Марианна Георгиева – стихове

 

извозването на децата

 

1

цялата тази история започна от уважение към приятелството,
корените ѝ се намират някъде надълбоко
и могат да бъдат изтръгнати само дотолкова, доколкото
могат да се изгорят негативите на спомена,
но спомен ще има също толкова, колкото
учителката (по български език) на циганите
си ляга много често в една стая с метално легло,
с ръждясала пружина и матрак, пълен с чепкана вълна,
миризмата на която (вълна) е тежка и упойваща,
тя наподобява плачът (по своята същност), който се чува
вечер,
нощем това е скърцането на леглото, предизвикано
от редки, но периодични във времето сексуални взаимоотношения
с различни мъже, заемащи почти до един
по-високопоставени постове от този на учителка,
в съседното село, където тя и децата, от всички
села наоколо, ги извозват до училището, с надеждата
да научат езика, на който от време на време
някой от любовниците ѝ (на учителката) стене,
всички персонажи тук
са заключени в стъклената леща на самотата
сама по себе си

много след началото, някъде към края на тази хроника
могат да се спомнят само обстоятелствата
довели до масови кланета, до обиране на домове
и изнасилване на пенсионери, включително на трупове,
което буди шок в информираните умове на журналистиката,
на адвокатите, на съпругите им, както и на майсторите
на човешката емпатия (симпатия)

 

2

може би всяка вечер е съдбовна точно толкова
колкото тази, в която на гласа ти се бесят
всички народени от теб, които не могат да произнесат
имената си, докато ти ги гледаш с поглед, пълен с удовлетворение
от абстракцията, която представляват
заледените пътища пред дома ти, намерен от някой,
който кара камион, за да те извози
извън орбитата на стадния ти инстинкт, да пререже
собствените си вени дано, но се принуждаваш
да се качиш, защото има само едно действително състояние,
което те прави риба на сухо, животно на въже,
(в село, в което живеят още седем деца и няколко малки стада),
което може да вие, може да скимти, преди това
трябва да изядеш филия, намазана със сладко
и да изпиеш чаша топло мляко,
то е с температурата на съществуването,
както по-рано се опитаха да ти покажат майка ти и баща ти,
ти си ням, това се потвърждава от суровия садизъм
на всички звуци, които знаеш, и които няма да кажеш,
докато правиш маневри на привързаност
към социалното, към нормалното, един ден ще ме разбереш,
ще ти отрежат косата и ще те принудят да схванеш всичко,
което имат да ти кажат,
за целта ще те научат
да пишеш и да четеш

 

3

много пъти съм ти казвала да не се издаваш
за престъпленията, които знаеш, че са извършени върху жертвите,
няма жп линии, по които после да можеш да избягаш,
нито съществува абстракция, която да не е прерязана
със същата ръждива ножица, с която пъпната ти връв е прекъсната
някъде в началото на съжителството на страха и помирението,
после аз ще разкажа за теб, но ти няма дори да можеш
да прочетеш езика ми, да разчлениш звуците,
които са си твои, с които са те хранили, има време,
което да те заключи в железните прегръдки на изключителна
привързаност към затворите, в които все се надяваш
да срещнеш очите на майка си, да те пребие баща ти,
твоите червени бузи
утре ще избледнеят като изтърканата яка на ризата ти,
това е точно толкова сигурно,
колкото днес е твоят щастлив бяг сред царевицата, където се губиш,
един ден този синдром ще се нарича
извозване на децата или
избелването на кристиян
или възпроизвеждане на фанатичните гени,
все ми е едно за това, докато те гледам как мълчиш,
докато си още малък, скачаш и все още пееш
мръсни песнички, мачкаш и късаш крайниците на бръмбари – рогачи,
които намираш в гората, докато се хранят със сока от наранени дървета –
защитен вид в страниците на Червената книга
заради бавното им развитие и ограничената
жизнена среда

 

4

от тук нататък всички ще ти говорят на нов език,
тези блестящи риби, които си ги ял, докато майка ти ти крещеше
от другата страна на стената, не я ли чу, че не знае
какво да прави, какво да те прави, аз ти казах,
нямаме много време, ти ще трябва
да се научиш да ползваш юмруците си, за да удряш себе си добре,
имаш право да плачеш,
да гледаш лодките в това море, в което няма вода,
да разбереш, че аз съм мъртва, майка ти е мъртва, братята ти са
мъртви, баща ти е мъртъв,
престъплението – откъсване на детски ръце, днес е забравено,
така че ти не си жертва, ти си живото любопитство,
началото на времето, в което наново
се срича всяка забравена дума,
под това самотно и ясно небе

 

 

младост

 

в дните на ранната пролет полковникът много добре разбра, че за да оцелее
ще трябва като някой хищен котарак, вълк, лъв, да посегне на образа на сина си,
да го принуди да умре в очите на желанието, любовта, която го сътворяваше в мен, за
целта, той създаде виртуално събитие, реалност, в която всички плачат и умират,
още днес, още сега, още докато той се празни сам в самотната си квартира –
таванска стая в една от последните, най-крайни централни улици, намираща се
близо до лудницата, ако беше поне една идея по-талантлив, той щеше да започне
да обикаля сградите, да наблюдава хората, да ги описва ежедневно,
да започне да се вглежда в себе си, в малките следи, които оставаше, да реши най-после
да ми пише писма, в които да разказва за всичко това, подяволите за другите, обаче
аз съм била много разгонена, много отчаяна и много страхлива женска котка,
вълчица, лъвица, само не и човек, когато в желанието си не съм разгадала сянката на
обречеността, защото трябваше да се усъмня в реалността на всичко това, още когато
видях полковникa да служи като художник на различни съдии, губернатори с гълъбови очи и педерастки усмивки, в крайна сметка и ти самият реши, че много по-добре за теб е да те изчука някой като баща ти, отколкото аз,
така че нещата се развиха стремително, в полетата на любовта, в архивите на славата
е записано, че той има кратък живот, в който доставя на хартия портретите на видни общественици (за мен нищо никога не се е споменавало), което му носи успех и
похвали от ръководството, без да се описват зверствата по планираното убийство, по
прекъсването на всичко, което ме свързва с хората, добре оформената политика на алиенация, на депресиране на едно зверско състояние, което не може да се премахне
без боеприпаси, при мен идваха да ми докладват, по-скоро да ме предупредят,
че ако не мълча, съм обречена на самота, все едно, че ако заговорех,
щях с нещо да променя всичко това

 

 

„Екзотични начини за разрязване на птица“, УИ, „Св. Климент Охридски“, 2016

 

 

Сирма Данова – Марк Аврелий и българската краевековна модерност

Марк Аврелий и българската краевековна модерност

Сирма Данова

 

всеки изживява само настоящето

Марк Аврелий, „Размишления към самия мене“, 1914 (III, 10)

 

човек живее само в мига на настоящето

Марк Аврелий, „Към себе си“, 1986 (III, 10)

 

 

на Венцислав Арнаудов,

съвременен стоик

 

Интересът към римския император Марк Аврелий в българската култура съвпада по време с масовото негодувание от управлението на княз Фердинанд. През 1898 г. в България излиза книгата на Ернст Ренан „Марк-Аврелий и краят на древния мир“. Изданието е финансирано от сп. „Мисъл“ и това завинаги обвързва фигурата на римския император с историята на българската модерност. Още по-интересно е, че преводач е Кирил Христов, тогава студент, приобщен от д-р К. Кръстев като сътрудник на списанието. При наличието на това издание от времето на краевековието идва естествено колебанието към кого реално е насочен интересът – дали към Марк Аврелий или към неговия френски изследовател. Още повече че Ернст Ренан е известен на българските читатели с книгата си „Животът на Исуса“, преведена пет години преди да се появи на български биографията му за императора[1]. Че д-р Кръстев е имал по-специално отношение към този историк и философ на културата свидетелства едно съобщение в списание „Мисъл“ от 1898, анонсиращо предстоящата му книга „Литературни и философски студии“. В изнесеното съдържание фигурира и студия за Ернст Ренан, която така и не излиза в книгата[2]. Обаче една археология на периода от двете страни на фикционалната граница би показала, че вниманието към фигурата на императора съществува само по себе си и това, което е по-важно, то е неедноизмерно.

Марк Аврелий е напълно неизследван характер в историята на българската индивидуалистична култура. Той създава своите медитации – свитък от дванадесет книги на старогръцки език в традицията на платонизирания стоицизъм. Известно е, че  пише своите записки в моментите на отдих било то от военни действия, било то от строгите йерархии на държавната машина. Отношението между дълга към империята и предаността към философията е внимателно обговорено от Богдан Богданов в студията му „Марк Аврелий – император и философ“. Този текст е предговор към собствения му превод на записките, направен за първи път у нас от езика на оригинала. Заглавието „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν) подсказва, че самонаставлението е основната цел на книгата. В студията си за Марк Аврелий Б. Богданов обяснява, че записките на императора ползват формата на т. нар. „протрептика“, исторически обвързана със стоическата диатриба в Древна Гърция. Протрептиката като литературна форма на увещанието обаче в класическия си вид не е отправена към себе си. За античния човек наставлението към себе си е винаги опосредено от обществото на агората. В този смисъл реалното обръщане навътре е условно. Размишленията на Марк Аврелий обаче осъществяват истински жанров пробив в античната литература, защото създават литературна форма, от която публиката е отпаднала. Преобладава мнението, че философското наследство на императора не е било предназначено за публикуване. Генезисът на дневниковия характер на книгата „Към себе си“ Богданов извежда от съвместяването на други две традиции – кинико-стоическата диатриба, която представлява диалог с въображаем опонент в улични условия, и питагорейската практика философът да се наставлява сутрин и да си прави равносметка вечер за стореното през деня. (Богданов 1997) Формата на самонаставлението се явява привлекателна за всеки, който кръжи около вътрешния си център.

За изключителното впечатление от тази книга с размишления свидетелства едно писмо на Пенчо Славейков до Мара Белчева от 1908 г., в което й споделя, че чете МarcAureli, за да се освежи. (VIII, 111) Но същинският откривател на Марк Аврелий за българска култура е д-р К. Кръстев. На 7 май 1898 г. редакторът на „Мисъл“ праща от Париж пощенска картичка до пребиваващия в Лайпциг Кирил Христов: „Колебая се още за книгата, която ще преведем за 3-та премия. Но ти захвани, да не хаймануваш, Марк Аврелия, от Ренана; Пенчо ще го намери в библиот[еката]. Ще превеждаш само ония глави, дето се говори сал за него; захвани с I-та, аз ще ти кажа по-нататък“ (Кръстев 2007: 469) Явно д-р Кръстев доста бързо е преодолял своето колебание, защото преводът на книгата излиза още същата година. Няколко дни по-късно редакторът на „Мисъл“ пише контролно писмо до своя привърженик: „Захвана ли да превеждаш от Ренанова Марк Аврелий? Вчети се в него, белки успее М. Аврелий тъй да те покърти, че да ти остане една нишка в нервите от неговото стоическо величие и дивна простота!“ (Кръстев 2007: 468). Засега отговорите на Кирил Христов не са намерени.[3]

„Измамната простота“ на размишленията е изходната точка на може би най-авторитетното изследване, посветено на философа император – „Вътрешната крепост“ (1992). Негов автор е френският философ, филолог и специалист по история на античната философия Пиер Адо, от чийто историзъм се вдъхновява и Мишел Фуко.[4]За своя философско-исторически опус Адо заема от основателя на йезуитския орден Игнасио де Лойола понятието „духовни упражнения“, като го отнася към стоическото учение. Целта на духовните упражнения е живот според законите на стоицизма, спрямо който субектът е длъжен да превръща опита си с околното във вътрешен диалог. „Философският живот на стоика по същество се състои в овладяването на собствения вътрешен дискурс. Всичко в индивидуалния живот зависи от това как човек представя нещата на самия себе си, с други думи, как той ги изговаря пред себе си във вътрешен диалог.“ (Hadot 1998: 50)

Символният капитал на книгата на Марк Аврелий се съдържа в статута й едновременно на законник и на дневник. Кореспонденцията между д-р К. Кръстев и К. Христов показва, че интересът към Марк Аврелий е наистина автономен. Почитта към императора се дължи не само на овакантения в модерността стоически характер, но и на философското му наследство, което във времето на ранния български модернизъм не е трудно да се прочете през авторефлексивен модус. „Да ти остане нишка в нервите“ означава, че контактът на модерния човек с оцелелите сред руините характери не може да не остави спомен. Едва ли Марк Аврелий е привличал строителите на съвременна България, тук включвам и Алеко[5], с това, което е представлявал в собственото му настояще. На първо място почитта към него няма само един произход. Достатъчно е да проследим името му в текстове на Пенчо Славейков, за да се убедим. Дали вниманието към императорската личност е съсредоточено в рефлексивния модус, важен за модернизма въобще, или има нещо друго отвъд субективността? С какво по-точно вълнува той – със спецификите на римския стоицизъм или с особения му статут на „крал-философ“?

За състоянието на настоящето, бедно на таланти и характери, д-р Кръстев разсъждава в писмо до Кирил Христов от 29 януари 1897 г. Тук няма нищо наставническо, никакво усилие да се отстояват граници за стабилизиране на авторитета. С голяма откровеност критикът на „Мисъл“ споделя за страховете на писането в страна, в която „убийствата са обикновено нещо“: „От неделя се готвя с – някакъв страх – да захвана един етюд за Светослав Миларова. Какъв дивен сюжет! Единствен в наш[ата]литер[атура] (Кръстев 2007: 460). Само две седмици след това краевековният етюд за Миларов е отпечатан в кн. 2 на сп. „Мисъл“ от 1897 г. Светослав Миларов е може би първият автор в нова България, осъден на смърт заради текст. Обесен е заради неговия дневник, в който планира покушение над княз Фердинанд. Миларов е трагически герой, защото съвместява анархистично съзнание и съдбата на палач без свойства. В този смисъл дневникът, в който планира убийството на княза, е разгледан от Кръстев като чист литературен случай, като психологически документ на един неповинен българин. У Кръстев има силно изявен вкус на обвързване на политическото с психологическото. С това можем да си обясним интереса му към дневника на Светослав Миларов и диатрибите на Марк Аврелий.

Краевековието е и времето, в което се появява хрониката „Политически дневник“ в списание „Мисъл“, от който текстът за Св. Миларов е част. Тя е ориентирана както към едноличната политика на княза, така и към бързата смяна на управляващите партии. В наскоро публикувана архивна статия на д-р Кръстев, с отявлен политически характер, четем следното: „Персоналният режим, който ний не смесваме нито с руския автократизъм, нито с царигдардското халифство, би бил търпим само при две условия: първо, владетелят да бъде един Марк Аврелий или, във всеки случай, една личност с безгранична самоотверженост; второ, интелигентната част от демократическото общество да състои от по-големи философи, които да знаят добре, че всяко съвършенство е химера и да пренасят мълчаливо случайните грешки на своите управители и въобще недостатъците на обществения бит. Но общочовешкият опит ни показва, доколко тия условия са неосъществими: Марк-Аврелиевци се явяват един на хиляда години, а демократическите нрави изключват винаги тая добродетел – ако това може да се нарече добродетел – снизхождението на властниците“. (Кръстев 2016: 399)

Този цитат е част от статията „Князът пред съда на народната съвест“ (1898/1899), която представлява политическа хроника за управлението на Фердинанд и заедно с това – опит за психологически портрет на владетеля. Тук Марк Аврелий е ретроутопично положен в Платоновата държава на философите.Този модел на държава и управление е по дефиниция апоретичен, макар че в критиката на д-р Кръстев срещу династията Марк Аврелий се явява единственият възможен образец на монархически владетел. Самият той е имал републикански идеи. Самоотвержеността и снизхождението са изначално вакантни свойства на владетеля в историята на мрачния български либерализъм. Освен това, чуждото благородническо потекло е причината Фердинанд да изглежда като гост в двореца, без да отглежда „династичния корен в сърцата на българите“ (Кръстев 2016: 380).[6] Макар и еднозначно негативна, публицистиката на д-р Кръстев, насочена срещу династията, успява да изработи своя представа за общество, опряна в платоновия идеал за държава, управлявана от мъдростта. Но какво означава да си философ научаваме от негова архивна статия, която също си служи с името на римския император: “Да бъде човек философ в тоя смисъл на думата е в моите очи най-ценното – може би защото тука човешката воля и въобще човешката мощ не зависи така от случайността на съдбата и от дарби на природата. Ако някой от нас, в днешно време, не чувствува нуждата, ни наклонността, ни способността да бъде един Марк Аврелий, ако само на малцина е дадено да бъдат създатели на велики идейни мирове – на всеки или почти на всеки е в ръцете да не се задоволява с повърхностите на нещата, да не се изгубва в дреболиите и да не губи из пред очи великото цяло – а още повече да не допущавъви около себе си да тържествува мъртвата рутина, а да превръща в житейска сила своя ум, своите знания, своите идеи”.(14,л.11-12; курс. в оригинала)[7]

Този пространен цитат показва есенцията на стоическото учение. Фундаментално за стоиците е усилието непрестанно да се разграничава това, което зависи от човека, от това, което не зависи от него. Подобно усилие цели да изявява принципа на свободата. Както отбелязва авторът на „Вътрешната крепост“, именно „стоицизмът е произходът на модерното понятие за „човешки права“ (Hadot 1998: 311). Светлата страна на стоицизма се състои в абсолютната вяра в човека. А пребиваването във „великото цяло“ бележи връзката на индивида, сам по себе си общностно същество, с космическите закони. За стоиците е основополагаща представата за „цялото“. Във фрагментите на философа-император смъртта много често е разсейване, разлагане, разпадане, разпръсване на прах. Една от догмите на стоицизма е, че ръководното начало у отделния индивид трябва да работи за общностносъобразна цел. Нито само императорският статут, нито само нуждата от отстранение привлича Кръстев към фигурата на Марк Аврелий, а и двата ипостаса – на мъдър владетел в постоянна готовност да приема текущия като река живот неуязвимо и на мъдър самотник, който в началото на 20 век много често е припознаван като гений. Самият Марк Аврелий в шеста книга на своите размишления споделя, че си представя двореца като мащеха, а философията като своя майка. Тези категории на родство и сродство показват преди всичко една принадлежност към дълга. Философията е мястото на оттеглянето, на притаяването във „вътрешния замък“, която прави поносими императорските инсигнии.

Тъкмо със социалния живот на следосвобожденската действителност е свързана и първата поява на името Марк Аврелий в творчеството на Пенчо Славейков – в основополагащата му студия „Българската поезия. Преди“ (1906). По повод на Каравелов и необходимостта да се работи за актуалните задачи на деня, а не за въображаеми идеали на бъдещето, Славейков ще напише: „Лесно е да милваш сърцето си с предвзет идеал за някогашни дни, тъй като нуждите на тия далечни дни са предполагаеми! Лесно е, като се игнорират настоящите нужди. Има ли нужда от измисляне идеали – при наличността на реални нужди и борби? – борете се за тях и оставете далечното на далечните. Защото може тия бъдещи съвсем сериозно да ви натякват: вашия ум, вашия характер не е достатъчен за настоящето – бъдете тъй добри да не правите на наша сметка нравствени борчове! Марк Аврелий казва: който вижда настоящето, вижда всичко. Аз съм непоправим оптимист и твърдо вярвам, че ако и ний посветим себе си и своята съвест на работа в настоящето – за българина са възможни добри дни – и без лутания подир призрака на въображавано бъдеще“ (Славейков 1906: 82).

Модерността за Славейков е преди всичко „работа в настоящето“. Медитациите на Марк Аврелий като цяло са пропити от размишление за настоящето като единствената опора на съществуването, като самото време, което човек има да загуби. Настоящето е наративна категория. Съзнанието за настояще означава и готовност за вземане на решение. Само настоящето предоставя достъп до тоталността на света в точката на кайроса (the right moment), бележеща хармонията между отреденото за човека от върховния разум или „божествения лъч“, от една страна, и собственото му „човешко право“, от друга (Hadot 1998). Като че ли знаменитият дневник на императора-философ привлича не толкова с авторефлексивния модел, припознат като такъв от модерната епоха, колкото с идеята за промяна. Литературният модернизъм и съпътстващите го манифести съдържат немалко метафори на промяната. Вихърът на Пенчо Славейков е такава темпорална метафора. В своето есе върху онтологията на настоящето Фредерик Джеймисън преакцентира една основополагаща представа за модерната епоха. Реалният пробив на модерността не се съдържа в „обрата към вътрешното“, а в неудовлетворението от самата субективност. Потребността от естетическа промяна и от по-радикални форми в изкуството се задвижва със съзнанието, че „във външния свят се е развихрила радикална промяна“ (Джеймисън 2005: 140) [курс. м., С. Д.]. Всеки суверенен вътрешен живот се захранва от катастрофична визия за външния. Не е изненадващо, че първият обсебен от преходността на живота поет в българската литература обръща такова внимание на настоящето като насъщност. Недостатъчността на характера, за която говори П.П. Славейков, или т. нар. „кекави темпераменти“ във версията на Кръстев (Кръстев 2016: 397), е причината за невъзможността текущото време да бъде привидяно като революция.

Понятието за настояще от Просвещението насам е крайъгълният камък на теориите за модерността. За Марк Аврелий крайният ефект от един живот в настоящето съвпада с това, което Емпедокъл нарича „съвършена сфера, радостна от своя завършен покой“ (Аврелий 1997: 168). Настойчивото тематизиране на настоящето в дневника на императора кулминира в трети фрагмент на дванадесета книга, където то прецизно е дефинирано.Съзнателното отношение към настоящето е обвързано с разграничителната способност на ума. Именно тя прави възможно съсредоточаването в текущия живот. Това означава непрекъснато усилие за абстрахиране („откъсване“) от онова „всичко“, което зависи от обстоятелствата на предопределеното: всичко, което говорят или вършат другите; всичко, което човекът сам е казал или сторил; всички тревожни спомени; всичко предстоящо, будещо смут; всичко, случващо се независимо от волята; всичко, което увлича човека в обхващащата го отвън вихрушка. Тази способност за „откъсване“ конституира личния живот на ума, в който субектът изглежда обезстрастен към миналото и бъдещето. Според учението на стоиците автономният живот на ума е залог за благосъстояние в оставащото до смъртта време.

Но що за характер е Марк Аврелий? Едва ли можем да отговорим окончателно на този въпрос, по-скоро бихме се опитали да видим какво в личността и статута му се възприема като хомологично на краевековната култура. Най-вероятно интересът към римския император в българската литература се дължи на вниманието на Ницше към античния свят. В очерка „Заратустра“ (1910) Пенчо Славейков изработва скала на световната самотност. Най-близо до самотността на Ницше е поставен Марк Аврелий, определен като „стоик на епикурейско килимче“[8]. Сам по себе си този текст е кулминацията на осмислянето на фигурата на императора в българската модерна култура. Заедно с кулминацията се случва и преодоляването на почитта къмнего, за сметка на когото е изтъкнат фикционалният образ на Ницшевия Заратустра.

Добре е да си дадем сметка, че началото на фиксацията върху Марк Аврелий се осъществява още в първата годишнина на списание „Мисъл“ с едноименната статия на Дмитрий Мережковски, публикувана в кн. 9-10 през 1892 г. Тя е написана донякъде и като коментар на излязлата десет години по-рано във Франция книга на Ернст Ренан „Марк Аврелий и краят на древния свят“ (1882). Вниманието на символиста Мережковски към фигурата на императора се обуславя от това, че е възпитаник на една свръхрелигиозна култура, каквато е руската. Текстът на Мережковски и книгата на Ренан се засрещат в очевидната аналогия между стоицизма на Марк Аврелий и християнския опит. Въздържанието на императора се осмисля при двамата като християнски аскетизъм, усамотението като отшелничество, а „духовните упражнения“ са припознати като молитви. Мережковски дори сравнява Марк Аврелий с ап. Павел. Основното внушение на изследването на Ренан е, че стоицизмът като доктрина стои твърде близо до християнството. Насилието над християните, упражнявано от императора, е интересен парадокс, но насилието в Римската империя е вид традиция. Неслучайно Ренан назовава книжовното наследство на императора „Евангелие“[9]. Между другото, първият превод на дневника на Марк Аврелий на български, осъществен от Рачо Стоянов и публикуван през 1914 г., е направен на езика на християнската етика.

