меланхолия
бих дал всичко за теб
но не знам какво ще правиш
с толкова много
тъмнина
***
не познавам човека
в който се превърнах
но гласът ми трепери
всеки път когато
сгрешиш името ми
***
слухът е глас
изгубил способността си
да наранява
***
смъртта
не се чака
само се натрупва
като мръсна сълза
в затворено око
любов от пръв поглед
да видиш някой без дрехи
и да го гледаш
в очите
семейство
издълбай сърце
на гърдите си
и предай нататък
ножа
***
всяка пейка
върху която
съм плакал за теб
вече гние
амнезия
забравям дните в които
дори циментът крещи
а ти стоиш
с гръб към мен
и слушаш
***
сигурна ли си
че не обичаш
някой друг
който прилича на мен
и вече си го срещнала
***
вината расте в мен
като дете в ръцете на педофил
и дърво на дъното на небето
като облак неспособен
да извали кръвта си
***
котката изчезва
в тъмните ъгли на стаята
като ръцете
които плъзгам
по тялото ти
някой ден ще се изгуби
като мен
хищници
опитоми ме
няма да избягам
ще ям цветя в утробата ти
цял живот
***
изправи се в мен
има място
няма нужда да пълзиш
и да се увиваш
като змия около костите ми
да гледаш от ниско
как смъртта
хвърля сянка
във формата на сърцето ми