Стоян Костадинов – Аз съм добро момче

Аз съм добро момче,
никога не взимам
чуждите жени,
а ако ги взема,
галя ги с перце
и не ги оставям
никога сами.

Аз съм добро момче,
кимам и показвам,
че разбирам,
даже изявявам
желание да се
колаборирам,
нищо, че
грам не разбирам,
нищо, че днес научих
думата “колаборирам”.

Аз съм добро момче,
правя винаги
каквото трябва,
винаги ще търся
как да ви зарадвам.

Аз съм добро момче,
няма да ви се развикам,
вие знаете това и викате.
а аз си знам да
да мигам,

Майка ми е е научила така,
кротък като тихичка вода,
минавам край живота,
а той край мене,
силен като ураган,
съсипва всичко в моя
тих будистки храм.

и все светът ми е виновен,
аз съм все недоразбран,
искам аз да ви зарадвам,
вие що поливате ме с катран?

Аз съм добро момче,
как да избягам не знам,
някой дава ли
смелост на заем?

– Животът няма смисъл –
спореше един пиян на площада
и смело проповядваше без пощада
тази си злокобна мисъл.

– Ето, виж каква
прекрасна вечер е! –
те му казаха
– Всички сме пияни,
и щастието вечно е…

– Животът няма смисъл!!! –
изкрещя със всичка сила той
и като след ожесточен двубой,
падна на площада (-) кисел,

победен от незнаен опонент,
за него не остана надежда
и един процент,
плещите му,
обезсмислени,
безумно тежки,
не можаха
да изправят
тревогите човешки,
единствено успя
за последен
път да се
облещи
и заспа.

Гледаха го те за малко,
после се развеселиха
и грабнали в ръце живота
с наслада от него отпиха.

Изписах тефтер
тъмносив
като моите мисли,
животът красив
и вежлив
си минава край
моите мисли
и моят тефтер
тъмносив,
аз не го забелязвам
той – живота
изглежда ми крив
и в моя тефтер
тъмносив
описвам моите мисли
и живота колко е крив
и понякога,
само понякога,
в моя тефтер
тъмносив
моите мисли
приемат
друг – по-различен мотив
и живота става красив,
и това чувство
ме е страх да изгубя,
кажете сега какъв тефтер
да си купя?

На твоя език
знам само да казвам “обичам те”,
не и да обичам
с всички други думи,
колко искам да го науча
този твоя език,
не да се повтарям
папагалски като политик,
ама трябва постоянство,
а има пътища небродени,
песни неизпяти,
устни нецелувани,
върхове неизкачени,
кецове нескъсани,
няма време за учене,
и аз като баща ми ще казвам –
“Ще ми се да бях
наблегнал на английския.”
На твоя език
знам само да казвам „обичам те“.

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X