Но ето една поразителна аналогия в статията: „Настроението на епохата на Марк Аврелий отговаря на настроението в края на нашия век“ (Мережковски 1892: 637). По-нататък Мережковски описва конфликта между външната пълнота на живота и вътрешното безпокойство, за да заключи, че Ернст Ренан е също толкова самотен като Марк Аврелий. Същият конфликт вижда Ренан в съвременното френско общество, което захранва представата му за древния свят. Мережковски много внимателно извежда генезиса на императорските занимания с философия. Едно тихо и печално дете се превръща във воин, който цял живот отглежда мекото на душата. Макар и не пряк наследник на неговия предходник Антонин Пий, по-късно дневникът му ще пази почит към наследените добродетели. Това, което особено занимава пишещите за Марк Аврелий в края на XIXв., е неговата вътрешна болест, неговата вечна меланхолия, наречена в превода на Кирил Христов „рана живиница“ (Ренан 1898: 55). Вкусът към морбидното се основава на забележителното съответствие между края на 19 век, който суеверно е преживяван като край на света[10], и залеза на античния свят. Есхатологичните енергии завличат модерната култура към декадентството така, както пресищането в благосъстоянието оставя у по-мъдрите граждани на Римската империя празнота и чувство за неизбежна катастрофа. Не е трудно ненавистта на императора към войната и тежненията му към философията да бъдат прочетени в модуса на ключовото за модерността раздвоение. Краевековната култура определено е привлечена от разлома между идеалното и реалното.  Но същинското общо между европейското краевековие и „края“ на древния свят може да се наблюдава в болестното усещане за преходността на живота.[11] Днес историците съвсем не виждат в управлението на Марк Аврелий упадък. Представата за декадентството на Вечния град е преимуществено краевековна. Именно в тази традициясе мисли Римската империя през 60-те и 70-те години на 2 в. като „есенен ден в историята“ (Мережковски 1892: 637).

Книгата „Към себе си“ неуморно тематизира умирането и крайността на човешкия живот. „На листа в дъбрава са подобни синовете човешки: / Вятърът ги по земята развява…“ (Аврелий 1914: 102) Тези стихове, цитирани от „Илиада“, са същинска буквализация на есенния ден на частното човешко битие,  но и предусещане за залеза на Вечния град. Метафорите за край у Марк Аврелий показват, че сърцевинна тема на книгата е смъртта като подготовка за напускане на живота. Не става въпрос за вроден или породен страх от края, а за задължението да се мисли за смъртта. В древен Рим е имало специална професия, упражнявана от философи, които са обучавали висшестоящи за достойно посрещане на сетния час (Ренан 1898).  Смъртта е част от живота и само един миг от настоящето. Образите на отживяването и отмирането в „Към себе си“ са огледани най-често в аграрния цикъл: „Незначителния срок на живота да прекарам съобразно природата и да завърша спокоен и ведър също като маслинен плод, който узрял пада, възхвалявайки произвелата го земя и изпълнен с благодарност към дървото, което го е родило.“ (Аврелий 1997: 68) От изключително значение е, че модерната българска култура мисли себе си през аграрната метафорика или поне така я преживява Пенчо Славейков в книгата „На Острова на Блаженните“ (1910).

През цялото си 34 годишно управление Марк Аврелий е бил известен като справедлив и мъдър владетел. За него философията е убежище от имперското бреме.  Известно е, че е избягвал насилието и е ненавиждал цирковите представления и най-вече гладиаторските игри и кръвопролитните спортове, в които няма нищо гръцко.  Насладата в насилието, удоволствието от убийствата на хора и диви животни, пресищането с блага са причините за разразилата се скръб сред мислещите жители на Вечния град. Така смята Фридрих Паулсен, професор по философия в Берлин, чието съчинение „Разлагането на стария свят и тържеството на християнството“ намира място в кн. 2 на сп. „Мисъл“ от 1897. Разпространението на християнското учение е шансът на мислещите жители на Вечния град. Макар и живял в „царство на философи“ (Ренан), по времето на Марк Аврелий философията вече се превръща в обект на подигравки. Убеждението, че тя става вредна за държавата набира сила. Така с чувството за обща разсипаност и хаос се усилва тревогата, че мисленето не може да направи човека свободен докрай. Една повтаряща се тема при стоиците. Вътрешната драма на владетеля се състои в постоянното усилие да се живее според стоическите догми и ясното съзнание, че мисловният живот не води до съвършенство. С други думи, това е вътрешната драма на живот между „духовните упражнения“ и „нищетата на философията“.

Усещането за преходността на живота представлява съзнание за убегливо настояще. А за стоиците само настоящето е жизнено начало. Интересът към фигурата на Марк Аврелий в крайна сметка е двойствен: от една страна, привлекателен за модерността е вътрешният живот на един висш бюрократ. Обаче фиксацията върху него ознаменува и любопитството на европейския fin de siècle към края на древния свят. За времето на модерността темата за упадъка е толкова капитална, колкото и темата за прогреса. Ако Ернст Ренан, пишейки за Марк Аврелий, е описвал всъщност съвременното френско общество, то ние не се питаме дали това е правилно или не като научен подход или изследователски опит, но със сигурност усещаме, че аналогията му е поразителна. Общото между fin de siècle и краят на Вечния град се състои в патологичното усещане за преходност на обживяваното време. Само по този начин „великото цяло“ на Марк Аврелий може да бъде привидяно като „общността на вътрешния живот на всички хора“ (Мережковски 1892: 645).

Така кралят-философ се оказва важен и за самия модернизъм. И тук стигаме и ще спрем до най-значителната му употреба в житието, което Пенчо Славейков пише на Заратустра. Марк Аврелий е образец по самотност. Самотата на модерния човек се заражда заедно с капитализма, базиран на конвенционални лъжи.[12] Тя е типична за преходните епохи, или периодите на обществено преустройство. За индивидуалистичната култура изработването на различни форми на самотата е истински занаят. В очерка „Заратустра“ (1910) се случва същинското преодоляване на възвишено-поетичния тип самотност, характерна за гения. За Пенчо Славейков Марк Аврелий е поет „канторщник“, смутен от живота висш администратор. Той предполага, че само строгият му ангажимент към империята го възпира да бъде толкова самотен, колкото и Ницше. Само че постепенно в хода на статията Славейков сдвоява фигурите на Ницше и Заратустра и дори започва да говори изключително за Заратустра. Така императорът Марк Аврелий се оказва в йерархични отношения спрямо един литературен персонаж. Сякаш няма по-голям самотник от този, създаден от въображението. Голямата разлика между неравностойно положените фигури на римския император, от една страна, и на литературния герой Заратустра, от друга, се състои в едно същностно за Славейков преодоляване на субективността у Заратустра: „аз е значело вие, а не обратното“ (Славейков 1920: 604). Фредерик Джеймисън нарича този процес „тежнение към деперсонализация“ (Джеймисън 2005: 141), проявяващ се в синхрон с възванията на модернизма. Фиксирането върху субективността води неизбежно до търсене на нови алегории на модерното време и дори на нов вид човешко същество, устойчиво във вихрено променящия се свят. Идеята за радикална деперсонализация на буржоазния субект обаче не обхваща единствено естетическата сфера. Деперсонализацията не е даже изобретение на модерната епоха. Всъщност тя не е преставала да съществува под формата на обязаност в религиозния опит.

Когато мислим за книгата „Към себе си“ и индивидуалистичната култура въобще, трябва да държим сметка, че спрямо стоическата антропология човешката индивидуалност е не персонална, а типова. Т.е. идеята за различни индивидуалности е чужда на древността от 2 век, но съществува идеален образец на разумна природа, към който индивидът се стреми. Тъкмо този стремеж на човека би могъл да отнеме цял съзнателен живот, но без да поражда същинска индивидуалност, защото се идентифицира с крайно оформен стоически догмат. В това отношение дневникът на императора е античен текст и като такъв той се занимава със „статичната истина и статичната идея за строежа на вътрешния човек“ (Богданов 2005: 314). Тази статична визия изпъква особено при съпоставката, която прави Б. Богданов между „Към себе си“ и ключовия за християнската традиция рефлексивен текст – „Изповеди“ на св. Августин. Ако Изповедите представляват автобиографично свидетелство за действаща промяна, то размишленията на Марк Аврелий са документ за неосъществена вътрешна промяна. (Богданов 2005)

Но индивидът несъмнено притежава съкровена вътрешност. Много е важно, че Марк Аврелий не се е задоволявал, самонаставлявайки се просто да отразява природата на своите мисли. Той е имал забележителната потребност да ги повтаря и да ги варира. Нестихващия импулс към вариации на едни и същи теми Богданов нарича „колебания на кривуличещата мисъл“ (Богданов 1997: 26). Може би колебанията, за които говори той, са всъщност нови езикови решения, начин да се мисли за същото с други образи и метафори, с друг набор от битийни връзки, неуловимо отместващи пишещия „аз“ от догмите на стоицизма. Такава неозаконена свобода на езика има опосредяваща сила за всеки следващ читател на всяко следващо време. Пиер Адо завършва своя историко-философски опус за Марк Аврелий с допускането, че ние четем и почитаме неговите записки, защото е придал значение и на собствения ни вечен живот. „Марк говори на себе си, но ние оставаме с впечатлението, че той говори на всеки един от нас“ (Hadot1998: 313).

Стана ясно, че д-р Кръстев открива Марк Аврелий за българската култура. Но вниманието към неговата личност в края на 19 и началото на 20 в. е многопосочно. Кръстев вижда в него мъдър управник, а в записките му – кодекс за справедливо обществено поведение. Пенчо Славейков го припознава като образец по самотност, притежаващ болезнено съзнание за настоящето и преходността на живота. Стоян Михайловски се вълнува от един чисто етичен аспект, засрещайки стоицизма с християнството. Едно е сигурно, владетелят на Вечния град представлява завършен характер за българската индивидуалистична култура. Краят на 19 и началото на 20 в. е и период, в който се осъществяват първите преводи на съчинения на стоици. През 1897 г. са публикувани на български беседите на Епиктет под заглавие „Полезни мисли“. Преводът е направен от митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски. Страстно повлиян от Епиктет, императорът Марк Аврелий се оказва далечен ученик на един освободен роб. А първият преводач на дневника му – Рачо Стоянов – подготвя още през 1911 г. „Избрани писма“ от Сенека. Навярно записките на Марк Аврелий предизвикват и чисто естетическо вдъхновение у идеолозите на модернизма. Някои от фрагментите могат да бъдат четени като стихотворения. А други напомнят дефиниции на красивото, които срещаме векове по-късно в Кантовата „Критика на способността за съждение“. „Всяко красиво по някакъв начин е красиво от само себе си и свършва в себе си“(Аврелий 1997: 61).

Може би трябва да вярваме на Бродски, когато твърди, че „животът на римските императори ни поглъща, защото сме същества, вглъбени в себе си“ (Бродски 2003: 254). Той дори определя дневника на императора като солиптична книга. Не е ли главен негов герой „душата“ или странно звучащото за нас „ръководно начало“? Пишещият за себе си се превръща в „наставник на разколебаните“. Душата по дефиниция е „шаткава“, ако вярваме на първия превод на дневника[13]. Само обръщането „към себе си“ може да й придаде форма в настоящето. Това обръщане, което в оригинала е всъщност разкопаване, представлява непрестанно обхождане на интериора на душата, наречен от св. Тереса Авилска през XVI век „вътрешния замък“. Едва ли е случайно, че най-жизнеутвърждаващата българска книга от периода – „На Острова на Блаженните“ – завършва с мистиката на „таинствения замък“ в изтъканата от живот и смърт поезия на Вита Морена.

 

Библиография:

 

Аврелий 1914: Аврелий, М. Размишления към самия мене. Прев. Р. Ст. София: Изд. Ст. Атанасов.

Аврелий 1997: Аврелий, М. Към себе си. Прев. Б. Богданов. София: Кибеа.

Билярска 2004:Билярска, Д. Из кореспонденцията на Кирил Христов с д-р К. Кръстев В: Известия на държавни архиви. Т. 88, 2004.

Богданов 1997: Марк Аврелий – император и философ В: Аврелий, М. Към себе си. София: Кибеа.

Богданов 2005: Августин и Марк Аврелий В: Богданов, Б. Отделно и заедно. София: Планета 3.

Бродски 2003: Бродски, Й. Почит към Марк Аврелий В: Бродски, Й. За скръбта и разума. София: Факел експрес.

Гочев 2011: Гочев, Г. Последната дума на Марк Аврелий // Блогът на Богдан Богданов http://www.bogdanbogdanov.net/forum_arch_bg.php?page=discussion_show&discID=52, 19.12.2011.

Джеймисън 2005:Джеймисън, Фр. Единствена модерност. Есе върху онтологията на настоящето. София: Критика и хуманизъм.

Койген 1906:Койген, Д. Самотност. Социално-философски очерк // Мисъл, № 9, 1906.

Кръстев 1894: Кръстев, К. Животът на Исуса от Ернст Ренан // Мисъл, № 12, 1894.

Кръстев 2007: Кръстев, К. Съчинения. Т. 3. София: АИ „Проф. М. Дринов“.

Кръстев 2016: Кръстев, К. Публицистика. София: Кралица Маб.

Кулов 2007:Кулов, В. Д-р Кръстев за философията // Философски алтернативи, № 6, 2007.

Мережковски 1892: Марк Аврелий // Мисъл, № 9-10, 1892.

Михайловски 1875: Михайловски, Ст. Кога, как и защо ще се свърши светът // Ден, № 16-19, 1875.

Михайловски 1903: Дедите на княз Фердинанд // Ден, № 25, 1903.

Ренан 1893: Ренан, Е. Смъртта на Нерона // Мисъл, № 4-5, 1893.

Ренан 1898: Ренан, Е. Марк-Аврелий и краят на древния мир. Прев. К. Христов. Пловдив: Централна печатница.

Славейков 1906: Славейков, П.П. Българската поезия. Преди // Мисъл, № 2, 6, 7.

Славейков 1920: Славейков, П.П. Заратустра // Златорог, № 7, 1920.

Славейков 1959: Славейков, П.П. Събрани съчинения. Т. 8. София: Български писател.

Hadot 1998:Hadot, P. The Inner Citadel. London: Harvard university press.

 

[1]Вж и текста на Е. Ренан „Смъртта на Нерона“, публикуван в сп. Мисъл, кн. 4-5, 1893.

[2]Д-р Кръстев пише рецензия за книгата на Ренан „Животът на Исус“, преведена от руски през 1893 г. в сп. Мисъл, 1894, кн. 12.

[3]Съществува обаче и друга транскрипция на обръщението на д-р Кръстев към К. Христов, която не съвпада съвсем с текста на картичката, публикуван в представителните му съчинения. За „Известия на държавни архиви“ Донка Билярска обнародва следното: „Захвана ли да превеждаш от Renan-ова „Марк Аврелий“? Вчети се в него, белки те вчовечи, белки ти успее М. Аврелий тъй да те покърти, че да ти остане една нотка в нервите от неговото стоическо величие и дивна простота!“ (Билярска 2004: 44; курс. м., С. Д.). Прави впечатление, че в представителните съчинения е изпуснат компонента на вчовечаването. Не е трудно модерният читател да открие в книгата „Към себе си“ залог за потенциална промяна на субективността, макар че трансформацията по дефиниция опира в догмите на стоицизма.

[4]Съчинението на Пиер Адо ми препоръча Владимир Градев, за което му изказвам благодарност.

[5]Името Марк Аврелий е псевдоним на един от разказвачите в „Бай Ганьо“ (вж главата „Бай Ганьо се върна от Европата“).

[6]В статията „Дедите на княз Фердинанд“ (Михайловски 1903). Ст. Михайловски набляга на наследствената порочност в династията на Кобургите така, както Марк Аврелий описва наследените добродетели в началото на своите размишления.

[7]Цитирам по статията на Венцеслав Кулов „Д-р Кръстев за философията“ (Кулов 2007: 54).

[8]Възможно е тази формулировка да е ехо от романа „Марио епикурееца“ (1885) на британския писател и есеист Уолтър Пейтър.

[9]По същия начин Пенчо Славейков нарича и Ницшевата книга „Тъй рече Заратустра“.

[10]Вж ранното есе на Стоян Михайловски „Кога, как и защо ще се свърши светът?“ (Михайловски 1875).

[11]Вж текста на Николай Гочев „Последната дума на Марк Аврелий“ и обяснението му за причините за вълнението на 19 век към Римската империя (Гочев 2011).

[12]Вж статията „Самотност. Социално-философски очерк“ на руския евреин Давид Койген, публикувана в кн. 9 на сп. „Мисъл“ от 1906 г.  (Койген 1906) Той извежда чувството за самота като симптом на преходните епохи и прави типология на самотата от социологическа гледна точка. Напълно възможно е Славейков да е познавал тази типология, преди да създаде собствената си в очерка „Заратустра“.

[13]Богданов е предпочел определението „блуждаеща“.

Критика
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Златомир Златанов – Ектения

 

ектенїѧ

(ЕКТЕНИЯ)
една поема от Златомир Златанов

In Girum Imus Nocte Et Consumimur Igni

healing happens at times through chronos, other
times through kairos

Хипократ

Алегорията на нощта прелиства
хелиоцентричните си протоколи
в тях няма нищо лично против теб
защото ти си само сянката на свойта сянка
тъй както облакът е спекулативен опит
на безкрайно отрицателно съждение
и орхидеята превръща в травестит осата
заради илюзията на трансфера

това е обективно-ориентираната-Муза
в актуализираната си тарифа
и писъкът на Ангела в ненаподобяване
нарцисизъм на минималните различия
в гримаси на непричестени пилигрими
и интригите на солипсизма
в тикове непринадлежащи на лицето
явяванe на неявеното
в претенция за абсолютна гледка
и корени от коренища
плагиазирани в аванс
поради несъстоятелност
в ставане-дървото на живота
колебливи паралакси
в стационарни понятия за текучество
и това което се оттегля
подир мъртъвци със схематични кости
и фалоси на собствената им инфлация
случайно претеглени позиции
в които ларвени субекти
под дъжд от атоми танцуват
и по ръба на пустота
с напътстващ clinamen
и бедствените неспасими светове
в катахрезите на анонимни
катастрофи как евакуират
собствената си привидност
в лъча на мъртвата звезда пулсиращ
двойници на изличени жестове
в схоластичните прозорци на душата

като в старинен палиндром въртим се
в кръг от кръгове в нощта
и огънят ще ни погълне
о мениджмънт на колабиращи
елмазни сутри и плачещи икони
анабазиси и катабазиси
с инфлационен индекс
където не само екстериорът липсва
но и интериорът също
да не говорим за изкуствения рай
на тези пеещи вибратори
в класическите вагини
на класическите филологии
и в експозиция на бивши светлини
небето търси своето небе напразно
подобно на държавите които
намират отчуждения си облик
в публичните дългове
и кредитният рейтинг
заработва спекулативната си вяра
в инцестна задълженост
на клонирани финанси
и пантеони на токсичните активи

… самоинтерпретираща се меланхолия
в архивите на светещите въглени
и липсваща история на пяната
репродуктивни футуризми
в сигнатурата на първородство
момичето на Дельоз в линии на бягство
от n-1 сексове в план на иманентност
отвлечено от едиповски вампири
светата Дева ставаща момиче
след раждането на Христос
в отместено пост-благовещение
където ставането жена-поема
произвежда универсалния език-момиче
през въртящите се врати на металепсис
руините на амбиции имперски
земя която се открива за да се затвори
в светски амбиент на частни паразити
борсовите Термидори
и бонапартизмите на реставрация
в глобална тавтология на иновации
парите с вездесъщност
на кръвта Христова
закъснялата преценка
в спектъра на светлината
пунктирите трансисторически
в закона на земята
и на обточените брегове
заради трафика на океана
сводници на фетишистките представи
и маржове с хазартни визии
на паричните потоци
и машинизирани желания
потиснатата класова борба
зад хедонистките утопии
спонтанна пропаганда
на култа към разменна стойност
с фантазии за контрол
над планетарната инфлация
растеж с обратен знак
на имагинерни нарцисизми
когато Алиса пред огледалото застане
и срещне в него Хъмпти-Дъмпти
идиотизмът на глухонемите планети
в бесовство на кибер-пънка
влеченията имащи за цел пропускана мишена
в поддръжка на нечовешко наслаждение

… фиктивен капитал на деституция
и коронованата празнота на празни множества
в които Данаидите на актуалната безкрайност
преливат от пусто в празно продънени съдини
и силата на негативното прогонвана
в диагонали на невинно ставане
прекъснатости на драстична загуба
и радикална благодат в делириумни точки
логическият бунт на истини-събития
в дисциплината на подредени множества
при условие че са неподредими
и сингулярни богове които
в човешки мрежи се запецват
като ексклузивна златна рибка
наемни армии на вярност при условие
че дезертьорството е структурна необходимост
и този странен вид на човешките животни
в състава на избран субект
придаващи си вид че влизат
накъсан интервал на войнствени междуособици
семейното нещастие мегаломанско
на нашите роднини динозаврите
и интравидовото перчене и писък на пауна
пред неговата женска при условие
че това е само превод
на нарцистична икономия
маските които се сношават със живота
залязващите светове в безлицевост
и процедурите на истина
като трофеи изоставени
пустеещите тронове на хегемони в узурпация
и ехото на бедствени погроми
додето Рим не се превърне в клада
в овъглянето на заучени цитати

… и в нищото на откровението Чуй ме

не само адът е продънен но и небето
в древната кръстоска на поема и матема
совалките на нови Пенелопи
тънката си нишка късат
в решение за вярност при условие
че вдяват свежото лице на изневяра
и нищо не задължава световете да са заедно
в констелации на безпрозоречни монади
и бракувани игрални автомати
на фалиращата конюнктура
нищо лично между благодат и катастрофа
непристигането на Реалното затиснато
в отменящи се епифании на епифании
и отменянето на отмяната
в инсценираните революции
звезди и стоки на нереалния екстаз
в безмитни зони на приватизирана сюблимност
аурите на профанни просветления
и принаденото наслаждение оттеглено
в бекграунда на черни дупки и черни каси
фотографи на смъртта непроявени
в светлината на оптическо либидо
екзотични акционери на вложения
и бизнес-онтологии на захлебени сметки
и мисъл за смъртта на мисълта
в ореола на чиста истина без мисъл
мъртвият баща и мъртвата звезда
които не знаят че са мъртви
фигурите на провала в непогасима давност
фиаското на суверенни изключения
в опитомяване на своята трансгресия
тотални залези на зомбираните задници
в отходните места на молове и аутлети
голият обяд на перверзната разменна стойност
депресивна икономия на невротичните симптоми
и недостиг маскиран като излишък
под индекс на спекулативно съвпадение

Кои са гласовете на суфлажа
с тракащите кости на поднесен речник
в градината с пословични дървета
където мракът дефлорира розите тъй бавно
и без куража за любовна песен
в разходката на шопинг-пилигрими
докато рекламите събличат
дрехите си в коментара
на графически садизъм
и в стойността на стоката
трудът оттегля мъртвата си хватка
в банковите крипти при Звяра на числото
и чрез фалшиви мощи под ипотека
вярата се угоява с рефлексивен аутизъм
и с падаща завеса изказът е преграден
от казаното и викът от тишината
и ти ще видиш в друга светлина
инсценираните сталински процеси
разликата между виновен и не-невинен
и между Мао и будите на вселенски безпорядък
и нека хиляди цветя разцъфнат
и хиляди либидинални спазми
в реториката на терора
задължителен за всяка революция
и как негодниците вземат връх
когато терор и добродетел биват принизени
в рекета на комерсиалното послание
на наслаждаващите се стоки вместо нас

There Is No Alternative
между една експлоатация
и друга консумация
с комерческите сфинктери
на аналната лустрация
между един симптом и друг фетиш
на едни и същи репликанти
в изкуственото оживление
на публичното мнение
езикът в новото си отчуждение
да апликира търговски брандове
в мобилизиращо приканване
светът изисква своите заблуди
с прекъсвателните сили
на фалшивото да го изнудват
събитията-истини да търсят екстрени
гнезда за невъзможното си вместване
и бизнесът безпочвен да увисва
в страха от липса на самата липса
в дизориентиран свят на територии
законът на земята рухва без опори

и политиките без политики
суверенните си призраци привикват
подлите игри на благотворителност
и правото да имаш право
заради това което
на бедните им се отнема по начало
комодифицирани вампири
във фантазии за изобилие
със слуз изтичаща в инфлация
портална вена в шпалир от сучещи звезди
на липсваща алтернатива
защото ако поискаш да промениш нещата
очакват те гулаг и катастрофа

… О те са много прекомерно много
звездите в бедствие
под епилация и запис на des-aster
и възклицания на недеклариран траур
космически пролетариати
лобиращи за своето отмиране
вип-хуманизми и хилави месианизми
космополитически ентропии
които другото лице на нищото нагаждат
с правилната стъпка в грешната посока
вселени зипващи безкрайните си файлове
в преподаване на атмосфери и лингвистерии

