега
Чувам, че се чувстваш зле
Е, аз мога да отпусна болката
И да те накарам отново да се изправиш
Отпусни се
Ще ми е нужда малко информация, първо
Само основните факти
Ще ми покажеш ли къде боли?
Няма болка, ти избледняваш
Далечен дим от кораб на хоризонта
Идваш на вълни
Устните ти се движат, но не мога да чуя какво казваш
Когато бях дете, имах треска
Ръцете си усещах като два балона
Сега още веднъж се чувствам така
Не мога да опиша, няма да разбереш
Аз не съм това
Аз съм приятно вцепенен
Аз съм приятно вцепенен
О.К.
Само ще те убода с карфица
Няма да има повече ааааааааааааааааа!
Но може да ти стане малко лошо
Можеш ли да се изправиш?
Виждам, че работи, добре
Това ще те държи по време на шоуто
Хайде, време е да тръгваш
Няма болка, ти избледняваш
Далечен дим от кораб на хоризонта
Идваш на вълни
Устните ти се движат, но не мога да чуя какво казваш
Когато бях дете, имах треска
Ръцете си усещах като два балона
Сега още веднъж се чувствам така
Не мога да опиша, няма да разбереш
Аз не съм това
Аз съм приятно вцепенен
Аз съм приятно вцепенен
ШОУТО ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ
О, мамо, о, татко
Трябва ли да продължи шоуто?
О, татко, заведи ме вкъщи
О, мамо, пусни ме
Трябва да е имало някаква грешка
Не исках да им позволвам да ми вземат душата
Твърде стар ли съм? Твърде късно ли е?
О, мамо, о, татко
Къде изчезна чувството?
О, мамо, о, татко
Ще запомня ли песните?
О, шоуто трябва да продължи
В ПЛЪТТА
Значи
Вие си помислихте, че
Бихте искали
Да идете на шоуто
Да почувствате горещото вълнение на объркването
Блясък на космически кадет
Имам лоши новини за вас, слънчица
Пинк не е добре, остана си в хотела
И ни изпратиха тук като поддържаща група
Ще разберем колко струват феновете ви
Има ли педали в театъра тази вечер?
Изправете ги срещу стената!
Има един в светлината на прожектора, не ми изглежда нормален
Изправете го срещу стената!
Този ми прилича на евреин!
А онзи е чернилка!
Кой пусна тази паплач в стаята?
Един пуши джойнт
И друг е на петна!
Ако беше на моята
Всички бих ви разстрелял!
БЯГАЙ КАТО ДЯВОЛ
Бягай, бягай, бягай, бягай х4
По-добре сложи
Любимата си маскировка на лицето
Със закопчани устни и
Очи – ролетни щори
С празната усмивка
И гладното сърце
Усети раздразнението как се ражда от виновното ти минало
С дрипавите нерви
Като раковина се разтваря
И чуковете блъскат
По вратата ти
По-добре бягай
Бягай, бягай, бягай, бягай х4
По-добре бягай цял ден
И цяла нощ
И дръж мръсните си чувства
Вътре в себе си. И ако
Изведеш гаджето
Навън довечера
По-добре паркирай колата
Далеч от любопитни погледи
‘Щото ако те хванат на задната седалка
Докато опитваш да се пъхнеш в ключалката ѝ
Ще те изпратят на майка ти обратно
В картонена кутия
По-добре бягай
В ОЧАКВАНЕ НА ЧЕРВЕИТЕ
Айнс, цвай, драй, алле
Не можеш да ме стигнеш сега
Независимо как се опитваш
Довиждане, жесток свят, приключих
Продължи без мен
Докато седя в бункер тук зад моята стена
Чакам червеите да дойдат
В перфектна изолация, тук, зад моята стена
Докато чакам червеите да дойдат
Чакам да отсека мъртвите дървета
Чакам да изчистя града
Чакам да последвам червеите
Чакам да си сложа черна риза
Чакам да отсея слабите стръкове
Чакам да строша прозорците им и да им изритам вратите
Чакам насилието да се увеличи
Чакам да последвам червеите
Чакам да пусна душовете и да загрея фурните
Чакам педалите и мангалите*, и евреите
Чакам да последвам червеите
Би ли искал да видиш България отново на три морета**
Приятелю?
Всичко, което трябва да направиш, е да последваш червеите
Би ли искал да изпратим цветнокожите ни братовчеди отново у дома
Приятелю?
Всичко, което трябва да направиш, е да последваш червеите
* в оригиналния текст: coons, обидна дума, назоваваща представители на негроидната раса; reds – обидно название на американските индианци;
** в оригиналния текст: „би ли искал да видиш Британия отново да владее”
СТОП
Искам да си ида вкъщи
Да сваля тази униформа и да напусна шоуто
Чакам в тази килия, защото трябва да знам
Бях ли виновен през цялото това време?
ПРОЦЕСЪТ
Добро утро, Червей, ваша чест
Обвинението ясно ще покаже, че
Затворникът, който сега стои пред вас
Бе хванат да показва чувства
Да показва чувства по почти човешки начин
Това няма да търпим
Повикайте училищното чудовище!
Винаги съм казвал, че няма да свърши
По добър път, Ваша чест
Ако бяха позволили да е на моята, аз бих
Го вкарал във форма
Но ръцете ми бяха вързани
Кървящите сърца и артистите
Позволиха да му се размине убийството
Нека го удара с този чук още днес?
Луд
Играчки на тавана, аз съм луд
Наистина отишъл за риба
Вероятно са ми взели топчетата за игра
Луд, играчки на тавана, той е луд
Ти, малко лайно, сега те хванаха
Надявам се да изхвърлят ключа
Трябваше да си говориш с мен по-често
Отколкото го правеше, но не! Трябваше да идеш
По своя път. Случайно да си влизал
С взлом в нечии чужди домове напоследък?
Само пет минути, Червей, Ваша чест
Той и аз, насаме
Беееееееееебе!
Ела при мама, бебчо, нека те хвана в ръце
Гос’дине, не исках той да влиза
В никакви беди
Защо трябваше изобщо да ме изоставя?
Червей, Ваша чест, нека си го взема вкъщи
Луд
Върху дъгата, аз съм луд
Решетки по прозореца
Трябва да е имало врата, там някъде в стената
Където влязох
Луд, върху дъгата, той е луд
Доказателството пред съда е
Неоспоримо, няма нужда
Журито да се оттегля
Във всичките си години като съдия
Никога не съм чувал
За някой по-достоен
За най-строгото наказание на закона
Начинът, по който си ги карал да страдат
Твоите изискани жена и майка
Пораждат в мене нужда да се изсера!
„Ей, съдията! Изсери се върху него!”
Тъй като, приятелю мой, ти разкри
Най-големия си страх
Осъждам те да бъдеш изложен пред
Своите връстници
Съборете стената!
ИЗВЪН СТЕНАТА
Сам-сами или по двама
Онези, които наистина те обичат
Ходят нагоре-надолу около стената
Някои ръка в ръка
А други, събрани заедно в групи
Кървящите сърца и артистите се изправят
И когато са ти дали всичкото си
Някои се сепват и падат, все пак не е лесно
Да удряш сърцето си срещу стената на нечий шантав негодник
[Не е ли тук, където…]
списание „Нова социална поезия“, бр. 12, май, 2018