Стоян Костадинов – Само този тефтер ми остана

Свилен Стефанов, Три неясни обекта, м.б., пл., 70/145 см, 2018

 

 

Емоционална интелигентност

Вдигни ме от тази тиня,
извади ме от тази каша,
викам на всеки срещнат,
а те ме гледат в очите
и не ми прочитат мислите
не ги е срам тези нещастници,
но аз ги разбирам
и те сигурно ми викат
на мене с очи.

 

Понякога се чудя

Ако можеше да си обичаме страната
сякаш е чужда
жените сякаш ги чука някой друг
живота сякаш имаме поне една
наистина задоволена нужда

За какво щяхме да живеем?

 

Безстрастие

Времето минава бързо,
но се влачи,
аз пък слушам разбирачи
по теми, за които всичко знам,
но все, изглежда, нещо не достига,
лежа на тавана,
гледам към пода,
вървя напред,
но все назад ходя,
запълвам пълното
с празно,
важното плува
в неважно,
суша е братче,
а беше тъй влажно.

 

Безсънна нощ
премина като сън
смях, викове, звезди,
музика, камбанен звън
на сутринта събудени от
портокален изгрев
всичко заприличва по-скоро
на погребален марш
щеше ли да бъде по-хубаво всичко
ако разбирахме, че е фарс
нарамваме тежките багажи от вчера
и поемаме по пътя
доспиваме
и се събуждаме
с поглед вперен напред
вълнувам се
треперя

 

Ах

коси
смях
вълни
грях?
спях
събудих се
и умрях
прераждане
страх
треперя
вдигам
прах

в екстаза си
как не разбрах
в непрогледния мрак
жената победи ме
на партия шах

 

Формулата на щастието
е трудна за решаване
трудна за изписване
трудна дори за прочитане
камо ли пък за разбиране
а най-трудно е за
приемане
защото тя всъщност
представлява една
малка,
малка,
малка,
миниатюрна
точица.

10.2019

 

Добре че съм вкъщи
в тая вихрушка
да се чувствам защитен
каква ти сигурност бе
то си духа през стените
вдигна всичко
сякаш беше хала
издуха ми ушите
домът ми заприлича на една
малка празна бална зала
Отнесе ми всичко
само този тефтер ми остана
и главата пълна с мисли
какво да правя
ще трябва нещо да измисля

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X