Историята като падение на своето полагане
под свода на цикличните пасажи
с опровергана визия за крайния синтез
на войнствени пълчища
сърцето на Едното в неистово деление
с байпаси на запушени артерии
и с манекените привързани към мизансцена
на произволните събития
периодизиращи предишни произволи
миманс на посредствени актьори
в ревизия на възвишените монолози
рециклирани антагонизми в агонален
водевил на междуособни демокрации
в дебатиране на нелоялности
и в неведение за баласта изтърбушен
който ги укрепва шутовски
в поддръжка на Нещото-Държава
иманентистки церемонии
олтар и кланица под общ знаменател свели
оголената плът в решетките
на нови биополитики
режим на малодушни озарения
и сделки с тесногръди Провидения
като другото лице на шанса
пенсионирани либерализми
мечтаещи в реванш да живнат
на провалената си кариера
фантазии на капитала
да се отвърже от труда наемен
с машини които не доставят
принаден бонус и печалбите се сриват
с паническа тенденция
компютрите които няма да са за човеци
(според Тюринг)
и нечовешките първични мазохизми
в ретроактивно съчинена травма
под ключ на полицейско означаващо
конститутивна липса на кастрация
за авантюрите на комедианта-фалос
страхът на всяка ситуация от празнотата
прибавяна като извадена от нея
където пресмятането не предугажда с нищо
пришествия на нови алгоритми
за реалните числа извън програма
анорексичното меню на призраци
енциклопедии на трансцендираната глупост
с откъснатата страница за Берия
и пиедестали върху които
Майкъл Джексън сменя Сталин
изваждане на одържавения марксизъм
от комунистическата хипотеза
нацистки списък с неизлечими идиоти
холивудска мода на самоидентични аватари
в анимиране на колониалните наследства
красивите души в янтар мумифицирани
в недосегаема за критика позиция
императивът на свръх-аза да се наслаждаваш
травматично в структурата на ексцеса
където наслаждението на Другия чуждее
в Друг на наслаждението неекзистиращ
обслужвани пейоративно по инерция
в съвместителския торент
с руините на спам ъпгрейдван
в поредица системни грешки
приемани за исторически последствия

Върти се в кръг предвзетата поезия
на клубни секти и се самоубива ритуално
тъй както го изисква добрият тон
въртене в кръг на непредикативния
език блуждаещ
в собственото си (не)заемане на място
защото с нищо освен себе си
езикът не граничи както капитала
и няма нищо извън текста
таблички за писане в синкопа
на промеждутъци незапълними
прекъснат патос и точкуване
на контурите в невъплъщаване
и кризата на когнитивен труд
в предишна версия на експлоатация
защото няма нищо извън труда наемен
разсейвания на ризомна вегетация
и симптоматичните усуквания
когато собственото си послание
обратно изопачено получаваш
страст по декомпозиция
в романите на Джойс аморфни
но без да се измъкнат от синтаксиса фиксиран
тъй както абстрактната рисунка
с бекграунда на платното корелира
и както с баража на несъзнаваното се забавляват
във формализирана комбинаторика
все едно решават кръстословици
и също с горелките на улични графити
в копиране на сводести пасажи
утопии асиметрични и схизми радикални
доколкото да бъдат разпознати
и негативности несъобразени
с положителния принцип

… и затова ти казвам

в мелодрамата на другостта
пришествието на едно и същото е рядкост
когато различие и репетиция
в надлежните си фикции ни съблазняват
нападани от дронове на тъмните прекурсори
или неусвоими аномални множества
без да са част от комплектованото цяло
принадлежащи без да бъдат включени
и включени в компромисни формации
тъй както евреинът е обект блуждаещ
на история от препредаване на липси
в холокоста на крайното решение

… О логистична нощ на контрабанден трафик
на двойни вписвания и фантастични
коментари върху липсващ текст
като светещите буйове на терминали
преводите в претоварен трафик
на космополитни Харти
когато договорът се сключва
с всички и по същество несключен с никой
и парафът е излишен върху химена
на недостъпна справедливост
божествено насилие на океана
с катастрофически разредки
моментен блясък при скока на делфина
и морската скала обляна в пяна
под виртуозните атаки на бравура
диаспората пословична на боговете
като събитие на неочаквано оттегляне
а така също и неочаквано прихождане
писмото в събитийната следа
на самоизличаване с екстазните опашки
на гмуркащи се целомъдрени сирени
друг начин да се каже че постигаме нещата
до степен на тяхната пропуснатост
на друга сцена с несъзнавано пресмятане
в безкрайния режим на циркулация

Какъв закон на прекъсване би отстоявал
набедената си устойчивост
и как играта на комар би породила
чиста мисъл извън гравитацията
на метафизичните рушвети
и как мисълта да се самоизвади
и овладее себе си като нещо друго
извън въргалящите се шутове на сцената
и безучастни крупиета на слепи съвпадения
светът обича сезонните си карнавали
метеорологията на атмосферни йеремиади
прекосяване на сферичните фантазми
с йероглифи на вкаменено безпокойство
атоми с усещане за себе си
и мислене което навсякъде се случва
родилни мъки на тварите в първичен ступор
пожарогасители на ликвидната ерекция
дилъри на парниковите ефекти
фриволните династии на киборги
в царства на самокопиращите се машини
и плачещата кукла Барби
заради климатичните промени
любовници на универсалния живот
сияещи в резервоар от електричество
и инкубатори на древни митове
въздухът невинен абсорбиран
в маркови парфюми
за мъжеложци и държанки
на епохи изгубили срама си
извращението да извличат
анални звуци от скъпи лимузини
пророческите пишки надвиснали
над заклинателните писоари
еко-феминистки вечерящи на свещи
онтологически мошеници и самозванци
на благодат изчезваща
преди самата си поява
близачи на солта от експлоатираното тяло
възвишената стойност
с островитянска логика
където само канибали обитават
истини с хазартни траектории
взели повод от неразрешимото събитие
и сведени до постни пропозиции
и декларации за вярност
на изчезващи субекти
между две неразличимости
и две офшорни зони
неподлежащи на митническа инспекция
проституиращите множества-genera
за широко приложение без облик и без име
клиентелизмът на мрачни психотизми
серийни любовници в общ гроб заравящи
кастрационните си липси
възвишените кратни на детронирано Едно
в схизматична фигура от Двама
универсалната любов като законът странен
за скъсването с мирските закони
вентрилоквизмът на благовестието
да бъдеш все едно не си
и врагове да имаш все едно че нямаш
свободен все едно не си свободен
анонимно отчуждено тяло в оттегляне
от мястото на абсолютното писание
и от вибрациите мистериозни на числата
в роене на реверсивни топологии
където нищо друго не ще заеме място
освен нови суверенни констелации

О провалени антропологии на имената
в прихващане на анонимни адресати
законите заложници на своите мотиви
защото само решенията тук са справедливи
минавайки през теста на неразрешимост и
в чистия залог между две неразличимости
политики на тотализиращите жестове
в които сингулярното е изместено
и „класова борба” е забранено име
в речника на либералното промиване
или когато думата „работници”
се транспонира в „имигранти”
подмененото представителство
опровергава утопичните стандарти
на универсално обръщение
и вехнат общите блага
в оградата на присвоение
чрез разсвояване да губиш това
което никога не си и имал
освен работната си сила
като особената стока между стоките
отсъстваща в жаргона на юпита и брокери
човешкото мобилизирано в съпорта
на фантазмите за стоковата форма
фетиши в залата с огледалата
да се преструват на обратни
регистрите на кибер-схеми виртуални
надмогнали всичко персонално
природната случайност
на човешките субстрати
подменена със самокопиращи се апарати
извън класова борба и експлоатация
и във фантазии за незатваряне
и акселерация без спирачка
безсмъртните Сибили плачейки
встрастено да се молят
повторно да им се отпусне умирачка

и ти ще трябва да избираш

кои изпаднали обекти са движеща причина
за нихилизма на днешната епоха
криптични ангели на озарението свише
повторно анулирани или отхвърлени
от корумпираната типография
шансът между две хвърляния на зара
като ефект на отменена празнота която
отново в плота на игрална маса се втвърдява
така държавата не само трябва
в предразсъдъка си да отмира постепенно
но и да бъде радикално заличена
в комунистическата хипотеза
като липса на самата липса
в която политическата кауза е невалидна
церемонии без трансцендентност
общности без идентичност
и Принцът сингулярен на тълпите
извън масовките на фарс във фарса
на мошенически сборища глупаци
и колективна глупост на негодяи
психоаналитическите сесии
репликиращи Свето причастие
и метаморфозите на манипулация
когато чрез истината лъжат
и краят на предишните идеологии
е идеология най-чиста проба
модерните гадателства
на консултантските компании
терор на политиките оформян
в поругаване на общи достояния
цинични мафии на кръвни братства
трафикантите на дрога и на хора
а така също и на редки птици
демистификатори погребани
под новите фетиши
на своите разобличения

… и ти ще трябва да избираш

в изнудваческите схеми
зазиданите статуи на свободата
и светове на полиморфни преселения
в глобално производство
на социологически реалности
дигитални сърфове на прекариата
вместо логото на сърпа и на чука
реални хора във фрагмент на оцеляване
посред драмата на негативност
сингулярности прищипани
в полето на флуидни композиции
и свобода на избор в слюнката отровна
на дрогирани оракули

… ще трябва да избираш
на какво равнище идеите колонизират
под авторитета на Едното-Цяло
и във фалшивата тоталност
на изначална нестабилност и крайно мислене
между събития на реакционни новости
и обскурантизми на неслучване
и между тези които не съзнават
че актовете на пазарната размяна
са безпросветен солипсизъм и тези
които знаят но поддържат
същата набожност на търговци в храма
във фетишистко разцепление
консервации на безидейност
и оргии на либертенските издънки
прошките под сянката на непростимост
да преговарят за помилване
предприемачи склонни
към умишлени фалити
отчитано за прозорливост
както при фючърсните сделки
спекулантите са само тези
които никога не спекулират
и мошеници са само тези
които никога не са измамени
и активисти само тези
замръзнали в бездействие
в дистопията на септична яма
една финална искреност светът си обещава
в режима на фалшивите претенции
и обетована земя без референции

… и затова те призовавам

да кажеш Да на хвърления зар
и на нехвърления стиснат в дланта
на капитана на кораба потъващ
при обстоятелства на вечна катастрофа
безкрайна лудост суспендирана
като в сонет на Маларме
разтребен толкова грижливо
че гибелните знаци се стопяват мимолетни
в пяната разпръсната подир крушение
или пък в зрака на пустеещото огледало
където една жена посипва с перли
своите съмнения
… о те не изчезват отхвърляни са само
от катастрофата която въплъщават
господари на менливото окаменение
пресмятащи в хазартна треска
властта над случая как само
с едничък жест се скапва
при изконни обстоятелства
на вероломни произволи
но никое запращане на зара
не отменя шанса
и резултатът винаги е нечовешки
въздигнат в девствения профил на съзвездия
над безразлични океани
мрачни принцове на позите
в хамлетизация
сирени с гибелните рифове сгодени
като венчавката на шанса и числото
единствено и само реалното число
извън числата в нечовешки алгоритъм
излъчващо спасителната мисъл
която в урагана на крушението трепка

… ний можем само да се обзалагаме
върху събития неподплатени с нищо
руската рулетка на презарежданата празнота
с чупливо съвършенство
комбинираният ужас на извън-местата
в матрицата продънена на синестезия
от процепи където морските сирени
и боговете на балистиката обитават
и бездна скланяна извън спрежение
в прахта безсъдържателна
на кремираните рози
в градини на пламтящите желания
и окултни изпражнения
микробният барок на кожата
докато сексът трае
и перлите в черва проституиращи
на бесове извън подбор естествен
загадката на сфинкса в солта
на киселинни дъждове разядена
алефът в утробата на Девата
и фениксът на революцията сготвен
еднократно за дадена епоха
в предсъбитийната тъмница
да сториш събитие от мисълта за него
със залп на вярност в обратното броене
и под акомпанимент на колапс
в ехтежа на единично Не и множествено Да
числата са битийни жестове извън падение

Това е обективно-дизориентирано-пресмятане
the final countdown с виртуално
покритие на всички шансове в един
и вечното завръщане на шанса-господ
или хвърляне на зара като изваждане
на едно безредие от безпорядък с друг размер
на сериална звездна пустош
и сериални космически животни
в алегория пропадаща от една емблема в друга
преди блюдата на везните да замръзнат
посреднощ когато един и същ дух се явява
сред мутантите на неакордирана пиеса
абстрактен ужас все повече нарастващ
докато бива съзерцаван
в недипломатически имунитет на върколаци
о аз ще ти покажа крушения по-ужасяващи
от тези на обречените морски съдове
и сатанински страсти без в тела да са обвързани
призраци отказващи в отвъдното да минат
в шпалир на чуруликащ траур
нелепа смърт на сляпо покосяваща
подир родителя децата
политики на лицето в ставането-нелегален
насилствени хармонии на аромати
край магистралата клечащи проститутки
с обръснати горгони на древните си путки
или докато правят свирки
зад стъклата на колите
все едно че Яков с ангела се бори
и като противници неповалени
потъват в анонимност
след което повърхността е гладка
и нимфите в съзвездия застиват

… и нас ще ни отсеят с празни жестове
по своя воля да приемем това
в което сме заклещени
танцуващи звезди на дансинга
издигнат от фалшиви толерантности
всекидневните фрагменти
на холестеролни компоненти
годениците на Ахерон с потънали
на дъното венчални пръстени
захапката на избирателната урна
докато смила карантията в проценти
речници на корелация за следи
от гуми по асфалта и на монитора
постколониални нации в доразвиване
на своята недоразвитост
и посредствени държави
в неспособност за производство
на абстрактна стойност
тъгите на провинциални хитреци
че не могат да се издигнат
до международни шарлатани
католическите Коледи във виртуални ясли
докато животът се разпада
без определение в соларните си клетки
и корабите на глупците да се разминават
с корабите на прокажените в пролива
вътрешното езеро със скелети на лодки
в молекулярен режим на обяснение
и в трепкащата холограма
на огледални кръгове където
не само последен кръг не бива сключен
но дори и първият в развързването си
непроследим остава
послания на изгубената еднозначност
и тези които на епохата си пасват
комично пропускат срещата си с нея

О по-заслепени от ловци в засада бяхме
когато ято диви гъски
към мерника на пушките прилепна
докато си въобразявахме
че ги държим на прицел
отхвърлени дори от елементарни
поетически картини
решени да преминем в светове
на некартинност и атонален шум
от невизуализирани оргазми
как е възможно да сме толкова
противоестествени на всичко тук
в излишъка на своята излишност
и несъвпадане на съвпадения
от което извличаме печалба
както босовете профитират
от своеволия на несистемните играчи
как е възможно лобисти на любов
дисплея да разцъкват
на неестествени дискурси
в отношението външно към пейзажа
и това което трябваше да кажем
така че да не попадне в разпродажба

You must be passers-by!
дръж ума си в ада и не се отчайвай
плътно до един Орфей разсеян
с неволно кликване само
как бастисва Евридика
на геймърска програма
армии на либидиналните триумфи
външни на грандиозния погром
под триумфални арки
на космическото унижение
желания засекретени в своите обекти
и в наркоманските спринцовки
и високомерните езици
застраховани от посегателства
докато ни го начукват с думи
терорът на сепаратистки азбуки
с претенции за универсален код
и оцветени с етническо насилие
в отношение на неотношение
математа която сменя поемата
и от индивидуация предпазва
сингулярности в некомпозиция
и свободата в автоплагиатство
на своите цитати отчуждена
преди да ги деконструира
социални работници в подкрепа
на изпадналите безработни
в обмен на класови характеристики
и господари похарчили се за слугите
за да избегнат откровеното изнудване
писатели които на фенове се мазнят
за да засилят своите тиражи
футболните фенове диктуващи
играта на терена с димки и ракети
и правилата за промяната на правила
без да укажат източника си в сянка
и под предлог за своята непредложимост
мистичното фундиране на власт
в мистерия на нефугиране
разжалвани деспоти в празно означаващо
и постмодерните крале с бутикови владения
верноподаниците в развращаване
да бъдат управлявани чрез свобода
на рефлексивните обрати
и всичко тук ще е наред
до последната нередност
в отношения несолидарни
с орбитиращите в тях обекти
като присъствието на едно отсъствие
в дискретна реклама на цигари
и в манипулацията на пейзажа
преди да дезертира пикселиран
и под паважа плажът
на революция с неясна резолюция
защото бяхме вътрешни сираци
спрямо превъзхождащи конфигурации
и фригидните абстракции
бяхме много вътрешни
в цитатите които скриват пътя
който се състоеше от цитати
и външни клинични протоколи за амнезия
външни нелепи навици в обезсърчение
след тестванията за рутинност
и паникьосаното стичане
във външна точка на китайска капка
която вечността източва в мимолетност
и смъртоносно ни пронизва
и субективното решение да се прехванат
събитията несхватими
във вторично събитие на номинация
заедно с отслабващите трусове
и степени на интензивност във външен блъф
и колоратура на плешиви черепи
преди да ги кремират във външната леярна
на залеза където се стопяват
в градация на наказателна безкрайност
прешлените потрошени на животните-столетия
и лебедът на Маларме замръзнал в лед
бодлерианските цветя на злото
в хербария на винтидж аукциони

Кой господ на нимфи и обезправени класи
ги събира за да ги раздели и повторно анулира
пред безкрайната досада на явяване
в кафенето на изгубената младост
където се изтезаваме с видения
като Одисей размесен със слушатели
на собствените си подвизи в тълпата
пленителни изникват фигурите на провала
пророческите интервенции
между две епохи и две смърти
в събиране разделно на боклука
и разчленена казуистика
да бъдеш древен в своята модерност
и модерен абсолютно в доносите
на агенти от съвременните служби
абсолютно несвоевременен
сред набедени жертви и ченгета
в епоха на отречените абсолюти
и Реставрацията на евнуси
слепващи отново
пишките си срязани за да препикават
ветровете на божествено насилие
и Провидение което би трябвало
да предхожда пресметнати последствия
но в действителност ги донагласява
с ретроактивна наглост
и ще настъпят събития ти казвам
когато дори и мъртвите ще са в опасност
в една история без изповедност
и в руиниращи картини и пейзажи
един възвишен Поглед се отлюспва
и като тенекиена кутия на слънцето проблясва
ти виждаш погледа-обект
и той е сляпото петно
което в картината ще те монтира
с обърнатия конус на геометрия встрастена
при сенки солидарно напластени
и скотомизирани в могъща перспектива
или казано на етически език
защото нямаше кой да отмъсти за нас
възмездието ни обсебва абсолютно
защото нямаше за нас кой да се помоли
служението ни изпълва абсолютно
защото няма кой делата ни да помни
зад колесницата на абсолютната Поема
привързани сме ние докато Ахил
край крепостния зид в прахта ни влачи
и компютърният вирус
по-могъщ от дървения кон
виртуализира древно вероломство
Троянската война е всъщност пренесена
от Индия игра на шах
и битките са програмирани
страданията нереални в генофонда
на литературно образовани потомства

О аз ще ти покажа
вселени в телурично богохулство и разпади
онаниращото слънце във визьора
на шупливи вагини и тектонични плочи
претенции за девствен монопол
над еднократно рождество и еднократна жертва
в човешките селения отвсякъде протекли
таргет-групи на съборни църкви
и набожното фелацио на евхаристии
в подялба на социалното блаженство
вампири лъхащи на чесън
и кетъринг услуги на ангели-хранители
разпятието като реплика на древен демон
с разперени обятия как инкрустира
сърцето на вибриращата пустош
и девите на омерзение как ритуално търкат
катеричките си с тънки пръсти
авантюрата на розата непричестена
отхвърлена от означаващото което я закриля
за да обагри пурпурите на безкрая
светът на неопределените животни
който не само няма специален план
но и да си го спести не може също
в камуфлаж на реторично цвете
живот не под закон и не под благодат
в неотношение на произволните ухания
където симптомите от бъдещето идват
пролиферация на знаци в почит
към самоизличаването си напълно
разговори между грамофони
със стържещи иглички
и софтуерът като функционален
аналог на старите идеологии
и масите в революционния метеж изчезващи
пазачи на собствената си мистерия
подсказваща с подземен тътен
дрифта на гнева им тъмен
в неподслонени скитащи излишъци
причинители на липси повторно анулирани
в липсата на липса която тревогата събужда
в Реалното на времето където няма време
в Реалното на мястото където няма място
и сводникът на празно множество
в непозволен контакт със пустотата
уникален разредител на множеството Ø
(да се чете Делта)
в което не членува никой
освен нищото в скоби
и в картография на провалени абсолюти
нищото на умножаващо се нищо
в онтология на изгубен свят
заупокойно нищо на висшата поезия
която връща Сирените на бял шум
между дрогираните острови на Гърция
преди да колабират в стържещи сирени
данъчни събития с просрочени падежи
в чистия инфинитив на несъбираемост
събитийни профили скосени
в точки на изчезване
и в събитие на номинация
изплъзнати повторно
съставът на субектите мигриращи
в цезура между две неразличимости
компактна точка на нетотализираната истина
якобинския си трибунал издигаща
във формата на гилотина

… и затова ти казвам

не само думите на племето
са несводими до изчистен смисъл
но и пуризмът е противно средство
за препитание на етно-информанти
изобретяване на примитива
като претекст за метрополно самочувствие
постколониално отчаяние
на меритократските елити
и креолизирани езици
геополитическото несъзнавано
на петролни кладенци
войниците на кокаин поддържани
и провалените пропорции в монетен двор
между нечисти сплави
банките твърде големи за да фалират
и с навиците на Медея децата си убиват
свещени лудости и автоимунни
агонии на упадъчни изкуства
авангардни манифести
в инфантилно разчистване на сметки
хомосексуална паника на политиките
в колаборация заподозряни
бомби от обеднен уран
и речници на обеднен ресентимент
в стремежа да наложат своето признание
хейтъри на словоблудство
и употребите на българското изгравирани
под псевдоепохални индекси
в аспекта на родов елемент мутиращ
под знак на изличаване
или изваждане на минималното различие
между не-българско и българско
и в онтологизирането на съдбата
да бъдеш не-не-българин е събитийна зона
на преселенчески брожения
и фолклорни рецидиви

… О ний сме нищото за да станем всичко
кибер-сенки на вечни пролетарии
бунтуващите никога не са измамени
от миниатюрните пролуки
в една и съща масивна кастастрофа
записът в сърцето на невъзможното-Реално
непреставащ да не се записва
законите деактивирани с таен код
на месианските предчувствия
пълзящи контрареволюции
във вътрешно изключване
тъй както нощта оттегляща се
е липващият термин за идолите на деня
без да имат нищо общо помежду си
розовобузестите херувими
със зъбен кариес и едрогърди
секретарки с профилактични сутиени
сталинската комуналка от стени във Фейсбук
маркиз дьо Сад преди да мастурбира
срещу купищата златни лири
задомени проститутки и разведени мъже
които няма кой да ги издуха
анонимните алкохолици замесени
в публични скандали
боксьорите без секс държани
в подготовката за мача на годината
кризите на капитала като повод за молитви
комисии които насърчават приемане
под масата на комисионни
купони на куфеещите юпита
в които изтласканото се завръща
неспособно да се припознае
собствените имена колонизирани
във вреслива нарицателност
където Маркс не е марксист
и Лакан не е лаканианец
звънлива празнота с крепежни панти
изкъртени от множества невъдворени
готическият пънк на смъртни маски
миленаристки кукли паднали зад шкафа
изповяданите сделки на мумии и пирамиди
в спа-центрове на метафизично отчаяние

… въртим се в кръг под свода
на сгрешени сублимации и невротични
фиксации на вечното завръщане
в купюра на една и съща травма
и нищо лично в разопакованата нощ
на негативните съседства
с отявлената некромантия
на татуировки и фолио разгънато
на аналната архитектура
снадки на ноктюрните каденци
в брожението на дискорда
папарашки снимки на плейметки в акция
разчекнати около пилона
телата в all inclusive категории
на безпорядъчни сношения
и еднорозите на лов за нимфи
в монолитни фрески на гоблена
това е осъществената перверзия
за която невротикът само фантазира
това е същностната нощ която
поглъща мраковете без остатък
недиалектическата нощ извън компромис
поезия работеща на празен ход
в затворено от бурята пристанище
където призрачните кораби изхвърлят
на брега съвсем реално карго
и пипалата на октоподите раздиплят
империалистическата си метафора
това е делириум картотекиран
в дискретни анжамбмани
неравномерно пикселиран дъжд
в ленив джам-сешън
все повече затворен в своя
стил миноритарен
това е клубен джаз
на фазови саморазпади
като душа на педераст
внедрена в друго тяло
виреещи в гора дървета
и струпаните птици в полет
имбролио на клиентелистки звуци
и рондо на молекулярните спирали
сърфиращи из клетъчните ниши
подобно на влечуго усещане за секс
при виртуално мастурбиращи евнуси
чудовища с конфузни люспи
да мимикрират изумруди
тъй както проститутката в мига
на групово проникване от погледа се губи
сонетите затиснати
под коафьорските винетки
в реанимиране на фурора
от своите обездки

Първична мисъл на физическото слънце
и скрита ерудиция на океана древен
екзотични логики на световете
с ограничено приложение
хаоси зациклени в клаустрофобия
на самокопиращи се инсталации
и апартейд на реторичните издънки
в дизюнктивните синтези на монтажа
О не само че това не е животното-поема
но тези линии на бягство не обещават друго
освен меридианите на мрака
и вицовете древни с които
делфините се забавляват
заедно със сондите на плаваши платформи
между ресурси и присвояване без връзка
принтиращи устройства симулират
реплики на мозъци промити
и фантасмагория на търговски брандове
в хипермаркети на изобилие
като обсада на военизирани машини
при мирновременни условия
генезис от свръхестествена начална точка
даваща накъсо с фигурите на тоталност
в прашен космос със смачкани бомбета
на антени и фланьорите в скафандри
агенти под прикритие на пост-Антропоцена
в умопомрачението на сателитни
навигации без пилигримство
изведените в орбитална крива
нетематизирани агонии
на преселващи се в космоса колонии
сатанинските бенефициенти
на офшорни банки и компании
Вторият живот на дигитални мрежи
върху костницата на земята
и каптираните биомаси в пулпа
на размесени култури
свръхпроизводството на стоки
и излишна популация
в незатрогване пред господ
и пред катехона на Анти-Христа
и фундаменталната фантазия
на провалените държави
от която се издържат пряко сили
неделна кухня за социално слаби
в поругаване на гастрономически капризи
киборги избягващи да посещават тоалетна
освен в случай на повреда
недоброжелателното отношение
към помощите за бедняци
защото така се развращават
кучи синове на черния пиар
търгуващи с влияние
зомбираните шоумени
на виртуалното безплодие
възнасящите се в ефир пророци
публични признания на травестити
препикаващи дрескода
богатите които също плачат
и работническата класа литнала към рая
успехът извратен и рядък
като оргазмен гърч на малолетна
перверзията да менажираш протежета
и чужденци в астрална връзка
дискусии поддържани на живо
от ментални масажисти
и публичният мързел
на общественото мнение
впрегнат като работна сила
безплатно шоу монетизирано изцяло
в игрите на късмета и щастие за всички
нихилистите в капан на предубеденост
обективният цинизъм на масите
непостижим за схващане
поради същите причини зарад които
те не могат и да се раздвижат
и гражданските общества комични
като реклама на тоалетна хартия
медийните филтри с дялово участие
на неосветени бизнесмени
и прекупвачите на дългове
блъфиращи спекулативно облекчение
компютрите които нямат своя друг
на отрезвяваща засечка
и търсенето се компрометира
с некреативните търсачки
и всяка идентичност оттук нататък
в пряка връзка с Аушвиц
славата съмнителна във всяко отношение
на напъващи се самозванци
безпаметство на олихвявани проценти
и степенуван код за катастрофа
която всъщност се е състояла
геоцентричният raison d’être
на дестинация Европа
и следата на българската връзка
засечена сред мързеливи идоли за вечност
и папагалите колаборатори
които от отворената клетка
не смеят да излитнат

О хелиади и плеоназмени плеяди
нимфи със звездни хълбоци
и дъщери с утроби на сурогатни майки
родилки на смъртта в пустотно изобилие
прочити на слънчевия залез провалени
тъй както първичният баща на орда
осуетява циркулацията на жените
осеменяващ съпровод на богове
в стерилитет на вечно минало
невключено в сегашното
непорочно зачатие или зачеване
чрез анална содомия на Месията
Платоновите диалози искрящи в мрака
като зодиакални знаци
Сафо изваяната във фрагменти
и Данте който любовта обратно
във филология издишва
хамлети-омлети в хабилитация
розариум на спинози-еспинози
Рембо насилен край барикадите от комунари
дикенсите-дяволи и персоните на Песоа
преображения на кафки-чавки и лакан-канкани
стандартното издание на Фройд
в завръщането на изтласкани цитати
Дельоз в последното си ставане-дефенестрация
Фуко с глава на постмодерен сфинкс
самотата на Ленин проснат в мавзолея
и Тюринг преди да му израснат женски цици
господарите-слуги и слугите-господари
на диалектическите парадокси
и садо-мазо изпълнения
смърт поради неумението да изплюят
въглеродния си биберон растенията и животните
некроза на подвеждащи лазури
хайверното либидо на рибните пасажи
и таралежи с конвулсивни топологии
лепкавите мрежи на паяци и пясъци подвижни
тропизми на покорни слънчогледи
и ъндърграунд на къртици
смърт като край на всички възможности за край
в арбитраж на деспотичните системи
и фашизираната трансцендентност
студени светове на дисфория
соларната плацента скрита
в земното ядро с ретроактивния терор
на несъзнавани афекти и опреснена травма
флаш-данс на алтернативните модерности
и лагерните херменевтики на подозрение
магмени флуиди на плутонична конспирация
войната между въглеродите
и силикона на изкуствена интелигентност
вибрираща материя на звездните масиви
в асимптотично усещане за хипер-обективност
тотеми на екстимната интимност
революции без революции и органи без тяло
в нощта на тялото без органи
светът е собствената си привидност
и настоява за чистата си стойност без причина

Като терапевтична заповед нощта се спуща
над дереализирани градини
с блуждаещите птици на паметта ни провалена
във виртуални хакерски атаки
безсмисленото оживление бяхме ние
в местата издълбани за очите
на гръцки статуи и тунингованите мумии
диагонали на проваления синтаксис
в сцената на четенето прекратена
dead letters които не пристигат в назначение
хиазмични черни лебеди и албиноси-гарвани
котката на изтривалката пред къщата горяща
догми на деня в следобедния сън
прощален плач на оркестрирани литании
като спонтанно помятане на имбецили
порцеланови звезди на изкупление
народи в ексцентрични преселения
и храмовете с оглед на техните руини
сезонните перуки на дървото
във вътрешен ефект на частите
които надвишават сумата на цялото
нещата несводими до отношенията само
когато вълците дори и в глутница са единаци
и произведенията са естетики сами по себе си
извън графата обща на дискурса
интензивни четения на конкретните солфежи
чиста актуалност извън репрезентация
винената жилка несводима
до никое от своите ухания в букета
аромати на черната анархия
минералната активност на камъните
преговарящи фосилни азбуки
и Повторение което гримьорната си бърка

… О демократизъм на нещата несводими
до карикатурния им достъп за човека
фикцията за глъбинна материя
с посадъчен материал за всичко
в което постфактум се превръща
сякаш е родилка без зародиш самостоен
с вменените абстрактни семена
от които конкретните дървета никнат
като замръзнала гора без автономна сила
или реката търсеща обратно своя приток
светът на виртуалните благовещения
задвижван от ръката божия
или ръката скрита на пазара
с поразяващи крошета
обектите похарчени заради анализ
на елементарните частици
или синтеза на надграждани модели
като съвъкупляващи се в ливадата коне
с акробатичен фитнес
поведението на небесните тела
в екскомуникация и незодиакалност
забъркан от пияни бармани коктейл
в червата експлодиращи на залеза
бездарна етикеция на блюдолизци
ръсещи с кристални соли
кръвотеченията на таланта
и налитащите протежета в протокола
на безвкусни комплименти
безбрачните машини на езиците
неизкушени и некопирани едни от други
в универсалната непреводимост
на прокълнàтите си дялове
и тези призрачни коне оплакващи Патрокъл
на Троя под стените които никога не рухват
изцяло на страната на реториката цвилят
троянските пословични коне на спама
в хакерския Хор на аnti-сopyright-а

… ще ти покажа лицензирани страдалци
в траура по абсолютната поема
която до себе си не ги допуска
екологическите ниши във вертепа
на тъмната материя
и тварни войнства в меланхолия
на произволна еволюция
светът забучен в травма на контекста
референциалната машина липсваща
на хиперхаоса необуздаем
дивият парад и танцът във вериги
нещата в тяхната непоправимост
и каталози на щамповано страдание
текучеството в мястото на Другия
и в долината на сълзите неспестени
потентността на капитала сведен
до необезпечени кредити
и трансценденталните илюзии
в самата им изопаченост
корупцията като метастази
на провалена революция
и дарът като индекс на битийни липси
в свръхдетерминация
божества на трансгресивни форми
агнецът в лъвска кожа и лъвът обагнен
от чудесата на пластичната хирургия
заготовките на колективната душа
в поточни линии на популизма
законът като политическото име
на староверско отмъщение
развъплътени окуляри на древни статуи
и митомания на неотгоними маски
нещата излизащи от употреба
за да напомнят за виновните причини
в анаморфоза на изопаченото разбулване
лъчи на секналата благодат
в наличния запас на реалните фалити

О животински логос на Great Outdoors
(да се чете Голямото Отвън)
несобствено и неразкрито
докато налагаме печати
и предложения за преводи нелепи
и всяко нещо в интериора
на свойта магма се оттегля
за мистериозни залагания извън света
където привилегирован достъп липсва
човекът в своя сбъркан вид
доколкото се проектира
в антропологическа машина
и алергични телефони към отвъдното
лесбийски фалоси на наслаждение
извън кастрация и репродукция
катастрофизъм на желаещи машини
в последните едиповски виражи
агресивните билбордове
над патриархалните огнища
ръждиви куки и ламели
на спазареното либидо
мъжете са от Марс жените от Венера
доматите със свински гени
и дините-кратуни
една митохондриална Ева
и хромозомният Адам
прогонени от рая заради овърдрафта
в генетичната им банка
бъдещето на разрушените лица
и дрехата на благодат раздиплена
във фешън-каталог с проспекти
генетични палимпсести на живота
надживяващи оригинала
което значи че спасението е преди света
подир който би трябвало да следва
неистовите програмисти
и балетисти на абстрактна стъпка
увлечени от вътрешните сили
които ги скулптират
което значи че истукани теглят
суверенните конци на кукловода
макар реално да са под негова диктовка
призрачният двойник с изличени жестове
предхождащ пантомимата на живо
макар реално да я следва
морзовата азбука на Библия
в кладенците на пустинята заровена
… ще ти покажа психотичните зандани
на желанието да броиш и изброяваш
алкохолизмът и смъртта
в очакването на числото
ликвидните брожения
в решетката на скъпоценен камък
труд и капитал в мъртвешка схватка
като наказанието на етруските моряци
живият привързан огледално към трупа
в симетрия на разложение взаимно
не по-различно от пакетиране
в поточни линии и машинни интерфейси
и нано-префасоване на чаркове
за травмите на биологически субстрати
техно-тръпката на машинните пълнежи
провайдъри на футуристки копия
със същите инструкции за преждевременност
лилипути с претенции за гигантизъм
и принизени великани в холограмите
на виртуален принтер

Това е неконсумираното изкупление
което би трябвало да е подир света
макар в действителност да го предхожда
и свят в очакване на катастрофа
макар реално в нея винаги да е поместен
логики на светове без корелация
с човешки мозък
защото могат и без него
природите като ефект на нано-софтуери
плът развъплъщавана периодически
в машинния автоматизъм
на самопринтиращи се гени
и еднократно чудо на слово въплътено
сведено обратно до разпилени букви
на първични алфавити
и десетични дроби на хроматична скàла
възкресни трансформации и виртуални
екстракти на анонимна креативност
творци в капана си заседнали
и неспособни да го изоставят
призраци на ипокетирани владения
и наркодилърите на кошмара
в капилярни дози на чистата обмяна
монадите пронизани от общ дизайн
и с барикади на себичност ретроградна
диктуващи упадъчния избор
спиралите на захари дублирани
от буквите на тъмно наслаждение
възприятия в саморазпад на аперцепция
брутални истини на обезоръжените пророци
в интериор на илюзорна субективност
неконзистентни множества извън дискусия
като матрица на обременени аксиоми
селектирани под натиск
сеизмични трупове на Апокалипсис
в очакване на апробация
и матрьошките на колекционерски страсти
в лудост на последното изваждане

Това е средата на света защипана по края
от дъгата на Завета в обратното броене
и призракът на кораб потопен наполовина
неясно дали пропада или се надига
хипнотизиран от мига режим на бдения
и сборищата на twitter-трубадури
популисткият презапис на жабата в принцеса
и дамите на куртоазната любов
в разгръщане на студенокръвното ветрило
и без да стане ясно дали това е
консумация на флирт
или визиране на химен

Това е омфалос на свят в режим на перфорация
това е мантрата на ОМ в халюцинация
тибетски дисни-ленд на позволени инкарнации
това е сляпото черво в режима на виталност
това е сляпото петно на Погледа
в режим на визуалност
визионерства слепвани с монтажна пяна
откритост към радикалната случайност
на оголената плът зад телени прегради
взаимното изчезване на бог и на човек
влечението към смъртта с борбата
за признание в света заклещени
това е пъпът вързан на пиратски възел
в прекосяването на фантазии за съпротива
в които обръчът се възпроизвежда стегнат
невротични избори на разхлабената примка
червата на един последен бог провиснали
в бесилка за последния човек
и съвършените слуги на нищото
затъващи в хипер-активност
за да не допуснат радикалното деяние

и в целия им блясък освещения
и литургични такси в разгъната манифактура
безработни негативности и скрити
апокалипсиси на нерадикалните представи
светове в които бог не е пристигнал още
и богове без светове
преди да изтъргуват своята харизма
богове напуснати от други богове
и богове които макар за миг са атеисти
надеждата за бог който не съществува още
невинен спрямо предходната жестокост
и неразпънат на виртуалната си кука
забавеният бог недоизлюпен
в божествена неекзистенция
в която всичко е възможно
включително и невъзможното
за божиите пътища неведоми
без превод и транзакции
движение на кредитните карти и епикризи
патологичните артикулации
и миметичните инфекции
и тъмни жестове на Големите Деления
патологични множества
недеградиращи в обект на мисъл
и към явяването си безразлични
вибрации на чисти интензивности
отвсякъде струяща абсолютна
невъзможност за битие необходимо
и по-могъщ от гигантизма на смъртта
чудовищният принцип на неразум
как дълбае точките на неекзистенция
във всяко нещо
и светове в които изкуплението
все още не е взело повод от греха
и грехът не е намерил основание в закона
желанията да приведе в легални щения
тъй както жрецът срязва обредни животни
и само част от тях ще се превърнат
във виц за Тайната вечеря

… ще ти покажа ставането-невъзприемчив
извън черните кутии на обскурантизми
и несубективизирани перверзии
на джуджета върху гигантски плещи
костенурките света крепящи
по целия му път надолу както и нагоре
разиграната лотария на генофонда
в непорочно зачатие и приснодевство
и в натрупване на капитал фиктивен
субтрактивни онтологии
на авантюрата с числата
и първата лъжа за попечителския фонд
от златни кюлчета
преоценени призраци в зомбиране
и киборги в реанимиране
влечения морбидни по-атрактивни
от автоматизма на жизнени импулси
и без да имат нищо общо
с фолклорното безсмъртие
ще ти покажа абсолютната необходимост
на абсолютната случайност
отвъд хазартната игра на зарове
и вероятностни прогнози
светът и мисълта за него
докато обезсърчена го повръща
в картезиански водевил на корелации
и как сами не позволяваме
да има бог несвързан с нас
и реалност която да не резонира
с нашите представи
независимите измервачи
на квантовите феномени
в компрометирана зависимост
като наркомани на метадоново лечение
необходимост разпоредена
от свобода неразпоредима
независимите от ума реалности
положени от ум изтляващ
в мрачната си морга
нещата извън усета за тях
в обект на усета изопачени
необяснимото изчезване на видове
останки и фосили на невнятна древност
по-стари от самата мисъл
чистите математически величини
извън приложното измерване
безпричинни светове в които
грижата за оцеляване е непозната
извън дълженстване и дарове на битието
които като зрели круши капят
сърцата да заситят в угоение
хаоси които разрушават хаоса
в непечеливши серии безкрайности
където Едното на безкрайността не съществува
еднаквата случайност на ред и на безредие
в освещаваното лоно на материя
като последен пласт на непласиране
за археологии и дълбоки екологии
и логики като последната инстанция
където мисълта се скършва във възможност
на собствената си невъзможност
и в отношение на неотношение
презрение към всяко крайно нещо
и мисълта за него несводима
до тоталността на силогизми
разликата между шанса
който се усмихва изрисуван върху зара
и абсолютната случайност
в ноктите на небитието
ще ти покажа перверзните галактики
как безпричинно резбата сменят
и времето е безразлично към своето понятие
в колапса на хипер-хаос
танцът даващ ново име на земята
истории на цикличен феномен
в циклонопедия
тъй както дижението на капитала
приема форма на пари и стоки
и отново в нищото на капитала свършва
и движението на Духа през алгоритми
нищото на Духа преизчислява
експанзия на чиста стойност
с величини променливи как морфира
абстрактният субект в самоотношение
на радикална негативност
като обърнатото цвете на хиазъм
обречените забавления
на човешките животни
стискащи едни и същи карти
в които жокерите липсват

ще ти покажа безизходицата на кръга
докато в спирали се разраства
с тенденцията да се смалява
и няма никаква причина
нещата да останат същите
или внезапно да отпаднат
в случайно стечение на обстоятелства
тъй както фокусник жонглира
пръчките с въртящи се чинии
и някоя от тях извън съмнение
ще превърти и ще се счупи
с принципа непоклатим
на достатъчния разум на парчета

и ти ще трябва да избираш

между абсолюта на кръга
и Голямото Отвън извън кръга
но всъщност в него
измежду странни чужденци
и чужденеца в теб
на интимно отчуждена травма
какво от туй че като чинии се трошим
и акробатът се превръща в клоун
мухата в стъкленицата жужи
и хамстерът превърта сферата
на звезден фитнес
неизчислимото не се брои
и грешката не е нито в нас
нито пък в звездите
сферично отчаяние на светове
в отхвърленото знание за абсолюти
с довода на циркулярни аргументи
връщащи това което сам си вложил
и чужденецът в теб загробен
как след смъртта ти безнаказан се измъква
той няма нищо лично против теб
защото ти си само средство
на мигриращите гени
при обстоятелства мигриращи
на вечна катастрофа
в царството на средствата без цели
и лудия купон на погребалните агенти
които панически разграбват
бутици със сезонно намаление
по брега на Хадес

… и затова ти казвам

бог е травма в каталога който
след себе си повлича каталози
бог е травмата в предлога който
повлича след себе си предлози
бог е травма на земя която
повлича след себе си земите
бог е травма във времето което
след себе си повлича времената
бог е травма в името което
след себе си повлича имената
бог е травмата в костта която
повлича в костница костта ми
бог е травма в славата която
повлича славата му умножена
и като червей без сексуална връзка
бог е заченат в техно-червей
и сияен в техно-парадите възлиза
блек-метал хеви-метал бог
помилуй have mercy
в нашите видеомолитви

О точките на неекзистенция пронизващи нещата
като мяра за явяване в различна интензивност
тъй както сънят в момента
на пробуждане е най-дълбок
и в снежни преспи на пътника му причернява
и измежду жените сбрани
най-красивата е грозна
и кръг от кръгове на ада разпрострян
до степен на минималното различие
ченето в чашата катранена вода
което беззъбата уста надъхва
с делегирана причинност
люлеещата се походка на моряка
в чиито кости до гроб ще скърца бризът
с инвалиден превод
поточни линии на социалния флуид
в десените на либидото и капитала
порнография на чистата размяна без остатък
и класова борба която безкрайното докосва
под незалязващото слънце
над Британската империя
нудисти на запорираната благодат
и стриптийз на фетишистката оскъдица
както жената само под дрехите е гола
и както стоката не върви без опаковка
политиките на невъзможност
за социална връзка
поръчкова измама на спам-имейли
и победителите в нагласени избори
флуктуации в квантовия вакуум
със спонтанни аборти на частици
фракталните мембрани на залеза
и кривината на църковната камбана
по ръба звънлив на празнота
в екстазна принадлежност
и древните числа мигриращи
във феноменалните си силуети
без нищо да ги спре
защото в противен случай
би имало число без връзка
с числата за броене
и рефлексия без връзка
с мисълта за мислене
желаещи машини на тунелиране
в иманентен план на конзистентност
затъващи в непроходимост
поради неимоверна алчност
събития в изчезващата точка
на своята несъвместимост
и в траектории обременени
със случайна благодат
на низпослани флайери
и други форми на небесен огън
оттегляне в непотенциалност
с отсъждането да не бъдеш
като способност за неспособност
по-актуална от всяко биване
и реализации пасивни
опълчените дисиденти срещу
диктатурата на предикати
като футболисти оставени в засада
да ръкомахат срещу съдията
вулканите в колаборация
с отдалечени острови
махмурлука си да крият
залезите в себе си залязващи
и в неизваждането на последен залез
истини в разкритие единствено пред себе си
и в неизваждането на последна истина
Последен Съд в безплодното самосезиране
относно последното изваждане
дори и първото без да е прихванал
неразличимото което става различимо
без арбитър в изваждане
на последния арбитър
и nihil на Откровението
в неоткровения на nihil
трудът в поточна линия изстискван
от анонимни камикадзета
визьори на оптическото несъзнавано
с експозиция на сънища заплетени
преди да ги подложат на анализ
нови биометрични шиболети
на кредитните карти и фейс-контроли
неосчетоводимите баланси
на принадената стойност
с възвишен пик без измерение
вуду-магии с куклите на стойността
и агентите на циркулация деактивирани
публичните дългове като негативна
форма на богатство
до която имат достъп всички
и демократични кредити в неравностойно
зомбиране на абстрактни притежания
новата Империя на креативни митове
в свободен софтуер на учредяване
и линии на бягство сред нефронтално
враждебно обкръжение
асиметричните войни в неясни битки
заради самата дефиниция
на война без наполеоновско величие
хроноси и логоси увиснали
на темпоралните бесилки
извън хронологизъм
поправки на историцистките дефолти
и релси разкривени от внезапната спирачка
на революция която е възможна
само в турникета на изпиляващите
устрема й контри
автоимунна болест на живота
като репетиция за пълно изличаване
в което по начало сме замесени
оздравителните планове
на иманентната разруха
и въртележката на другостта
в космополитните си ускорения
с дискретна резервация
на запазени места и ложи
незавършени проекти на модерност
с по начало анулирани презумпции
за състоятелност върху по начало
анулирани бекграунди
конститутивни негативности
във вътрешния гърч на масивната тоталност
с нарко-депа опразвани и заредени
асиметрични разминавания
на недостиг и излишък
с минималния аванс на конюнктура
негативна алгебра на невротика
който в пресмятането несъзнавано се вмъква
топологии на (не)разположение
преосукани от пласираните вътре сили
в друг плацдарм на неуниверсална окупация
чучелата на медийни платформи
фибро-оптични кабели и сателити
спектърът широк на честотни ленти
и високочестотен трейдинг
рекламни джингъли и шиболети
комуникативните излишества
от ноздрите на китове рапиращи
с гигантските си диафрагми в океана
субекти под запор на емпиричния баласт
заради онтологически предимства
масовата демокрация на обекти и актьори
в постхуманни асемблажи
множества на бунта с принадлежност по-могъща
от включването на корумпирани водачи
дизайни на съксес-истории в тренда
на пролетарско cogito последно
и правото на бунта оправдано винаги
комунистическата хипотеза
като липсващия елемент на неекзистенция
която сторва лицето на света възможно
в имагинерна конзистентност
и единен интерфейс на смъртна маска

… о салютиращите точки на екзистенция
спрегнати в неекзистенция
изчезващи преди самата си поява
събития под формата на кибер-фокус
като минималното различие
в предполагаемия профил
на издирвани престъпници
или съмнителният реваншизъм
в рецептите за спиране на косопада
и като препаската на благодат
зададена преди падението още
за да покрие липсата на сексуална връзка
смрадливите отоци на екстаза
в кошмара на невъзможната интимност
кастинги на исторически превратности
любови с несъзнаваната множественост
на нехвърления зар в маниер на изключение
сношаващи се ветрове в горящи храсти
браузиращите вундеркинди и хлебарки
инвестициите във фантазми
за кристализация на шанса
както пясъчната буря е една и съща
в пренареждане на своите частици
износвани клишета в машините за хипотези
метафизичната уседналост на светове
в случайна гравитация
чиста семиотика на отсъстващия знак
и минималистичните изкуства
допълвани с максималистки манифести
бездейни общности на свалените доспехи
гранитни стълбове във вътрешна лабилност
макар частична
пазари на активен нихилизъм
в обобщена метафора за Литература
устремена към своето изчезване
множества прищипани
със субективни аксиоми
и колапсът на аргументи като функция
на тяхното разгръщане
ненарастващи безкрайности
във фитнеса на господ
да топят излишните калории
алергията към естетики
подобна на търговия с ипотеки
педантични протоколи
за всички опции на зара
и за нехвърления също
принципи от възклицания на разум сринат
и темпорални маркери на артикулация
в които абсолютната случайност
подложена е уж на излагация
дебют на повторения
и повторенията на дебюти
в некалибрираните катапулти
на вечното завръщане и други култове
гостуващи ghostwriter-и
които вписват смъртта на автора
в книгата за посещения
инскрипции върху тялото на девствена Поема
с имитация на дефлорация и пенетрация
фигури на справедливост невъзможни
освен в процеса на деструкция
Изходи отворени към новите изгнания
закони по-несправедливи от неправдата
срещу която се опълчват
величието жалко на моментно здраве
анахронизмите на разжалвана победа
над източниците недостъпни за прослава
почиващи връз лаврите войници
в нарцисизма на изгубената кауза
напуснатите градове поезии и богове
в играта лего от рециклирани пастиши
със статуите повалени и подземия зловонни
и ангели замръзнали във въздуха
на стоическото си алиби
народите затрупани под своята легенда
столетия които по-светкавично от миг се нижат
и бързотечните руини с такава скорост
че краят началото предварва
и пристигането на Месията
е винаги на следващия най-последен ден
на Шàбата отместван в педантична Тора
и рождествата на децата-мародери
окичени със срязани небесни пениси
галактическите трътки в абстиненция
пронизвани от клизмите на турбуленция
и сноповете брейди облигации
с разповити краища
на нерегулираните си фиксации
противни дарове в екстериор размазан
на първото противно Нещо
което в лицето на ближния откриваш
хъркащите астматици
в сражение със своята прозопопея
мъглата спусната над бойното поле
като същност на войната
офшорните компании и засекретени сметки
и сбирките на илюминати
разхождащи се по черни слипове
ловецът на нечовешка плячка
с главата на Горгоната отрязана
в общества на прекъснатите митове
кредитори с правата на емисии
и ценните книжа с които
длъжниците си палят огън
удвоените тела на самодържци в interregnum
професори възбуждащи се с текста
на деконструирани закони
история на извънредни състояния
между комунистическите петилетки
и конспирацията на Антихриста
да налага вето върху обещаните пришествия
стабилизация чрез нестабилност
където всичко може да се случи
освен закона за достатъчното основание
и няма как нормална власт да изкълни
където изключението се превръща в норма

… светът на новите тоталитаризми
и либерални фокуси където
сам в клетка се набутваш без чужда помощ
омлетът магически приготвен
преди яйцата да са строшени още
и как свободното движение на стоки
означава всъщност контрабанда
свободното движение на хора
нелегално имигрантство
търговия с проституция и дрога
движението на идеи – хакерски лудизъм
единната Европа в кошмарите на Ницше
проспекти на статистическата грешка
в рамките на недопустимост
и колективният живот на изключения
където суверенът се разпада
в сериалните препратки
на изкуствено поддържан рейтинг
към референциалната си зануленост
и в недопустим контакт с тълпите
търсачи на неувредима фигура
в която социалната си немощ запечатват
фантазия за еднопосочно задаване на власт
и производство на закони
без да се опираш на закона
опитомяване на нищото
от което редът ще произлезе
комичната легалност на управляващото тяло
и конституция формирана от хора
с друг формат на самозванци

и аз ти казвам

държавата на извънредно положение
трябва да се превърне в норма
на ненормираната пустота
в която се съдържа суверенното решение
свободна свобода в склонение
на самолишеност
неистов либерализъм без устои
на собствената си нищожност
и в протоколи на изкризваща ликвидност
свръх-азът на вътрешния суверен
монтиран в тялото за самобичуване
в перверзно наслаждение
което не подлежи на избор
потискан глад за цялостни герои
и пълни истини извън кастрация
и диктатурата като единствен
проводник на пряка демокрация
образовани съсловия в примитивизма
на първоначалното натрупване
деца на комунисти анулиращи
наследственото бреме
потомственото знание на себични гени
лихвари в субективна деституция
и споделена власт която развращава
сатрапите със жертвите наравно
краят на класовите общества
без да отменя алармата за генерална стачка
балсамираната справедливост
която от бъдещето идва
с колесниците за спешна помощ
виртуален Клондайк за новите колонизации
колумнистите на пошли остроумия
адвокати с виртуозни пледоарии
сякаш проблемите са само процедурни
относно закона изгубен в своите владения
кодифицираните сводове
на юриспруденция с пиратско съдържание
и с лубриканти на изначалното насилие
в библиотечната си подвързия

… и затова ти казвам

това е сфинктер-дизориентираният ад
на правосъдие с лайняна справедливост
гностическите дрипи на свят непознаваем
дислексията на юридическия мир
в пословично скандиране
етически императиви и облози
на симулиращи играчи заради Божията слава
преструвайки се на преструващи че вярват
репресивна толерантност на шантаж
когато можеш да избираш
при условие че сториш правилния избор
от другите наложен скрито
вдъхновението жалко на слугите
да ексхумират апатията на спящи властелини
и ужасени да се разбягват напосоки
неясната виновност на лишени
от оправдателна присъда
кентавърските демокрации маскиращи
волеизлияния със социологически анкети
и масовите заблуждения като симптом
за ментално здраве на народа

Дори и плесенните гъбички по-суверенни са от нас
в решението си да тапицират свода
отровните цветя изпълнени са с намерения
но както нафората под езика си държим
като чип на тялото Христово
така отсъстващата воля на народа
в имагинерни стойности вирее
легитимна без да е легална или обратно
о звярът-суверен с мистично тяло
линеещ във фетишистката емблема
с празни жестове на юридическо плашило
непогрешимите авторитети
уязвени в тленните си маски
и Въплъщение помръкващо
в литургическия чин на ритуала
волеизлияния на висшия закон
неузнаваем подир хирургическа намеса
суверенности положени
върху прокламацията си единствено
и форми на живот с безсмисленото
донорство на смисъл и терор
на биополитики
в милитаристки реквизити
легална пустота на законите вулгарни
в юридическия вакуум
който ги подхранва анемично
като рибките в аквариум
неустоимите закони които припознават
заварените си деца за да ги отхвърлят
изидите-темиди с отказано лечение на катаракта
несигурно да се полюшват
в дефиле от произволи и контакти

… защото историята на потиснатите учи
че обитаваме тук извънредно
и разривът ни всмуква
без приложимо правило към хаоса
освен печата на суверенните решения
в узурпацията на бандити
като върховна симулация на ред
в зоната на неразличимост
където ищците деградират
в ответници на злото
суверени във фигура на homo sacer
и агонизиращата церемония
на трансцендентните намеси
ще ти покажа съдебната игра
в която всички съдят всички
без да има потърпевши в крайна сметка
престъпници навлекли магистратски тоги
палач и жертва в едно и също
некротично тяло
на танатофилски биополитики
и ксено-икономики на нечовешкост
тайната на беззаконието скрита
в произвола на самата суверенност
с отхвърлени блюстители
мрачната държава на съдебно разтакаване
където законът сам по себе си е престъпление
и моралът най-тъмна конспирация
помията на един последен Съд
разливана на кюп великодушно
като в неделна кухня за бездомни
самогаранцията в мястото на първата лъжа
да проявява негатива си
защото точно под лампата е тъмно
и затова ще трябва лампата да счупиш
за да се разлее светлината

О аз ще ти покажа кулинарните
предимства на славната епическа поема
с угоявани четци по рецепта на Цирцея
голямата депресия преди смъртта и свършека
предхождани от неимоверна плодовитост
линии на експресивности извън света
докато на мачтата оставаш вързан
спекулативна лудост и писклива врява
усилени до непоносима степен
неотбелязани на карта корозивни
космогонии със смътна резолюция
алергични струпеи на звезден прах
вискозни налепи в мехурестите клетки
и желатиновата каша от древни уроди
външните емоции на стенд-бай
инжектирани в стенд-ъп артисти
неразум на божествена неекзистенция
запечатан в анулирането на човешкото
безкрайности затиснати
от други с по-голям размер безкрайности
виртуални интензивности поместени без място
и реални без да бъдат актуални
галактики в изпуснати стада
на пълна безстопанственост
рециклирани субекти в кариатидно
износване на истини в невъплъщение
ограничени акции
в метафизиката на присъствие
и дезертьорите привикани в запас
от превъзхождаща ги армия на постоянство
или работниците влизащи в протеста
като в око на бурята без уговорки
извадени от сметки и от интереси
килъри с оптичен мерник
на безогледен фатализъм
лихварство което цивилизова
варварската памет
и опущенията на господаря в траектория
от неразрешимост към импотентност
дискурса си да договарят
липсата на суверенно име
в което именуването се проваля
и проблематични множества на идеи
в друго измерение което ги овъгля
немислимо е невъзможното да е немислимо
в негативни индекси
на непреодолимите препятствия
и точки на абсолютната дисфункция
където Бог сина си жертва
за да скрие собственото си безсилие
зловещите пролуки и изваждания
от търсена комплектност
на неприключваща дедукция
битие на чисто множество нетолериращо
размножаването си в корупция
или пък множества на частните пороци
които обещават общо благоденствие
във фалшив универсализъм
тъй както печалбата обрязана на капиталиста
е пречка и условие за общо благо
в Реалното на формализираната безизходица
непостоянство на дистрибутивните закони
измервано от нестабилните инстанции
пресявани през чувственото ни броене
в зачеване на мисъл и поезия на мисълта
извън аурата на благородните метали
дегенерати с нотабилски претенции
раздаване на имена в изкуствено форсиране
и всяка щедра мисъл заплашена от сталинизъм
великата поезия която потомството потиска
и старите орли които не променят късния си стил
за да загинат вместо него в невъплъщение

… ще ти покажа главоломни пируети
в които клоунът е неразличим
от акробата надвесен на трапеца
и терористи в ролята на бюрократи
пресмятащи с формална страст щетите
морфизмената сцена на живота
без ясен план в триумфи на ексцес
и самотрансцендентност
ферменти в смеси на разтвора
как ускоряват екстремизма
на кристалната решетка
и статистическата вероятност не изключва
безкрайно много пъти разхвърляните букви
да се съчетаят най-подир в поемата за Троя
метаморфизмени превратности
в сиянието либерално на нефрита
и блясъка на болшевишката стомана
грапавините на гранита и на кадифето
във флексия на усреднена гладкост
мидена манифактура
на перлите с ядра от песъчинки
тъй както аналният капитализъм
се загръща в дизайнерската дрога
и танцът векторира оголеното си понятие
в раздиплянето на ветрило
дресьорът на бълхите който
чрез сърбежите по кожата си ги точкува
и как Реалното невидимо се изявява
в сценария на своето потискане
с цел измама или лечение с плацебо
тъй както науката за хранене
от изнемощяването се ръководи
и науката за музика от тишината
и в изтощаване на самото изтощение
светците на влечението крепнат
с нечовешки драйвъри
и в отчуждаване на самото отчуждение
демоните с хипократови лица агонизират
нещата които се лекуват с хронос
или пък другите с кайрос
на еднократна интервенция
неподправеното в обявлението заличено
коректорски намеси в палимпсеста
където ужасът се е оттеглил
в концентриран речник на знамения
посиняващите рози в бесилките на здрача
пропуснатите срещи с вероломните събития
защото в противен случай
нямаше да са точката на чезнене
в която решението се самоскулптира
преди да бъде присвоено в протоколи
и процедури на дотегливи истини
и от бездомни кучета в лоялност
към бунището на неглижирани остатъци
тъй както в отсъствието на господаря
слуги разнасят безсмислени послания
пропуснатите революции подир които
мародерите изникват
като полипите на корали
в съдружието на терор преиначен
засмукал бедствени останки
микрофашисти на локални бедствия
блюдолизци реагиращи на класова основа
потомствени маймуни на промоция
и порно-пролетарии в оставка
постколониални подозрения
относно всяка лицевост
в скалъпената прозопопея на Балканите
и западни хигиенисти в транс
върху скрити източници на нетолерантност
картографията на държави хлътващи
при изкривени обстоятелства
ритуално къпане в утопии
хазартни мафии и метафизики
с метаболизмени логистики
заради едни и същи комбинации
фалшиви икономики
на социализираните загуби
и приватизирани печалби
прекупвачи забравящи да плащат
и бедните които имат дисциплината си само
търговията с принаденото наслаждение
на содомитските лихвари
халюциногенните прекурсори
и митничарски кучета завряни
в задника на Предна Азия
машините на оцеляване поели
към своя холокост на свободата
демократичните субекти
подрънкващи като игрални автомати
в изобретените от тях самите
игри на щастие между две засечки
похитеният език на класова борба
в завръщане на изтласкани формации
които нямат нищо общо
с началната си мотивация
законите уронвани
от садистичната си успеваемост
престъпления увековечени
с несъответни наказания
психотичният делириум
на моралното себеотрицание
в театър на жестокост
ангажираните идиоти
в задръстения трафик
на обществени вълнения
кастрираната празнота
която от устите лъха
отричана за да бъде потвърдена
в словесни актове на разцепление
перверзията на слугите инвестирана
в обслужваното наслаждение
на набедените водачи и диктатори
тъй както дикторският текст накъсва
суверенните тела на произвола
в профанация

с други думи Чуй ме

животът е цикличен феномен
процесорна машина на въглеродна база
сплитове и саморазпади
на огнените обръчи
които като клошарите
един от друг припалват
в космическата зима
на диктуваното недоволство
и запушват една лакуна с друга
гигантска манипулация където
дори смъртта е акт на вяра
с подозрителна честотност
на акомпанимента заглушаващ
цезури на недирижираните произволи
животът е цикличен феномен
което значи
животът разполовен е винаги
не само там където
Дантевият лес указва
на жизнения път средата
и всяко нещо със себе си неидентично
в графа с неусмъртим излишък
на конститутивна лудост
тъй както само полумъртва
звездата в аспектната си слепота
лъчиста се разлива
и както прокълнàти тръпнем
на свободата в задочната присъда
което значи
наистина свободни
в разминатост със свободата
разчистваната кухина
където се отваря просвет
въртим се в кръг
и пламъците ни поглъщат
светът на карнавална лудост
в срещата пропусната със себе си

Кои са тези сенки в алтернативните градини
и елементите на нетотализирани системи
задъхващи се в своята безкрайност
където всичко се подменя
в отношенията външни спрямо своите обекти
кои са нулевите точки на радикална трансмутация
и негативните ядра на позитивни мрежи
… о те говорят за края на човека
само защото краят на динозаврите
е свършен факт без нищо това да им говори
и струнните квартети
на вибриращи галактики
са честотен феномен и свършен факт
на закривените си орбити
без нищо това да ни говори
тъй както котката се качва
на оградата и слиза
и всеки свят е свършен факт
залязващ в себе си в имплозия
на чистата случайност
без причина
и нищо това не ни говори

Чуй ме

дори и шансът хлъзгав предполага
фиксираното множество
на възможни светове
заради явяването произволно
на един от тях но без възможност
от тази фиксирана класация да се измъкне
сякаш времето актуализира
вечно множество от идеални случаи
макар разхвърляни да са в безпорядък
с други думи шансът е метафизичен
дори в допускането за безкраен свят
законите присъстват неизменни
изхождащи от предположена тоталност
на възможни резултати

но от законите случайността е по-могъща
от всеки случай в множество от случаи
на множества без граница
и чисти сили в хаоса без ставане
дори не както Атина-Палада
от главата на Зевс катапултира
с войнствения шлем на fait accompli
случайност извън инавгурация
и детронация на достатъчния разум
която пред нищо не се спира
защото тя е самото нищо
на свършен факт деабсолютизиращ
безпреходния път към абсолюта
мястото му за да заеме
в безкрайно незаемане на място
случайност с безкрайно
повече потенции на импотенциалност
от шанса на хвърлените зарове
безкрайно повече лица и светове
и свобода на чистото решение

Безразличният неразум е способен само
да приеме факта че има свят
и той е безпричинен
в местещото се око на урагана
и нелогичната фактичност
отвързана от мисъл
защото един напълно логичен свят
до мисълта не ще опре за да го има
задръстената от вторични факти
мисъл на вакуумирани човеци
в издигане на ангелогласни бариери
глупавите пирамиди и айфелови кули
за качване и слизане
в асемблажа „котка и ограда”
случайност заложена в света
неоткриваема и неразкрита
подобно радиоактивните разпади
и звездните емисии
които нямат нищо общо
с нас като свидетели
схватими само като напълно безразлични
към мисълта която ги предвижда
и само случайността е неслучайна
и единствено необходима
но ние се страхуваме
че ако произволните закони
се сменяват безпричинно
тогава самонастройката се губи
за смислена картина
и приемаме за необходимост
това което се повтаря често
Материя и Провидение
шанс и вероятност впрегнати
във фази на цикличната игра
вербувани в повтарящи се феномени
и неотложност на периоди
поради самата им честотност
масонски клубове и клъстери
на износената мантра
възвеличени трансценденции-деменции
за добивачите на смисъл
в асансьора който се издига и пропада
в усреднени платонизми
и кантиански катастрофи
когато обектите се конформират
към понятията или обратно
в игра на котка и ограда
и въртящи се на пръчките чинии
хармонични вертикали
и мелодични хоризонти
между Академия и Църква
и Едип и Сфинкса
и между две звезди в неотношение
катастрофичната метастабилност
на орбитиращия хаос
докато човешкото отпада
във волята на глъбините
като мрачна плазма

О атрактори на нечовешкото
в орбитиращия разум
с катахрезата на неразумност
докато под купола на хлипащия череп
сънищата прожектират древните си филми
в които фигурата на света минава
сиротна в своята непоправимост
отсрочката на дуализми и циклизми
в сферично отчаяние без изход
докато абсолютизираме кръга
или пък стъпването си в него
посредством аргумента на кръга
да ползваш огледалото за лампа
на заслепена херменевтика
в колекция на консумирани слънца
с одрано тяло Космосът свисти
и ни подхвърля златното си Руно
ний стъпваме по мъртвите звезди
все още топли и с останки се тешим
в неделимия остатък на своя жребий
случайността е всичко тук
извън противоречие
защото иначе тя щеше да е нещо друго
и следователно необходимост
случайността е всичко
в не-всичкото на своята фактичност
и липсата на мисъл
и без от нас да се нуждае
защото иначе не би била случайност
докато си въобразяваме елейни
елексири на живота и сгряващи субстанции
или че сме пастирите на битието
и като на Йов ни се отнема всичко
за да се приумножи отново
в повече блажен живот
ала от чистата случайност Йов е сполетян
която е способна и бог да покоси
дори и бог зад паравана
на несолидарни множества
на черната анархия
и във фракталния делириум
на геодезични и небесни карти
и монетарни принципи
на неуниверсалната размяна
без да касаят тези
които с живота единичен
разполагат само
и все едно кой мъж
ще тръшне последната овца
и с розата последна
коя жена ще се окичи
не само че тук нищо не се равнява на едно
но дори и новото едно не влиза в сметки
и в номерирани пришествия
хиперхаотично времето без ставане
поддържа своя принцип на неразум

О аз ще ти покажа страховете
на проституиращите капитали
и разочароващи желания
подведени под рециклирано броене
на сървайвъри в износени клишета
несъзнавани пролетариати
под еквивалента на парите
и плебсът без социологическа реалност
като мухъл по стените
в наказателна колония
дигитална суверенност
на самопринтиращи се гени
съзнанието като интериорна визия
на машинните стандарти
перфектна слабост на събития
в способността им за нереализация
и фигура на чиста потенциалност
народи липсващи на себе си
за да се превърнат в предикати на държавата
която липсва на себе си
и се обръща към суверенните си намерения
които липсват на себе си и се обръщат
към висшия закон на конституция
написана от хора които не я предхождат
до степен на самозванци
танцуващите с обръчи
учители на вечното завръщане
просвещенски начала с религиозен свършек
количествената анархия
на демокрация без качества
номенклатури под тирания на числото
перверзия на властниците да погазват
наложените от самите тях закони
ревизионизъм без авторитети
окръглящ стила на постмодерност
в умишлена безстилност
учението скрито зад булото
на странни строфи
и ужасът до дъно консумиран
сред отломки на суверенно наслаждение
където корабите от Илиадата
на пристана се люшкат
в монотонен списък

и ти ще трябва да избираш

на борда ли да се качиш
или пък корабите да подпалиш
с артистите да плачеш за Хекуба
или да влезеш в ролята на Хамлет
с реалния трагизъм извън самата роля
на ситуацията нерешима
каква ми е Хекуба
и на Хекуба какво за мен й пука
палячьовци с претенции
за всекиго да се раздават
и в действителност за никой
в общества на дизентигрирани
спектакли и в ремикса
на бюрократично листване
в търсенето на решения
относно как решението да се избегне
в отложения цикъл
на капиталистическия рай
и комунистическата хипотеза

… и всеки Бисмарк
ощетяващ малките народи
заради велики политики
ще продължава да се пита
в инсценираната вечност
Каква ми е Хекуба
Каква ми е България
в привилегированата сфера
на политическа невроза
поредна отвратителна
размазана държава

Избирай

при неподходящи обстоятелства
с неподходящи доводи
в световъртежа на търкалящи се сфери
които се заместват
на кой окаян род
окаяното назначение му съответства
и в неподражателната логика
на кои изтънчени изкуства
кои сурови политики се намесват
безцеремонно
с индекса на невъзможното-Реално
и в сцената вградена в друга сцена
корабите на кои триумфи
потъват в декорите
на кои реални катастрофи
и на кое отсъствие
бушуващият свят придава
актуална невалидност
в платната на кой отплаващ кораб
бризът със струпеи запълва
попътното си обещание
дермична сила в ставането-кожа
на метафизичен свят и мисъл
задължени на своите константи
и нарцистични котви във флирт
с неутралните води на урагана
докато резонансът е тяхна идентичност
в крушението непрестанно
и както великите любовници
замръзват в невъзможното си бягство
и разумът загърнат е с неразум
изборът с оловно топче в зара
чии залози извращава
суверенът залязващ в избирателната урна
на чия аналност смисълът
от другата страна пропуска
и котвата на легитимност
в коя легалност корозира
на войнствени армади
антропологическа машина
на кое полезно действие придава
безполезните си обороти
в зацикленото несъгласие
между спирачка
и предавателна кутия
скандалът на върховенство където
местата на властта са празни
и тронът също
мисъл която не може да приеме
своята случайност и това че
извън нея всичко може да се случи
без всякаква причина
незадължителната мисъл
спрямо света и световете
и постерът на децентрираната
в космоса Земя който се откъсва
без корелат на мисълта
на кой човешки свят
ще припознае нечовешките прекурсори

О спекулативните пейзажи
на абстрактно изкормения свят
в математизирана поезия
тъй както за да свидетелстваш
ускорение на светлината
трябва в ангел без криле да се превърнеш
суспендиране на гравитационните полета
и фиксираните точки на генезис
елиминирани безпрекословно
където неконсумирани субстанции
в субекти на смъртта не свършват
некапсулираните абсолюти
в индифирентни степени на свободата
и навигиращи атрактори
на звездни срастъци
в нагажданото безподобие
на фалшиви зодии
електромагнитните сияния
във флорални огледала на отражение
сред гравитационните разседи
и развлакнени снопове
на несъзнаваните бездни
остеопорозни фосфори
и проповед на камъни
за отвикване от земното притегляне
в астероиден анархизъм
тъй както истината е отвикване
от комфорта на дискурса
туширането със соларна пепел
на ангажиращите паралакси
и обективни оптически измами
където началото на ужаса е също ужас

… аз призовавам не ангелите
на сияйната явеност в съюза на Едното
а устояващите в чиста шлака
с ужаса на безчинното си войнство
и бащите неоплакани
на мъртвото достойнство

О само този писък на ангели в афазия
и прекосяване на фундаменталната фантазия
аграматичност на граматики
и матеми неусвоими в математики
от слънцето по-древни теореми
и от камъните за броене
неовещественост на формални страсти
в растения и минерали и династии
клонираните аутизми на предлози
спонтанните аборти на възторзи
хай-тек ангелите със зарядни флашки
и мултиплекси маниашки
воюващи за авторски права на абсолюта
сред иманентни бездни как се лутат
зареяни в свободен полет без падение
извън гравитация и утежнения
и обръчи от сключваните изненади
на палиндромите в саморазпади
развалянето на годежите вдовишки
с непогасими различия длъжнишки
падежи на просрочените вземания
кортежи на публични падения
свещените съюзи в скандал на несъюзяване
свещени лесове на предразсъдъци
в обезлесяване
и Девите на изнурение да се тресат
със суспендираните ханшове
на последното изваждане
и в субективна топология на риска
Ангелът ще се въздигне неизискан
от присвоителски претенции
на труд и пол и на деменции
и в пиксели на чистия език увиснала
абсолютната поема ще се саморазлиства
без копистите си да орисва
под клетва да я приподписват
тъй както при всяко друго име
уханна розата ще салютира
дори извън стиха на Шекспир
свръхексплоатиран

… което изглежда наивен реализъм
е най-дълбоко О търсачи
на органичните хармонии
въобразяващи си бог и битие в отсвета
и събирачи на мрака битпазарен
в урните на новите забвения
изтеглена в компютрите интелигентност
на абстрактните машини
хитрините на нискогнездящи птици
да избегнат космическия вятър
и плъховете тунинговани с урина
как през покрива излитат
когато пожарът ги подгони
и ангел който гроба
с безсмъртен стих гравира
смъртта да суспендира
с алегорично отмъщение post mortem
поезия на конформистка дързост
под протекцията на държавата
споразумението за уседналост
в обезлюдяващи селения
и некротичните обложки
на тези мъртви книги
които не зрение изискват
а плач за да ги схванем
и отмъщението на Птолемей се връща
в стародавно центриране на мисълта
спрямо еректиращото знание
от проснатите възнак книги
защото изправени са безполезни

безкраен цикъл на звездни колапси
и ядрените пещи без хлебари
извън соларна траектория
теодицеята на примирение
между сгорещени плазми
и врящите котли преди да се излеят
върху стъпките на най-последния
човек с протезата последна
на ребро Адамово
в буквално онагледяване
на рай изгубен

О емигрантска философия на чужденеца
да мисли светове отвързани от мисъл
тъй както корабът на Рембо пиян се слива
с либералната си линия
извън координатни оси
за да разтовари пространството
за нова навигация
или билярдът на звездите
който съсипва игралната си маса
фалшиви претенденти
в съревнование на слънцеядство
с танцьорите на мрака
различни светове да обитаваш
и всъщност никой
това не е достатъчно
не е достатъчно да бъдеш свършен факт
защото могъщата фактичност
на безкрайно свършващите
крайни светове
не ни говори нищо
несключена в тоталност
и като свършен факт ще ни отхвърли

Чуй ме

Бог е пастир наш и епилептичен Гугъл
и той ни води в онтологиите плоски
на пасищата и стадата в MySpace
в места за всички в Етернет
и в инфлацията на уебсърфисти
и в скрития неразум на всяко нещо
който не задължава с нищо
дори със своята незадължителност
и не налага нищо
освен самата неналожителност
на болнични легла
за сменящи се пациенти
честотност на невалидни пропуски
с илюзията за реалност
където само пренареждат столовете
върху палубата на Титаник
и с несъзнаваното си въртят любови
в доткоми на продуцентските фалити
флаш-силуети на препогребвана история
и доброволно кръвопреливане
на виртуална плазма
в уикилийкс на разсекретените миазми
уики-требници за всекидневни нужди
с изтънчени морфизми
на наплюнчените пръсти
и телепортирането в клира
на електронни племена
и хейтърските групи
с онлайн приятели в онлайн света
на онлайн Осанна
и уебсърчъри на глобално село
с грижата за гугълиране
и в требването да си преследван
и преследващ да имаш грижа
за профила във Facebook
на електрически овце
и дигиталните мъници
и времената в чистата разруха
на анулирана уикипедия
когато всеки уики-Йов е сполетян
от съкрушително прозрение
за бог без акаунт и без профил
и без търсачка за невменяемите
уики-богове в кресливото токшоу
на комуникативните капацитети
оставайки безмълвен в своя вопъл
с очи и глас разединени
като ария на призрак под оперната сцена
и отклонената покана
за дует с капризите на божеството
между числа и фигури в дисфигурация
и при светилищата на света засмукани
в квантовите ускорители
патос на прекъснатост вибриращ
в първичните идентификации
на пищното явяване
и кой брои и кой обича
е отваряне на достъп
до нечовешка мисъл

и затова ти казвам

трябва да допуснем чудовищен неразум
който дори и себе си опропастява в разум
размножаване неудържимо на безкрайности
под егидата на трансфинитните алефи
и немислимата тоталност на мислимото
в олющената вечност
на скъсаните транспаранти
и в мрежите от хиперлинкове
където чужденецът недостъпен
лобира за разменната си стойност
в разминаване на сбъркани метафори
и няма специален план
светът от никого незаплануван

Това е отговорът на невъзможното-Реално
това е пъпът на света и той ще се развърже
в пазар на символния дефицит
сънят и стоката във фетишистки ступор
на прекосените фантазии
о аз ще ти покажа автономната душа
как господаря си изобретява
за да запълни слугинската истерия
тунелите на патологично бреме
червясалата сол на невротични запеци
и кашлиците на орално наслаждение
и вълците със светещи очи
на латентен хомосексуален страх
ще ти покажа звяра-суверен
залязващ под корниза на барокови аркади
с гербове на пепелната слава
университетският дискурс
с експертен монопол над мисълта
и мощното суфлиране на импотентно знание
в опразненото място на властта
въдворените тела на Език и Капитал
в компромиса на вътрешната схизма
как се сражават за Едното
на империалистическата фикция
кибер-бебета жонглиращи
в царството на екологията без природа
спектралните анализи на Другия
оттеглящ се в загадъчното си желание
под знака на заместване и скуката
нехуманните call-центрове
в набиране на доброволци
за тестове по инструментален разум
куфеещите геймъри и матричари
на процедурните реторики
като правила за писането на сонети
браузиращата диаспора
на обгрижваните репликанти
с клозетна база данни
сякаш лайната на Венеция изплуват
бързохранещи се нации
с изкуствени хормони
от бързоугоявани месища
и бавноумиращите пациенти в коматоза
заразна свобода поради липса
на език да артикулира
генетичната обремененост
превратното усещане за конкуренция
на deja vu истории и феномени
скъсени актуалности които
не задържат усещането за случайност
емерджентни махове на липсващи криле
в ангелология на падналия свят
с претенция за ново извисяване
практическата медитация
когато самураят се напасва
в удара на меча си извън накрайник
и метафизиките на присъствие
с неъпдейтван логос
векторният рог на изобилие
с анорексични жлебове
диференциални уравнения
във високочестотен трейдинг
под праг на възприятие
и повторения в които
винаги се случва нещо друго
жестоката случайност на живота
подведена под несъщностния траур
на смъртните говеещи
в спектралната дилема
как призраците да отлъчат
в немъртвешко измерение

ще бъдем абсолютно мъртви
само ако живите изчезнат
или пък абсолютно живи
само ако мъртвите възкръснат
но дотогава траурът ще бъде
упражняване на недискретност
и провалено изплъзване на мисълта
извън комфорта на живота
о задушница неразопакована
на абсолютната случайност
непринадлежаща на никого и нищо
в спекулативния си натиск без задръжки
неистово и неогледално
докато призраците си броим
и собствения сме пропуснали фатално
безпочвен траур на безпочвената смърт
ужасна смърт оплаквана
от очевидци с ужасяващо алиби
и анимираните върколаци
в праймтайм откупен за реклама
преди в мъртвешки час да ги прогонят
свалени автоматично от екрана
оказионна къща в разпродажба
на неповинните имущества
и постните истории за пред- и постчовеци
с привилегирован достъп до света
имагинерните трофеи
на неуниверсализирана История

О аз ще ти посоча сключения кръг
на неуподобимите влечения
около безкрайно подминавана мишена
и овластената инстанция на куха буква
претопяваща невзрачни съдържания
аскетични дисциплини като друга
перверзия на булимийната съблазън
орхидеи на изгубена невинност
в басейните на тъжни тропици
козите с разранени от роса езици
и плъховете в метонимия
на сплетените си опашки
да прекосяват водните басейни
квантовите сигнатури в очните дъна
на прелетните птици
светиците в убежищата диви
да бозаят от изпосталелите си цици
в автопоезис на съвършена интеграция
сканирането на света
с възможно най-голямото число очи
в дискретното насилие на светлината
и белязаната с незаселеност
суверенна клоака на безнадзорен Поглед
в сляпото петно на непроявени нарцисизми

… ще ти посоча валидните авторитети
преобладаващи над стойността си
и бисерите на неоценената работна сила
дори когато се заплаща справедливо
веригите на еквивалентност
в диференциала на безразличен ход
как трият автономните различия
жените следващи една след друга
в актуална процесия на манекенки
към недостъпната мадона
липсваща на себе си
оказиони на дистрибутираната благодат
и нехуманни оператори на земно щастие
корективите на неидентични цици
имплантите на лизинг и колагенови инжекции
варакосаните смъртни маски и ламели
отпаднали от въплъщенска травма
разжалваните младенци в аксесоарите
на педофилски мрежи
октоподите на вагини и апликации на клитори
в либидото на тъмен континент без откриватели
и сексът като място на безкрайна
контингентност в тялото
от полиморфни контингенти
имагинерна непрекъснатост
с реални сепарации
на разграфена плът под знака на кастрация
натрапени бащи на нации с обратна дата
на прекроената си датировка
и самки с частни матки в миграция и овулация
да гнездят по феминистките фасади
на своето високомерие
стърчащи възвишени обекти
от гърлата на едиповските означаващи
и проституцията на туризма
като формат на древни преселения
единния регистър
на лайната боговете мъртъвците
готовия флуид от вагинална
кръв и донорската сперма
в сатанинска инсталация
аутсорсинг на органите без тела
в локални тумори на новите империи
имагинерно сливане в глобалното Едно
и крауд-сорсинг на пролетарско cogito
шарлатанското броене на липсите
в държавните резерви
изтощените епохи които се завръщат
към старите си идоли
и ги намират изпочупени
и сцената на любовта от Двама
в която ще прокарат секса
по-скоро през иглени уши
отколкото да влязат в Божието царство

… субекти празни и надъхани
с известност заради твърдата й дрога
и в печалбарски напъни
заради самата им безцелност
на пагубно влечение
по ръба на събитиен аутизъм
и профили на рядка кръвна група
във фанатични сплави
минаващи за родови ентусиазми
бедняци демонстриращи просперитет
и маскираните богаташи
като социално слаби
архаични изгубени обекти
компенсирани със заместители
ситуация на първична прямота
неусвоима за представяне
в обществата на капризна симулация
и демократичният уъркшоп
за бивши комунисти
и актуални либертени
които повторно на мизерия обричат
декласираните маси
ефектите на див разкош и изобилие
зад първоначалната оскъдица
усещането за недосегаемост
подхранвано от чуждото страдание
негативните терапии
на здравомислещото простолюдие
вътрешното обзавеждане
на катастрофични жилища
влечението към смъртта
дегизирано в любовни страсти
протестът никога неполучаващ
политиките които е заслужил
преценки почиващи на самовнушения
за да заместят колабиращия център
докато назадничавите се престрояват
в авангард на публични дебили
аферисти на корупционни схеми
шокови администратори
и медийните брокери
на рециклирани отпадъци
егоистични настоятели
на благотворителни фондации
актьори унижени в характерните си роли
дори когато плачат за Хекуба
и тъкмо поради Хекубите
на несъстоятелни емпатии
от които ресентиментът се усмихва
и нарцисизмите на малките различия
в лифтинг на западащите първи дами

… защото трябваше да се измисли нещо друго
в моментната обсебеност от свобода
на инкриминираните революции
и делириумите подменени с фанатизъм
мрачната лоялност в регистрация
на якобински чистки
непостижима вярност към събития
фундирани в безследната си точка на изчезване
страховете на еснафи от помилване
на тоталитарните абстракции
смачканата памет за потушени бунтове
социалните конфликти
калкулирани пазарно
шизофрения на окултни стоки
в очакване на черен петък
реакционни новости на иновации
в културните индустрии
граматиката на родовия интелект
във виртуалната обсада
на корпоративното невежество
абстрактната хуманност
на наемните войници
в необявени граждански войни
със странични поражения
планетарна дребна буржоазия
на турбулентните фрагменти
конкуренция на креативни градове
с впилите се в тях бордеи
творци на уникати заради статуквото
на монополните цени и ренти
джентрификацията на бордеи
заради спекула с имоти
арт-сцените като моменти
от циркулацията на капитала
в прецакване и мръсна конкуренция
платените артисти и плейсхолдъри
на публични очаквания
фешън-сводници и сутеньори
на необузданите печалби
рекламирани като влечение на красиви умове
козметичната активност на Young-Girls
с темперираната гъвкавост на капитали
за отдаване под концесия
естетическите саботажи
на елитистки ъндърграунд
в клаустрофобия на доминантни кодове
и рекламата на лоши репутации
като постмодерен знак за преуспялост
договорените халюцинации
на разменни начала
в публичния транс на шарлатани
и в колапса на вътрешни пейзажи
целогодишно изложение
на конете восъчни в музея
и ти ще видиш
в брошурите на каталога
как конете също плачат за Патрокъл
или за конската Хекуба
на своя късен стил и все едно не плачат
оттеглящи се в рутината
на мумифицирана полезност
и кондензираната смърт
в асимптотична визия на хипер-смърти
несводими във всяко отношение
и без да знаем на какво
телата са способни още
и с древните се питаме
за свършека на времето в несвършек
на месиански пасианси

Нощта привиква пословичните призраци и сенки
изтръгнати от ненадеждните местоимения
в нелепи стилове на поетическите съглашения
накъсани драстично строфи
като вагони нагънати след катастрофа
на руиниращи прозодии
и анжамбмани с отрязани гръкляни
това е обективно-пропадащата-нощ
на автопоетически задействани камбани
това е нощ това е нощ непоносима
като коприна на арктически морета
хипер-обект хиперболичен
и извън пропорции
в мафиотския консорциум
на плужеци зарити в безнадеждна киша
клошари със зашити джобове
защото са излишни
и травестити в queer-маскаради
отчаяните трели на славеите неспособни
да се превърнат в саксофони
самотниците дисекцирани
с хирургическа игла на грамофона
желание и власт на узаконеното двуличие
в двуглавите орли на имперско величие

О полиглотска нощ на цвилещи
цивилизации в компоста
на джаджи от компютърни устройства
гигантска пивоварна в тренда
на дисни-ленд и невър-ленда
паразитни сценарии на искейпизъм
обектите спасени в последния им комунизъм
спасена нощ нощта спасена
от всяка непристойна сцена
спасение и от самото намерение
за спасение и избавление
в регистър на последната инстанция
където разумът от принципа на разум се изхлузва
в контрапункт на възвишени изкуства
и в човките на папагалските дискурси
и нищо лично нищо извън текста
на библията в стаята хотелска
където най-накрая ще откриеш рая
евангелските есемеси в клетъчните телефони
и благовещенски джипиеси и СРС-та
на патрулиращи в нощта автоколони

това е мрак на катаракт порьозен
блуждаещ огън на потиснати неврози
стените на плача с нелепи некролози
булеварди излизващи мълниеносно
клипове на Лейди Гага и Бийонсе
момичета на маскарадната еклектика
с кръвоносна система от козметика
Лейди Гага в чатала си подута
във фалическа гаргара с унисекс кошмари
на транссексуален миметизъм
в обратно-дизориентиран феминизъм
порно-клипчета с аксесоари за тематично
профилиране на сбърканата еротичност
бягството от секса и от пола безконтролно
когато в норма се превръща самата произволност
скандалът като самата липса на скандали
нарастващ в количества индустриални
тела навити на всякаква издънка
за да се вместят в кибер-пънка
и лейди Гага с джисиема-дилдо
навсяъде да се опипва водевилно

Това е момичето в откъслечната реплика
на филм за репликанти и литийната еклектика
Мълхоланд драйв отворен за интерпретации
в сейфа на холивудски ценни акции
и режисьори на перверзната им неустойка
жени несъществуващи освен като стока
истината на обсцьонните ексцеси
носталгията по изгубения секс и
как да го покажеш на екрана плазмен
във филмова индустрия на оргазми
това са момичета за чукане
в лезбийски сцени на тотална симулация
и чувствените модули на пропаганда
това е танцът на чифтосване сюблимно
танц на голите девици с крепки химени
край крепостния зид на Троя
древните прекурсори на унисекса
пред унисекс стените на земно обитание
и похищението на жените в преиздания
на унисекс-вибратори и унисекс-кошмари
унисекс парфюми и бестиарии

… пунктираната лента на Мълхоланд драйв
в автоцитати на изгубената магистрала
това е момичето това е фаворитката
а другата ще гние в стаята си тип бунгало
като фас на недоизпушена цигара
това е запис който се повтаря
докато певицата припада
в шарж на нефалическа агресия
сякаш никой в нищо тук не се замесва
където властват анонимните пари и унисексът
мъжете унижени в своята мъжественост
жени под булото на неестественост
тя ще плати убийството на своята приятелка
без да намери идеята за привлекателна
преиграни сцени в симулация
с липсващите референти на координация
и в кино-разказ под надвиснала угроза
да се разгърне в още по-банална проза

това е момичето това е само запис
и презапис на записващи устройства
в хипер-панелите на сториборда
с безшевни снадки на монтажи и аборти
или препратки толкова безцелни
сякаш са кърпежи на зловещо хипер-намерение
Мълхоланд драйв в кошмарно протежение
на включено изключване без досег
до ключа на фабулиращия мозък
макар ключът да е в наличност
в кутията без дъно ала Хичкок
и в допира си с него телата колабират
и в месмеричен транс вентрилоквират
думите на непознат език избълвани
като паразитна тения
в нас обитават множество тела и съобщения
метеоритен дъжд и нечовешки реквизити
ключът е клитор и корепетитор
на една и съща фалическа мистерия
в една и съща раздухвана истерия
и световете са случайни реплики
от възможен набор посредствени уроци
по актьорско майсторство
на обсебени актьори до припадък
във вентрилоквизъм и silentio
и ефектите на саундтрака

да каза Моли Блум в съня си неприличен
да да светът е ставане-момиче
Партенон партеногенезис
и ставане-неразличим без цел и диегезис

това е мултиплекс на медийни пейзажи
и вечно настояще на сезонни разпродажби
био-арт на дигитални кодове и паразити
фиктивни сделки във виртуалните матрици
със силиконовите чипове и цици
и стоките със структура на знаци
надървящи рекламни афродизиаци
хай-тек послания в мултиплексни опаковки
хай-тек синтетична дрога и спринцовки
мумии които сами се ексхумират
и комунисти които се самолустрират
купонджии в караоке барове
припяващи на стари шлагери
и бойни клубове за млади бизнесмени
жадуващи за битки в реално измерение
реален секс без презервативи
реален чай без консерванти
и минималното различие
на постчовешките импланти
за супермени и симуланти
момичета с оголен ханш и задници
и дигитално бельо от филигранници
реални деви на унисекс руини
и световете в ставане-неразличими

Да каза Моли Блум да да
в съня си на ставане-момиче
завръщане на винаги едно и същото
и нищо лично

… и затова те призовавам да кажеш Да
на списъка с целогодишни песнопения
и всички трейлъри на богоявления
Да на саундтрака и другите употребления
и на горепосочените освещения
Да на продуктовото позициониране
при носителите на покрова
в деня на Възнесение
Да на застрахователните списъци
и родилни отделения
и всички поменици и осведомления
Да на професорите емеритуси
с изписаните звания в табелки
ветерани на изгубени войни
и пропаднали артисти
озлобените интелектуалци
и салонните матрони с удебеление на таза
фитнес инструктори с атрофия
на стероидните си бицепси
академичните завистници
на поетически успехи
жлъчните преподаватели
в полупразни аудитории
ксенофобите от всякаква порода
старите ергени поръчващи си
нощем пица без да я докоснат
мафиоти алчни за разточителни бижута
свещениците-педофили
писанията на чиклит-лолитки
писателските клики
в извънсъдебно споразумение
и всичко отнасящо се за ясновидство
а така също и за кривогледство
джуджета склонни към подагра
пломбирани осеменители на минотаври
алкохолиците със сдържано повръщане
върху непоносими мебели
манцинеловото дърво от Лотреамон упоменато
(виж по-долу)
парфюмираните твърди шанкъри на сифилис
и болни панкреаси
взискателни към температурата камелии
флегматични храчки върху свещени аксиоми
виновни писатели с липса на респект
търкалящи по склона обръча
на планираното си овехтяване
Да на агонията неспособна
спазмите да отброява
тъй както жените не умеят да добавят
и мъжете да изваждат от шавливото либидо
Да на лесните памфлети
които дялкат радост за народа
и цензорите с хлевоусти дискусии
относно своето мълчание
дегизираните безработни
като дядо Коледа
в пристъп на депресия
подаръците да разхвърлят по леда
възрастни съпрузи заети с расова дресура
на гранясалите си достойнства
скърбящи слонове относно
подложено на геноцид потомство

да да … достатъчно
достатъчно достатъчно
Да на прескачащата рима
в заформения стил
на старинната сестина
Да на сецнатите анжамбмани
забиващи се като нокът
с маникюр олющен
и Да на напомпаното с ботокс
изкуство на ретуша
тъй както трубадурът в скута
на капризната си дама
надува клиторното рогче
Да на ключа за предалата се крепост
поради проточена обсада до нелепост
и Да на ключовата строфа
като внезапен пробив
в края на поема
и като преялата пчела
без дъно на корема

Да казах Да това е само запис и презапис
на извън нас еректиращото тяло
и нано-технологии за твар наизустена
в гласа-обект-реликва
и прашните листа на стайните растения
о нощ на негативен бонус
несъзнаваната нощ извадена на показ
като експозиция на неразучен град
преди разсъмване боботещ
в анаморфозата на спящи великани
спящият Ганеша с чакрата в ухото
на виртуален принтер
метаморфично световете сгъващ
във винта на интериорните екстериори
зловещо непознато и познато
(да се чете unheimlich)
където назидаващо се вместваш
в пророчески припадък на телата
с викачите които вика опропастяват
пазачите които не спастриха нощта
пастирите които стадата си бастисват
стаената перверзия в крилете
на ангелския полет и този фонов шум
от костници на звездни сфери
и ужасът че точно когато вече знаеш
как да се измъкнеш се оплиташ
в пародийните пастиши без ирония
в безкрайно размножаван тумор
на последната агония

и затова те призовавам

да кажеш Да на пристрастените
пред слот-машини плюещи монети
и нищо лично в ударите на джакпота
нищо лично в коефициента
на послания без код и ангелите без плацента
бог е един от възможните цитати
в сбора на абсолютната случайност
която бродира истината за нещата
с цензурата на иглата
истини под формата на фикции
в баналните препятствия
на политики и полиции
глобални серийни изкуства
във фатализма на саморазпускане
и снопове гравитационни лещи
в танца на космическите пеперуди
да преоткриват своите заблуди
аномални спесимени за олигофрени
в автоимунен срив на последните защити
срещу желанията паразитни
и конниците на Апокалипсиса в скафандри
марионетки на редакторски войни
и потребителски заблуди гадни
в асфиксия на административна наглост
темпоралните пророци на future anterior
в ретроактивна примка на тормоза
да сканират напредничавите си прогнози
градини на революции изнежени
с ваксина за хилавите си цъфтежи
общности сплотени на безроден признак
в структурираната празнота да се натикват
самопринадлежащи си събития
извън аксиомата за учредяване
напасващи се към астралните влияния
самотрансценденции капризни
да се набутват в капана на иманентизми
и крепнещата конюнктура
с крепнещата в нея буря която я разтуря
блокираните страсти в мрачна пантомима
на светските учтивости
до степен на разминатост
филантропи на анонимна мерзост
чрез великодушие да мародерстват
постхуманизъм на генеричните лекарства
до нови болести да се докарва
тела на наслаждението в татуси
със символни декрети и gender troubles
влечението към смъртта да нищи
размяната на фалос срещу логос
на символно равнище
женските лица преминали през фотошопа
във виртуална изопнатост на кода

снимки на мъртвите поети в YouTube
дагеротипните фосили в анимация
на дигитална рецитация
Езра Паунд престарял и в черен лоден
при скулптирания гроб на Джойс забоден
на фона на господстващи идеи
фалоси обрасли с топките на орхидеи
и кантосите пренавити в чакри
в ухото на Ганеша да потракват
светът е анонимна резервация
на случайната си корелация
в александрийски стих с верлибри
пламтящи обръчи с прелитащите тигри
съюз на необходимости и произволи
в невъзможната възможност на божията воля
вторична спрямо още по-могъщи протоколи
тоталност на неизповедими намерения
и неразкрита в подлежащите творения
разсъдъкът облечен в букви
да разиграва смешните си кукли
и нимфите окичени с плюмажа
от шапките на потъналите екипажи
и херувими мечовете да развъртат
над светове които свършват

Да каза мракът Чуй ме

само този вик е безусловен
несъвпадащ със себе си отломък
акузматичен глас в мистична опаковка
непринадлежащ на никого
в опазване на вътрешното колебание
когато всичко се решава
в нерешимост от колебливи принцове
на импотентните дела в мига
на абсолютната случайност
и неусвоените резерви скрито блесват
възможно е да бъде другояче
и без всякаква причина
възможен е възможен е друг свят
възможно е мигът на вътрешно деление
отново да се раздели
на косъм от пълната изчерпаност
която светът ни обещава
без да я изпълни в дните ни
които никога не се изпълват

Това е обективно-дизориентирана-епоха
на литературните сървайвъри
и царство на дигитални бегемоти
с анонимни промоции и бартери
светът на неизправимата профанност
в илюминации и просвещения
на медийни боклуци
когато на всички ще им пука
за всяка шерната Хекуба
в задръстените коментарни форуми
на голямото индустриално четене
и правене на литература
в акомпанимент на блогърски потпури
както се прави секс и бизнес
пърформанс на магическо изчезване
флаш-моб на протестърско изкрейзване
мултиплекси на хибридните поезии
кураторски дисплей на всички кретенизми
и сталинистки сървъри на Пролеткулта
и нека хилядите сайтове разцъфнат
в нови маоизми и дигитализми
в алхимията на свободен достъп
и кросмедийните аутлети
Broadcast yourself
и всички задници ще те последват
пост-едиповските самци
на виртуалното плодене
и содомитите изпържени
на вечен електронен огън
фармаконът който трови
граматологическите генерации
опаричващи се протежета
на медийно внимание
папараци в нарушение
на социалните дистанции
определени от съдебните инстанции
и тролове фамилиарно близки
с профайлърите на анални кисти
кодирани послания на комплексари
терористи извратеняци и гадняри
роботи секнещи се с носни кърпи
в гробища на сайтовете мъртви
и най-горещите жени на Мрежата
с аналогови тела по бански
сред дигиталните снежинки
да бъдат истински пропускат шанса си

О кристалите на нова видимост
които нямат нищо общо
с разядените древни хоризонти
колабиращите сингулярни точки
преди да се впишат
в друго колективно тяло
ненаселяваната пустота
като обратното лице
на колонизаторско пресмятане
клишета на бунтарското изкуство
в парадокс на съпротиви
срещу самите съпротиви
укрепващи това срещу което се надигат
когато наоколо гъмжи от демократи
които обичат само демократи
платените експерти в спекула
с хуманитарните права на тези
които не могат да ги упражняват
изпадналите в кома дисиденти
с поръчана от тях самите шокова терапия
музеите в архивна треска
да наваксат мъртвешката си хумореска
нощ на света и паднала ерекция
нощ на нечовешката инспекция
над актуалните деяния на глутници
поделящи си липсата на свят
луксозни колесници и палати
в късен стил на късните упадъци
и безсмъртни данъци
и първите неща загърнати в савани
последните руини на цъфнали поляни
писания в еклиптика на апокрифи
и всяка Библия и Илиада в новите тарифи
на random генератори за сбъркани поеми
червеят превратно с древности захранен
да се завръща във вируносни щамове
и нечовешките архе-фосили
наследниците си неоткрили
предателството като съдба на коментара
да изтощава силите на господаря
надменност на кредитори-длъжници
да обезсмислят печелившите позиции
подмолно загиващите ледници
със стопяващи се наколенници
ежедневия като хангари обтеглùви
за холестеролните масиви
инволюцията на местата
в точка на максималната компактност
и светлини които директно
са своята интелигентност
и чиста циркулация на схеми
извън нещата в тях умъртвени

и аз ти казвам ние ще преминем
в паради на последните разпади
и през хамбари с призрачни фуражи
в последната примамка
на зомбираната сянка
и в трейлъри на електронни червеи

и ние ще преминем

в градината без градинари
и в деловодства без архиви
и без книжа с изтичащи падежи
и в пролети от нас без да се нуждаят
в самия шум без битие
и в писъка от ангели непроизтичащ
в чистилището с неработещи перални
и в тронните слова без господари
и в неоглавени впрягове
на погребална колесница

казвам ти ще минем

през всички светове на високата реторика
и кризите на свръхдостъпност
и през порталите на софтуерни трафици
и облачни услуги за ангелските крясъци

последно Чуй ме

човешкото е брокерска система
повратни точки на несобствен профил
разсеян в съоръженчески хибриди
за този концептуален Одисей
уеб-фланьор към мачтата привързан
или Христос в регреса на Диòнис спрегнат
серийни фундиращи ефекти
в конструктивна нестабилност
неантропологически места на трафик
тъй както преди прожекцията да започне
салонът е потискаща чакалня
гарите хипермаркетите и магистралите
хотелите и обществените паркове
където досадата невидимо те смазва
балансът на убежища контрирани
и надценен преди да колабира
красивото настройване за свобода
в депресия ва алкохолни дрейфове
браузъри на поведенчески промени
и кликвания върху потребителски иконки
архивни облаци на плейбек
хоспитализираните светове
които противеят арогантно
и без да знаят как да се измъкнат
от инсталирания ужас
истините без подкрепа на единичен опит
сплути в девството на пергамента
знамения на древните огньове
и припламващите означаващи
на екранните фантазии
и плагиатският момент когато
Елена и Ахил разменят поглед
на ръба на крепостния зид
като недоволни продуценти
в интер-активната игра на нови версии
за бойната машина на поемата
и бягството в Египет с изравнени сенки
геймърските номера с Христос
за Индия запрашил
след вечеря с фирмените си агенти
сезонни скаутски маневри
с рециклирани скрижали
на аналоговите древни книги
в мултимедийни формати
пикселите на напукания мрамор
уинъри във формулата на успеха
орфически колажи и дисниленд-армагедони
и мъртвата материалност на обекти
в дисекцията на дисплея
непреставащото да не се записва
в несъзнавана друга сцена без герои
пристрастеност към мъртвите езици
в концептуалния затвор на алфавита
безпричинната причина
света да не приемаме изцяло
аватари на великите любовници и воини
направени с подръчни средства
и щитът на Ахил еквивалентен
на персонално компютърно устройство
с новите защити срещу спама
и ново разпределение на видимост
на равни порции в издигнатите храмове
неделимият остатък в жребия извън числото
за който пълният свидетел липсва
извън сумата на всички множества неокръглима
и трябва решение да се вземе
подобно на пролетариите осенени
за двата свята и че единият
е излишен книжен тигър

… префасонираните култови звезди
неусмъртимите Сибили в медийни кутии
изкуствата закрепостени в база данни
без авторска намеса
аналоговите дрипи на стари ленти
в презапис на дигитална пикареска
владиката който пее в YouTube
уеб-поведение на незначителни персони
секретни алгоритми и панели
за нивото на престижни клиентели
восъчните фигури в музея
заредени с тоталитарна логорея
коафьорските хаштагове
над стари класови различия и прагове
хватката на брандовите етикети
да репликират лозунгови демодета
разликата между Бог и Гугъл
за облачни администратори
на виртуален мухъл
математика и самоубийство
шернати в човешките животни
с нечовешка импрегнация
порнографските наръчници
и агенции за запознанства
където размерите се индексират
в регулация на едиповски желания
и тайната на господаря
да има фалоса на базата да го няма
защото момичето е фалосът
разцъфнал върху журналната корица
плагиатство под формата на почит
към паралелните активности
инфантили в стадия на огледалото
да прегръщат своята себичност
с помощта на призрачна вторичност
и огледални гълъби в червено оперение
на нарцисизмите без отражение
навиците на развратената прислуга
да плюе в блюда поднасяни на други
и ужасът с готически ченгел да корми
плячката на естетическите норми
недостъпните неща за приватизация
с плебейски техники на сублимация
народите които следват своите държави
в пушечно месо за преотдаване
поколенията с тайно съглашение
да бъдат чаканите на земята
без легалните услуги на нотариата
относно скапани наследства
провинциалната враждебност
към мигриращите птици
артистичните импулси изтощени
в момента когато договора им се оформя
в дългосрочно изтичащи лицензи
алиансът между политики и естетики
в шемета на шопинг-терапевтики
глобалната репресия на капитала
в миража за всеобщо благосъстояние
да се проваля
левите движения самоизнудвани
в опазването на статуквото
биополитики на здравословна хигиена
под форма на манипулиран мениджмънт
скандалните рецесии и кризи
в котиране на деструктивни оптимизми
метафизичните субстанции натирени
от кафе без кофеин и безалкохолна бира
безпомощните анализанти на дивана
опитващи се несъзнаваното да прихванат
върху сцената на травматична травма
която за присъствието
на едно отсъствие ще плямпа
неизповедими общности без облици
да драскат по генеалогически прозорци
и враждуващи поетики относно
благоволението безвъпросно
кой ще регистрира принцесата на бала
преди да се превърне в патка изкуфяла

Възможен е друг свят
макар че Другият не съществува
и всички тук сме поданици на тук
макар че тук е описание без място
на неуместни съпротиви
срещу постмодерните империи
в картография от линиии на бягство
и потоци на самоколонизиращи се
работници без документи
обезценяването на труда
в мрежите на дигиталните мошеници
офшорни корпорации
прекупващи легални форми на живот
в грабежи безогледни
и злощастните перформативи
където силата на правото
се деформира в правото на сила
шенгенски острови на свободата
в гротескната картина
на пословичния бик
вълните цепещ с препохищавана
на широкия му гръб Европа

… и бедствен свят
на пълното опустошение
където губиш самата загуба
и в примката на кръгово влечение
се забавляваш с превратностите
на постоянния пулсиращ натиск
в разнищваните бодове
от едни и същи разрези на еднакво други
зейнали пролуки в тебе
защото нито можеш да постигнеш
пълния цъфтеж
нито въглените в ада
да сведеш до изтощение
и ти оставаш празен в празнините
баркод на лингвистерия
с позлатени сливици
living dead в неусмъртимост
и с избора нелеп на рой анти-кръстители
кръжащи над покосени младенци
в безореолните предверия на Ада
където няма какво да се кръщава
и черното сърце на слънцето пулсира
в безсмислено гнездене на кумири
митичната чернилка на Озирис
черен бог и екзотичен
прекурсор за подправки
и черният Орфей на черна литургия
в черна профанация
и задниците неопрашени
на девици в черно
като най-чистата абстракция

… ще ти покажа самото непоказване
на Погледа въобразен от теб
в полето на Другия като фатализъм
без който воайорството е невъзможно
чист опит на изличените дистанции
в лоното на абсолютната модерност
как абортира и как желанието
се катери по стълбичката на закона
и слиза в роба на послушник
за да блудства пред амвона
тъй както пролетариат и несъзнавано
с еднакъв структурен генезис
съжителстват в неотношение
и както воюващите полове
умират всеки по особен начин
продухвани фанфари медни
и флагове на кървави държави
в тотално отчуждение
на всички отчуждения
зад тотемични маски
на любовни пирове
с оргиастичен свършек
битката между капитал и труд
все по-абстрактно калкулирана
последно благо подменено
с колекция от стоки
чисти стойности на експлоатация
в принаденото наслаждение
на потърпевшата работна сила
демагогските антени
на безчувствена емпатия
вирилното излъчване
на телевизионни страсти
превратности на висша добродетел
разсипваща се в принципна жестокост
на Велики инквизитори с безкръвни устни
симпатизанти на милозлива склонност
към дезертиращите популизми
от полето на големи политики
малкият човек уголемяван
в злорадост към чуждото нещастие
пасивното пренебрежение
към низшите съсловия от страна
на меритократските елити

О нощ на негативните екстази
в гонения на вещици
заради еманципацирането им
в пролетарски прототипи
лицемерни общества на мръсни тайни
за сметка на добри обноски
форсирани инжекциони
за финансови балони
от напредничави юпита
които с нови джаджи се оварваряват
големци с димящи пури
огромни като дирижабли
и популисткото въображение
без своевременни предавки
конспиративно дрениране
на социалните енергии
в тайни общества на идиоти
чието уродство е тайна
и за самите идиоти
биологическата монотонност на вида
в разбивките на екземпляра
стилизираните мутри
на колективна криминалност
колекционери на токсични деривати
в черна екология
на разорените потомства
и несводимите изкуства
в идеята за тяхното изчезване
която все още ни развлича
генеалогии на неконтактни древности
които крият своите нередности
и пакетираното време
като куфари във влака подменени
и мумии на котки пепелно изваяни
в хирургия за начинаещи
авангардите във фронта сключени
на пролетарската неученост
и класовите разлики сторирани
в спектаклите дизинтегрирани
на тролове и мародери
с демократични маниери
на откровена проституция
да смазват всяка надигаща се революция
режими в разделение на власти
които се наблюдават безучастно
пиротехника за богаташки пирове
за да изглеждат по-навирени
нещастници в обществени градини
да си внушават че разходките са необходими
криминализирани легалности
да ароматизират своите аналности
рециклирани анархии в бутилка
на суверенния си дух да се умилкват
контекстуалното размиване
на клинични случаи и прецеденти
за първия Адам и неномерираната Ева
в необяснима склонност към падение
и конформисткото внушение
на радикални еклектизми
вместо бруталните антагонизми
на класова борба и унижения
и демокрация с кокетните разбивки
на доминация с меки китки
контрабандата на слонски бивни
сведена до сафарита перфидни
и конкуренция на слепите нагони
отчетена за лов на покемони
глобални империи с нагласа
за локални интригантства
и производството на терористи
за покриване на казионни липси

играта с конюнктурните закони
като друго дебилно заместване
на бебешкото fort /da
призванието да управляваш
чрез самата липса на призвание
и революции които секват
след избора си на водачи
изкуствата в регреса на своето изчезване
открили повод за неочакван прогресизъм
екзалтираната страст по чистото изкуство
в разчистване на сметки
с обявените за догматици
гримаси на недостъпното Реално
блудстващи със своята привидност
и лудостта на последното изваждане
в ужаса на чистия терор да се издънва
геният на празните места
да не присъстваш никога
където са твоите противници
сам винаги и в сянка
ще ти покажа елитарни множества
сънуващи кошмара за чуждото нахлуване
който над членството преобладава
разфасоване на истеричната мизерия
във всекидневен рецидив на несполука
както алкохоликът трябваше да спре
при предпоследната си чаша
и както Месията още се мотае
в темпоралните си толеранси
на забавени каданси
на филм познат до болка
със всяка извъртяна ролка
ужасните съобщества
на спекулативна идентичност
и разнопосочното изнудване
и новата експлоатация
в интер-активните формати
на юзъри които по-скоро са готови
да авансират края на света
вместо края на играта

Това е обективно-дизориентиран край
във времето на края и край на края
и смърт на смъртта на смъртите на Бога
в деня когато денят не ще настъпи
ще бъдат само малко по-различни
процедурите неясни
по прекратяване на този свят
под малко по-различен ъгъл
масата ще е изместена
отвъд блуждаещите жестове
на всекидневна употреба
букетът във вазата поставен
малко по-различно
с неразпоредимите цветя
на малко по-различно
въображение флорално
мъжете влизащи в хотела
с малко по-различен профил
от излизащите по едни
и същи стълбища на десублимация
и покрай номерираните стаи
като редуващи се лайтмотиви
на една и съща невъзможна тема
малко по-различна
в скрита теология на пустотата
проститутките навличащи със зъби
кондоми на анестезирана вирилност
ще бъдат само малко по-различни
от Месия на повикване
между все още не и неизменно късно
компютрите в режим на стенд-бай
и телевизорите денонощно бълващи
сиамските близнаци
на желание и образ разчленени
във видео-апел към неорганично тяло
и протоколи на отложени оргазми
командите на милитаристко порно
ще бъдат малко по-различни
на свят преди изчезване
в пределното оголване
непостижимо

ще бъде само малко по-различен
трафик на бездушни санитари
в разминаващи се асансьори
на чистите и мръсни потоци
със спалното бельо
в хигиеничния обмен
на желание да принадлежиш
към чиста раса
разпятието на стената
под малко по-различен
ъгъл на избавление
хитрините на застаряващи мъже
около пилона на паднала ерекция
и смехът на платени компаньонки
само малко по-различни
от невинност на първото причастие
и декларациите за любов
в интимна връзка
с политическите речи на омраза
защото една и съща
трансферентна фигура ще споделят

о те го правят не за себе си
а защото Другият го иска
и зачертаните желания
увисват в отложена аудиенция
и графи на сексуация
със солидарни множества скрепени
върху непризнато изключение
и множества аморфни
и непълни в пропускливост
суровите мъже на пазената тайна
и жени проникнати с признания
ще се разминат
малко по-различно
в несъществуващата
сексуална връзка
чужденци на себе си
наблъскани в телата чужди
на шпионска клиентела
защото Другият не бива
да е в течение какви ги вършат
и от него ще прикриват това
което на самите им убягва
че Другият не съществува
извън обявения си титул

скрит бог за скрития човек
привикван като никой
в стерилното си обявление
ще бъде само малко по-различен
в минималното оттегляне
на абсолютната си спънка
и неизведен в композиция
като торс на разчленено божество
или цитат изваден от кавички
внезапни чувствени картини
от преходността си наранени
и той е само фигура на пренос
в изникващите точки
на вълнение несподелено
малко по-различно
и Другият е вечно липсващ
ново славно тяло пронизано
от точки на неекзистенция
по пътя си към цялост
в свят на ограничени акции
и субективни липси
в залог на неговата липса
в комедия от грешки
извън прикачените артисти
Другият им трябва невменяем
и в пасианс на пренареждане
неразличим и ненаблюдаем
скрит бог за скрития човек
в оттегляне и на дистанция
бог на несъзнавано броене
за всички косми на всяко теме
безсмъртната украса
на преходно плашило
и нищо лично тук
защото Другият
е който релаксира
и депресира
в хипер-обект законспириран
на неекзистенции в неотношение
с неестетиките
на дизориентирани изкуства
Другият бродира
апокалиптичните табла
на страстна седмица
интензивните консумативи
на тайната вечеря
в композицията на дебили
и протоколния делириум
за някакъв почти Един
през който се оглежда
почти самото нищо

онтологии на изгубен свят
като водени дела срещу
неизвестен извършител
и блудствени деяния
на неустановена сила
която в истерия на духа
прехвърля исковете
и ги запорира
несъответствията бяха
прекалено много
относно фигурите на закона
и в заповедния му отпечатък
калъпите на вяра
в туитър чатят
с месианистичния остатък
на неочаквани обрати
изпълненият закон
като неизпълнение
и неизпълненият
като самото му свершение
и беззаконният вселил се
в сърцето на законния
и нечестивия в сърцето
на праведния и благочестивия
и винаги навън
във фигура на Другия
безправството в управство
чака разтълкуване
борбата с ангела и с всяка
непроизносима сричка
и борбата на поемата
с последната й рима
и последното нареждане
срама попиващ и греха
на неподреждане
и абсолютната игра
навън изнесена невнятна
в самоизваждането от играта
на последното изваждане
неосъществимо
защото който и да било
брои различно
които и да било величини
на драматизирани анонси
и на поетически трофеи
които Другият на наслаждението
без страст финализира
защото той е почеркът
на машинални динамизми
без атрибут и признак
а ние сме психоаналитичната
поема на деституция
като леке в чаршафите
на несъзнавана полюция

сервирани ще бъдат
малко по-различно
купите с димящи детски мозъци
в закуската на плагиати
с ментална анорексия
и познавачи на дада-поезия
в контакта малко по-различен
между шевната машина и чадъра
на маса за дисекции
обменът малко по-различен
между океанските течения
и пощенските картички
извън обръщение
на анонимните любовници
и неприбрани трупове от морги
туристи страдащи от ехолалия
на колективните фантазии
в дисциплина на случайна стъпка
и скандирането на зяпачи
сбогуващи се със света
сред оредяла група
възрастни туристи
където вечно липсва някой
в множествата
моделирани от липси
докато Реалното нахлува
и ги затиска
като липса на самата липса

светът ще бъде същият
но малко по-различен
като едва отместени предмети
и прическата неуловимо
променяща лицето
извън високите градации
на спекулативна диалектика
и времето в контракция
поместено в друго време
с невидимото напрежение
което в погледа се отпечатва
и както младенецът в яслите
отваря втори план
за екологията на спасение
Спасителя ще бъде
напълно неразличим
в профанното си обкръжение
дори с най-малък жест
присъствието си незагатващ
като закона който
с клетвата върви
и няма всички дни да стигнат
и всички съдници
един от друг да разделят
кълнящите се в закона
от клетвопрестъпници

това е дидактична схема
малко по-различна
в нисък стил поднесената тема
на висока пледоария
изречения за края на света
в амплитудата си окошарени
епитафии измъкващи се с клизма
от обречената парадигма
езиците-тела в консервативна
процесия на моментни точки
в атонален свят на дизориентация
с пришити вечни истини
на фанатичните проблясъци
в отчуждения спектакъл
на Божията слава
и капиталистически рецесии
на облаци и на държави
и търсене на славно пълно тяло
за нацията града и бога
но всъщност незаситено-банално
като смяна на автомобилни гуми
или правителствата корумпирани
в света на хипер-малоумие
и в малко по-различното блъфиране
на естетически хирургии
и псевдо-демиургии
на постхуманните протези
и операции за издължаване на пениса

събитие на своето изчезване
предадено и подменено
под субективната си максима
месианистичното различие
което няма свое царство
в царствената си потенция
Месията е вицът
на частната ни екзистенция
вълшебна приказка
за най-малкия от братята
Иван глупака
ябълката златна хакнал
в превратните детайли
на надменните лайф-стайлове
и инфантилното изместване
на закостеняли ценности
светът е деконструкция
на стенещо Творение
очакващо осиновение
като болните от треска
в инфекциозно отделение
където всеки другото легло
си пожелава
докато се пекат на същата жарава
или пък минималното различие
между труп и тяло
при свърхкоматозни
между агония и кататония
където в търсене
на чудодейни еликсири
границата на живота
се деактивира
и кой е жив или пък
мъртъв по начало
не може да познае
дори мухата в стаята влетяла
и трябва много малко
за да си повярват че са безсмъртни
ако прегърнат първо
съвършената безжизненост
на от изневиделица
приплъзнали се мълнии

о точките на неекзистенция
препикани от Месия
защото той ще дойде
когато всички пречки липсват
и никой от премахването им
няма да пострада
защото нищо тук
в човешка форма
няма да затиска
липсата на самата липса
и гробниците сами
ще се отворят
без ничия намеса
в деня извън
календарната прогресия
и хронология извън самото
месианско лого
на явяване без алиби
ще дойде когато няма да е нужен
с абсолютната случайност
абсолютно наложителна
като изпуснат таен жест
в колективна халюцинация
на телохранители

в суверенна аномалия
Месията закона носи в себе си
като туристическа палатка
в пейзажите запецната
на могъщите империи
като неумишлена ерекция
и извънредно положение
на малко по-различно изключение
преди Второто пришествие
подир засекретено Първо
след като всички минат
кратък курс на обучение
по кратка история на Коминтерна
и той ще дойде презачеркнат
с призрака на още двама
във ветхозаветната си рента
облечени в Христа
и всъщност вече трима
за да обърка всички сметки
и премахне старите деления
навсякъде ще инсталира
бюра за безработни
и за месианската безделност
и като крадец в нощта
ще точи кредитните карти
или в тоалетната ще се заключва
като изваден Шабат
от дните на седмицата хомогенни
в специалното си време
и по специалните коктейли
папарашки ще се мъкне
и питиета ще поръчва
чисти и без разредители
и във визитките ще фигурира
като офшорна анонимна фирма
с подизпълнители

месианските агенти
на шокови монтажи
в невинните адвенти
на фигурките оригами
и заешки уши потайно
изнизващи се над тревата
дяволът е в детайлите
и в деленето на атома
и в минималното различие
с такава крепкост
че ускорителят забива
в опити да го разцепи
епохи разгромени
в страст по абсолюта
и поколения неотличени
похарчени за нищо
пропуснали да забележат
че ставането-неразличим
е най-голямото предимство
и дните лоши на света
в подем за предоговаряне
напразно търсят поемните лица
на документирани кошмари
и формулите животворни
на мъртви интеграли
преди да се разгърнат
в ДНК спирали
машинна тъкан на живота
от произволни знаци
безсмислени и необичайни
издигнати до степен
на вечната случайност
процесорни машини
в сляп ефект на монотонност
и в автоматичната готовност
да предизвикат
от нищото броене
което нищото завръща
за да го укрепне
в чистата непотенциалност
и чистата си проба да не бъде
и в отказ надвишаващ
малко по-различно
ограничените присъди
на замрели общности в очакване
в безделността на Шабат
който преговаря дните
докато те повтарят неуспеха
на едно Творение
в лаицизирана прогресия
с трансфинитните фрактури
на канонизирани
безкрайности в рецесия
историята ще получи пълно
притежание на своя смисъл
в последното изригване
когато Месията пристигне
но дотогава без уточнения
несвоевременно и неуместно
светът ще се разгражда
в наследствата от ограничения
и раздалечени апострофи
и всички предложения
за всички престъпления
и страховити катастрофи
и нищо няма да пропусне
дори самия пропуск
на пропуснатите ползи
и всеки миг ще хлопва
нечия потайна порта
през която Месията
ще се изнизва
в безчислена кохорта
и пантата ще ръмжи и скърца
проядена отвътре
и в стаята с години неотключвана
вазата ще се наклони сама
и върху пода ще се счупи
светът ще продължава
да се гъне и да хленчи
в страст по изчерпване
върху постлани трупове
на безцелна еволюция
и в моментни озарения
на триумфиращите видове
и вой на хищниците
с електронни гривни
обсебени в хибридност
ще търсят знаците
на нечовешката намеса
в утопия на интегралното спасение
докато в утробите им
ларвени месии ще размесват
безкрайния разпад
на диференциални изчисления

в теологическата сигнатура
той сигурно се чувства неуютно
и като наркоман се чисти
от зависимости защото
как би влязъл в отношение
с неразум безразличен към спасение
и уравняване на означения
защото има събития
извън хронология и теодицея
за които всичките свидетели
по двата бряга на Стикс немеят
и върху ръб на свръх-история
тронът празен е издигнат
на смазваща пасивност
в най-чистия си отпечатък
докарващ до зенита кратък
профанното богоявление
необходимо по случайност
и случайно по необходимост
и в несхватимото различие
под клетва боговете крият
тайната на човешката активност
и господството защо
със слава окончава
в самата безукòрност
на чистата си ненаправа
как иначе би могло да бъде
без подканяне да се изпълнят
всички обещания и съдове
и темпорални кълнове
калта под ноктите и другите
възвишени обекти и кошмари
и пресолена френетична вяра
дори в урината ще пàри
и в зоната на неразграничение
между перверзни страсти
и загробващи влечения
апострофът тънък на Месия
накрая всичко ще отметне
и ще излязат верни всички сметки
и вярата пренесена ще бъде чиста
и бог ще ги допусне в своята почивка

това е толеранс
и декаданс от класа
в антагонизма на Едното
и в апотеоза
на мистична квота
предоговаряна
малко по-различно
в логическия бунт
на световете
безкласовите общества
на родовите множества
и генерични истини-събития
извън подвеждане и спрягане
с проклятието на закона
отпадналите заграждения
на суверенни запрещения
и в минималното различие
на последното изваждане
и на последната картина
когато ще се открият
винтидж гледки ненадминати
и те ще бъдат същите
и само малко по-различни
изместени на косъм
пътеките и пътя
и фенерите на моста
оградите и къщите
растенията и тревите
жените срещу залеза
и чашите и вазата
картините и книгите
неизтощими в своите аспекти
оттеглящите се обекти
и всички неумишлени агенти
на репресивните системи
популистките писания
в ревизирани издания
финансови балони
и летателни машини
и другите устройства
и списъците на ектения
за всеки час и служба
и видеокамери вградени
за нощни посещения
бактерии поглъщащи отрови
автомобилни гробища
моралните чудовища
и нелечими болести
и стъпилата на скалата
в самата безпричинност
винтидж църква
еднаква за евреина и гърка
в една поточна линия
за винтидж аксесоари
обрязаните и скопците
слуги и господари
жените и мъжете изравнени
в унисекс смешение
и цялото свето Семейство
с винтидж влъхвите
и блудницата-феминистка
под солидарно изличаване
и сексуална чистка

защото казано е
негово е небето на случайност
в истории на консумиран хаос
и негово небето на невинност
като допир несъумяващ
до самия себе си да стигне
и месианска слабост на езика
света на нищите да разисква
като безкрайността и нулата
които са едно и също нищо
разсеяно навсякъде
в космически бунùща
и математическият фокус
на множеството 
като първична клетка
на число в роене между скоби
и алгебрична тъкан
с краища имагинерни
подобно партии които мерят
масовата линия и бъркат
държавните статистики
на тоталното броене
в архивирана еклиптика
на падналото време
разсеяни истории
на колабиращи рефрени
и блудствените действия
на публични олигофрени
незабравими
защото са незапаметими

наистина ли бяха
чаканите на земята
само за да се логнат
в повредената й простата
земята ще ги изтърпи ли сплута
в посмъртните си интервюта
случайна секс-играчка
на слънчевата плазма
и защо да не я смачкат
преди топлинна смърт
да я разпръсне в пепел
тъй както космосът
от смърт отекъл
в дизайна на протеста
за кратко тества
фигурата на човека

и ти ще видиш
Херкулесовите стълбове
на светове надигнати
и светове погълнати
в милитаристки реквизити
терор на биополитики
и спектакъл от спектакли
непристойни
да развяват своите достойнства
и самоцелните богатства
на компании и корпорации
заради държатели на акции
и свръх-натрупани абстракции
и горници на труд и капитали
в рециклирани фекалии
афективен труд по всяко време
умовете да държи пленени
икономическите шемети
да произвеждат
паника на черни лебеди
благата в стокова одежда
фетиша да зареждат
с нищета на свръхизобилие
и мръсни бизнеси захлебени
с пера на черни лебеди
и изкупителни ремисии
на вредни газови емисии
и безпартийна радиация
в двоен смъртоносен удар
на климатичните промени
и данъчните атмосфери
разредени
Sky is the limit
за комерсиалните решения
да променят света на капитала
така че нищо да не се променя

защото трябваше
да се измисли нещо друго
когато всичко се обърква
и бъдещето се показва мъртво
и с дългове червиво
в най-добрия от световете
на длъжнишките Завети
топящите се ледници
и банковите дефицити
в очакване на медийно спасение
от мозъци промити
безсмъртни ипотеки
и частни хегемонии
и посегателства безцеремонни
над общи достояния
платната и надежди рухнали
в неравностояние
на кредитните досиета
и безработните конвулсии
пазарът на деривативи
с книжа спекулативни
абстрактен труд на контрагенти
с хипер-абстрактни дивиденти
от глобална рента
отмъквана безпрецедентно
успешните държави
приравнени с неуспешни
в една и съща
извънредна спешност
и капиталът абсолютно външен
към благата се придържа
и в собствен сос се пържи
без изгледи да свърши
преди да ни довърши
и без да вникне
в нашите молитви
неисторически разнищван
като самата нищност
в Гаусови гърнета
и Кондратиеви цикли

наистина ли чаканите бяхме
на земята под нея и над нея
в ангелска прозопопея
в чудовищни разломи
и зациклените строфи
на соларни катастрофи
изполичари на падежите
изтекли в мъртво русло
и заработващи артисти
на опошлените изкуства
които пътя за Дамаск изпускат
наистина ли чакани
като в засада и за какво
освен като работна сила
и изпосталялото либидо
в мрачните семейни спални
животът сплул се в чисто средство
на профанните наследства
и в стоическите манифести
малките промени
ще станат ли големи
светът е собствената си булимия
по всички мерни единици
логистики и сигнатури
и всичките схолии
с бележките под линия
ще ни презират ли дори и мъртви
за произволните ни смърти
в обещано редактиране
и генно програмиране
на това което без програма
противоречи на клетките и щама
нелепо плътско покривало
в неопределеност и нецялост
неорганичната нирвана
и слитъци на незапаметена травма
кората мозъчна и нервите
и пипала на червеи
навсякъде внедрили
индустрия на преработвани фосили

не беше нищо както трябва
не беше нищо както трябва
отхвърлено каквото трябва
отхвърлено каквото трябва
дори каквото трябва
не беше както трябва
в неразума на случайността изплюти
деабсолютизираните абсолюти
и в нарцистичната първичност
на земята и телата
в изнемощение
на изгреви и залези
в опровержение
скапани и изтощени
от ветрове и от дървета
въглероден прах и газ и лава
и цензурирани лайната само
от дяволския сфинктер
от Лутер привидян
във версия на принтер
на негативна благодат
и преобърнат ад
в безбройни копия
на приумножение
и симулативното брожение
на отсъстваща причина
и кауза в оказиона
на мъртвите звезди
по т. н небосклони

това е само някаква игра
това е само някаква игра
във фосилната решетка
на мъртва мозъчна кора
и мъртви клетки
слепваните кости
разкоствани и пак слепени
с нелихвоносни пипала
възпроизвеждащи това
което ги е произвело
в съсиреци на вирусна мъгла
и седиментна смърт
на натюрморти и реторти
и феноменалните заблуди
в оскелетена лудост

не трябваше да се събуждат
не трябваше да се събуждат
сред живи мъртъвци
и в караул на смени
да се зареждат
със същите промени
на мъртвините оцветени
в неусмъртими феномени
и блуждаещи ексцеси
лобистки логики на световете
в трансцендентална скáла
на компоненти индексирани
в различна степен на блъфиране
и неразличимото убягва
в нерешимата си точка
и разумът на главоноги
в нимба на отвъдни интелекти
изпросва отсамните проекти
и в чуруликащите кости бог е
чуплив и крехък
като панти на врата
и сринати огради
и пръснатите букви
на субективни Илиади

не беше нищо тук наред
не беше нищо тук наред
не беше нищо както трябва
не беше както трябва
тъй както римата
опашката захапва
на несвършилото изречение
в апостроф на въплъщение
чрез развъплъщение
и туморът на скрита кататония
добива външност на агония
като поема без четец
смъртта на Космоса
в самоцитиране
с пламтящите сертификати
на некредитиране

вибриращата необятност
в матрица на невнятност
непоносимите ектения
и конвулсивните шептения
в студени прочити
и обективен преглед
на скоротечните процесии
минаващи през огън
и огнените обръчи на откровение
кълбата огнени
на небесните тела зашеметени
маймуни-воини
в Христово обличение
и сериална порнография
на непълното изобличение
и чистото виреене на мозък
в рефлексия частична
на вечна слава
самоблокиращите се спирали
на кръговете намотани
в свят на анулирани акаунти
обезлюдяващи като ресторанти
за бързо хранене
и само адът с удължено време
ще работи на пълни обороти
и след последната вечеря
ангелите ще се намерят
безработни и безделни
и шестокрили серафими
понесли последните поеми
в книгата с печати
и пурпурна драперия
на последната мистерия
последните отчаяни залози
и клиничните симптоми
и липсващите перли
в имперските корони

заложената поп-икона
на земята ще изтърпи ли
роящата се гмеж от знаци
ще изтърпи ли Мона Лиза
сателитните мустаци
плугът стоманен
на анжамбмана
дали ще корозира
преди последната бразда
да избродира
в черната й роба
и последната поема
в самохвална синекдоха
любови с несъзнавана природа
и школуваните жестове
на учители непоносими
упражнения в несвойственост
и актове на войнственост
в отхвърленото благочестие
лицето изкривено на света
от криминалните съзнания
и тумори на частни притежания
и след последните осъдени
ще има ли друг свят
светът ще бъде ли свят
или разсипани от критики
ще бъдат ангелските светове
окончателно изтикани
или отново чудовища ще плъзнат
на демокрация летална
осветила франкенщайни
на въплътена слабост
обществата на спектакъла
в безкласовата си пародия
пазарът с невидима ръка
на мастурбиращ идиот и
автоимунна структура на допир
без усещане за себе си
фалиращ в идиотско наслаждение
консумираната проститутка
с външен акт кондомен
на неспазарим уровен
перверзните изкуства
на капиталистическия реализъм
с тайни спонсори и ментори
на надпартийна цензура
и комерсиални трикове
не си ли на пазара ти си никой
и абсолютното произведение
като абсолютна стока
и с абсолютното покритие
на търговската си неустойка

и в зоната на неразграничение
и неуговорено спасение
кризисният мениджмънт
в абстрактна стойност
ще въздигне всички рискове
относно дългове и фискове
фалиращи произведения
и свършили творения
и вечни песни и мониторинг
на всички духове блажени
и тези в неразположение
и както поемата четеца си поглъща
и свиня пояжда своето прасило
славата след Деня последен
ще погълне човешкото котило
под облака и вътре в океана
и без това да доведе
до видима промяна
светът ще си остане същия
и като Йона в утробата на кита
или в търсачките
на дигитални митове
безпаметно ще бедства
изплют обратно
в склоняването да хвалебства
посято тяло в тление
възкръсващо в нетление
в безчестие посято
заради благочестива слава
упълномощено в немощ
над силните
да преобладава

коктейли от безидейни
и анемични хроноси
разбъркани елейно
с дрогирани кайроси
в обърканите времена
и времената подравнени
с погазени закони
и законите втвърдени
мистични инсталации
в които вкиснати господства
дестилират слава
и като амфибии да се държим
ни принуждават
в плерома и пълнота
на минерални терми
и изсушени в паника
енергийни призраци
с паднали батерии
пред втория закон
на термодинамика
и в пълната безделност
изникващи банално
инструкции за живот
и смърт потискана анално
заради една последна авантюра
в последно шествие литийно
и в балотаж за празен трон
на който не царува никой
и чистият език
изхлузен от жаргони
привиквайки отново
обичайните си идиоми
в профанно щастие оголен
съншайн ваканция
на францискански орден
и в струване добро на всички
и в изкупуване на благовремие
ще потвърждава
краткосрочните си намерения
с последното число висящо
на декретираните липси
и имагинерни вземания
на разорени финансти

защото казано е
колко време Той негодува
срещу тези поколения
в сърцата заблудени
и в пътищата Му без да вникнат
и се закле в гнева си
да ги не допусне
в своята почивка
и в славата на чистата безделност
от всичко друго по-могъща
сияеща в безцелност
и в нея той гневи се
все едно че не гневи се
дори и „все едното”
(на гръцки hos me)
накрая е изчистил
в гнева със себе си съвпаднал
на огнен ангел
и в обръча от пламъци полазен
и възсияние на пълен Шабат
който не познава залез
в славата си безработна
и славата на вечен осми ден
когато през всички арки и абсиди
демони от сумата
на страстно тяло
ще излязат и ще видят
и ще венцехвалят
и пак ще се разпръснат
в неизходяща бъдност
и неприхождащо начало
в извънмерност
на меки връзки в нищожения
(да се чете Nichtigung)
настройващи се празнично
по-древни от идеята за свят
и древнопросияващи… достатъчно

16 юни 20011

28 октомври 2016

 

In Girum Imus Nocte Et Consumimur Igni – въртим се в кръг в нощта, поглъщани от огъня (латински палиндром, заглавие на един от най-известните филми на Ги Дебор)

healing happens at times through chronos, other times through kairos

 

 

 

 

 

 

Диляна Велева – Стихове

Мъгла

Все по-често
гълъбите изпускат
перата си при
позлатения
купол на църквата.
И вятърът ги
отнася в небето.

 

***
Обича я както
обичат иманярите
в съня си.
Отдалече.

 

Любов

Без теб
утре е
равна
кардиограма.

 

Рози

Тя е безобразно красива.
С котешката си походка.
С плътно прилепналата
си червена рокля.
Понякога сама си купува рози.
И се разхожда с тях гордо
по улицата на съдбата си.
И всички и завиждат.

 

Носталгично

Земята е рейс,
който забравя
да спре точно на
твоята спирка.

 

Макове

Кръвта на
животинче
върху
белия сняг.

 

Избор

Обича ме
Не ме обича.
В сърцето на
маргаритката
видя образа
на майка си.

 

Следване

Подари й огърлица
от бъдещите й сълзи
и тя кокетно
си я закачи.

 

На Ленърд Коен

Ти си сламата
в сърцето на
снега.
Спомен за гнездо
и вечно лято.

 

***
Обичаш ме,
когато липсвам
като снега във
коледните дни.

Яна Букова – Из “Tractatus” (Начало)

/Мисля, че е крайно време
да разчистя сметките си с гълъбите./

Които, както знаем, са плъхове с криле.
Намразих ги преди години,
когато ги видях да ядат салам
от ръцете на един бездомен в парка.
Така пред очите ми един символ
се оказа месояден.

Един площад препълнен с гълъби
винаги мирише на затворено.
\Всяка прибързаност в разрухата
е оскърбление към времето.\
Гълъбът внезапно пред лицето ти
е шамар от нищото за нищо,
\но оставя чувство за нечистоплътност
като след току-що свършило приятелство.\
Не съществува друго животно,
което да сере във формата на статуя.

Винаги ще се намери някой кретен
да храни гълъбите.

По дългите и сложни коридори на еволюцията
гълъбът остава съществото,
изхранващо се
от човешката сантименталност.

Да речем нивелация, която се дави.
Механизъм без природни врагове.

Така щото изобретяването на гилотината
предхожда далеч
това на поточната линия.

Белослава Димитрова – Стихове

***
Океанът се разцепва
приютява сетива
Застинали сме
Аз други хора
птици и животни
Чакаме
Светът да започне
отначало

 

Писано от Саша Грей 1

И най-вероятно след
следата по чаршафа
няма да остане нищо
любовта ми е петниста хиена
кафява на места сива
никой не може да помогне
вярвам че не съществуваш

 

Писано от Саша Грей 2

Аз съм олимпиец в любовта
еби умри еби умри обичай
нулева секреция аборт
биопсията извършена успешно
много мъртви около мен около нея
чудя се защо аз съм още тук
„Хайде сега да станеш
да си вземеш нещата
и да си тръгнеш”

 

No name

страшни вампирски зъби
много малки ръце
с тях държиш всичко
емоционално неузрялото ти
тяло крещи кърлеж
смуче на студено и топло
тази свирка за уста
вечно недоволна
все нещо иска
ебати гадното копеленце си
Белослава умри

 

Сцени

Вече нямаме прошки
не ни съдете строго
той паднал от колелото
наранил се кървял
ключицата била изместена
с четири сантиметра припаднал
толкова съм стерилна
не се чувствам
нямам нужда от никого
имам си вещите
някога майка ми
била заразена с нас
детето е забравено от сутринта
лудата играе в парка

 

Тихо

Малко рибенце съм
създадено да
те прави щастлив
знам ти тайните
лежа в подножието
виждам кой седи
в ствола на дървото
дете с обърнат гръб
полазено от мравки

 

Марс 2

да си взимаш тази болка обратно
не става дума за меланхолия
или пък тъжене
това ми е мястото за умиране
не го пипай
нещата отстрани биха били ужасни
виждам всичко крия го
ти си страшна планета избодено яйце
улей по който се стича кръв
болнична мозайка на която се откривам

 

***
Метална стълба
с две много дебели тръби
ни дели аз съм долу ти горе
Не ми каза как е починал баща ти
как е умряла майка ти
Толкова е банално да си мъртъв

 

Раздяла

Не ми даваш
Да се задоволя на
Твоя крак
Нуждата е
По-голяма
От човека

 

Снимка

Мъж с изкривен
в ръката пенис
се бори за щастието си
безуспешно
Тя няма да се върне

 

Сбогом

Зла зла зла вечер
Егото ми е машина за убиване
Докато лежа на паважа
съм щастлива че някой
ме мрази повече

Елена Янева – Стихове

***
Човеко
винаги насрещен
къде отиваш с краткото си тяло
и решетъчната си жилетка
накъде растеш
Къде надуваш слънчевите си
балони и
сапунените ти сълзи защо са
пукнати
Смешен малък ти вълшебнико
с наметало от тъга и
ребуси
И пръст
Защо си толкова старателен
в намятането на земята с
дни и нощи
в зографството на притчи между
хоризонтите
в цилиндъра ти докога ще дремят
недовършените зайци
А ти –
начинаещият в курс по апликации –
все така ще продължаваш
да изрязваш
картонената си
кардиограма…

 

Не всеки има такава котка

Смъртоносен кадаиф се е забъркал
в изящната чинийка как уханно
протягаш крак под масичката
съблазняваш ли ме
я по-добре си стой до парното
и дръж лъжицата
опитай как е супата

и стига!

отивай да си гледаш сериала
недей ми се мота наоколо не виждаш ли
че ме смущаваш
пречиш ми

Литературо!

 

„Номерът на абоната временно не може да бъде избран…”

искаше
да е просто момиче
с големи кафяви очи
и нежно сърце
и всичко да следва естествено
хода си времето точката да
бележи края
на изречението просто
момиче което подушва цветя
вятърът разпилява косите му
надалеко
избуяват хора като букети
кучето е гальовно
разказът за света е пълен
нарича го крисчън и отпуска каишката
нищо повече от момиче
с кафяви очи
нежни клепки
и лесно примигване искаше
да се свърши
да се свърши с всичкия този озон
с белите кринове с непоносимия
пулс с неудържимия мирис
на светкавици
от мастило

 

Не съм оттук

Хубави са
стиховете му
хрупкави
бисквитки с мюсли боровинки
антиоксиданти
тачещи се
самоуважаващи се стихове
искат си
английския сервиз и
брюкселска дантела
най-малкото
едно повдигнато кутре
около чашата за чай го
Искат
Изискващи се стихове
Но аз
не съм оттук Ви уверявам!
не съм оттук не съм от тоз
Поет повтарям ви и нямам
нищо общо

 

Къща от вятър

В онзи свят,
в който изговаряш „завинаги”
и заживяваш там като наистина…
В онзи свят, пребиваваш като
в тайна квартира,
хубаво ти е, хвърляш якето на леглото,
под него изритваш пантофите,
бос
нелечим
и излишен не е зле като фигура
на речта
В онзи свят, в който „завинаги” е
завивка,
се събуждаш.
Сгъваш я. И я прибираш. Може би
няма да те дочака,
малката тухла на сричката.
Ритмичния гъвкав гръбнак на словата
в онзи твой свят…
Би могло.
Бихме обичали.
Бихме това-онова.
Отстъпваш от „винаги”, заключваш със „за-” и
излизаш.
Довиждане.

Марио Коев – Стихове

***
Моите съмнения
са големи като главата ми
има гладки дни в паметта
има лъжица в пръстите
сръчни като уста на пастор
обичам приказки и тигри
понякога ги свързвам в изречения
моите съмнения
като рози в градина
растат

 

***
„Моето инкогнито отива по дяволите“ –
Марк Твен рече.
„Няма да ти го върнат обратно“ – отговарям.
Като миша дупка в сирене съм чист.
Като изгореното бельо на чумав.
Съвестта ми копае галерии.
Да се мъкна по тях.
Не това наричат underground.
Но може и това да е.
Има дни в които съм буден.
Намаляват постепенно дните.
Понякога искам да се разкискам.
Не мога – гърлото ми е стиснато.
Носът ми се уголемява с годините.
Яко тать нощний живея.
Не това което искам върша
А онова що мразя него правя.

 

***
Очите си
от недоглеждане претри в Писанието
и черно-бели салати
сега стоят между чашите
с умора във тялото и с маска на пръстите
галиш жена си децата си гушкаш
из анимационните филмчета.
Гарван грачи край комина ти
само по Коледа

 

***
„Отче наш…“
започваш просто
стихотворение което
трябва да се каже
тъй както по навик
хладилника отваряш
и гледаш с втренчен поглед
сякаш търсиш нещо

 

***
Най-непоносимата овца
е незаблудената овца.

Тя клепка с клепки,
ушка със уши
и пътя сочи
с настойчиво блеене.

Когато се научиш да блееш,
ще й обясниш,
че се е заблудила.

Георги Николов – Стихове

РЕПЕТИЦИЯ НА ОРКЕСТЪР

Диригентът размаха палката
като магическа пръчка.
Искаше оркестърът да свири
магически, самотвержено, героично –
като оркестъра на „Титаник“,
като оркестъра, свирещ на гладно
7-мата на Шостакович
в обсадения Ленинград,
като оркестъра на Фелини…
Да свири така, че цугтромбоните
да стигнат до последния ред в залата,
полилеите да изпадат;
цигулките да прережат вените си,
да се изсипят вътрешностите на рояла,
тимпаните да излязат
от кожата си – татата-тааа!…
Диригентът размаха палката
като магическа пръчка.
…И оркестърът изчезна.

 

ОБЯД В ДОМА НА БЕРНАРДА АЛБА

Костеливи женски колене
под масата.
До тях свити седем андалуски кучета
с гурелясали очи.
Салатата – репички,
набрани от носове на клоуни.
За основно ястие поднасят
печено на благородническа шпага.
Отвън суховеят облизва
захарното петле на ветропоказателя
и скимти в маслините.
Сърцето на Лорка
надига капака на супника –
не му понасят подправките.

 

ЙОНА

Йона – в корема на кита,
заслушан
отвътре
в пеещия фонтан
на гърба му.
Пише
с китова мас
по стените на утробата,
настелена с фасове:
„Тук бяха Йона
и Константин Павлов!”

 

***
Хващам се,
че съм опрял ръце на перилата
на балкона на петия етаж
и съм се надвесил,
също както Георги Димитров
на подсъдимата скамейка
от оня знаменит плакат през соца.
Само дето под мене няма никакъв малък Гьоринг,
а един тийнейджър,
който отдолу ме гледа от високо.

 

ПЕТРОНИЙ

Не си съгласен
императорът да те натири
във някоя затънтена провинция,
тъй както Овидий е бил заточен в Понта,
където загноява лятото
и бръмчи плебейският хор на мухите,
не си съгласен,
затуй прерязваш вените си –
такелажа на скрепеното ти от душата тяло.
И сам, и доброволно
потегляш на изгнание
в провинцията непокорена
на смъртта.

Божидар Пангелов – Стихове

***
И ако някога не виждаш
Изход,
копай в пръстта подобно плоден
червей
и вдигай камъка от себе си
по-тежък,
за да намериш дума
по-силна от привидност.

И ако някога поискаш повече,
копай небето.

 

Делфински манифест

сега вече не
Островът който не е
самота а
Избор без да е
Там седяхме и
Морето идваше и
Ние (аз и ти) – великолепна скоба
Закачени
Творяхме и
видяхме го (след години, годни) как
влизаше
като дъга огромен
непостижим и
бавен
кафяв – като греда
(за да се хванеш)
непоезия – другата се чупи
когато смисълът размахат –
ръка на луд пред огледало
неигра – играта мъртва е
след Джойс и като дете пищи
за пясъчната кула след като възрастен
(циничен камък) небрежно и без основание
прегази
делфинът е живот жизнен
и битието му встрани от битието
и във морето цял и цял се
отразява
нелитература – литературата е мъртва
оплетена във форма и реклама на
езика но
къде е тук Възторга
на делфина – блясък
о простете ми че влизам
в чужда територия
не съм и вентрилок
не практикувам знания
тук няма нищо ново всяко
ново е неназовано
място жизнено без място
във движение подвижно
равно като синьо
слято във дълбоко голо
бяло

 

Това разказваше Одисей

толкова много неща видяха
очите
взряни до пръсване
полуголи деца
усмихнати
спяха в кашони
( въздухът се разпадна)
празни палуби
на кораби
пълни с ръце
врати изкривени
другите лица отвъд
и ослепях
свих се на разстояние мисъл
по-ниско застанах
от цвете
по-ниско от очакванията
и от ромона
на границата между
зъбите на капана чупят
мраморните колони
или животните
сами се прегризват
всъщност
всяко действие е безсмислено
( духът е подвижен
но душата е Църква)
губят се силите
от разговорите с мъртви
това разказваше Одисей
след връщането си
от онази река
без да отпие

и приношението ни
на хляб
и на думи
и на смирение

 

myrtus

вече
сърцето ти има друг цвят
така
тъгата ми ухае

 

гара

хората пристигат и заминават

(понякога и завинаги)

остава гълъбът
да среже времето

 

***
От човека остана

табела
“Нарушителите се отстраняват…”
И къщичка за птици.