Вероника Цекова, „bORDER“ (en) (бг. граница / РЕД), интерактивен хартиен обект, 2015
Пъзелът е огромен и сложен, с много досадни детайли и едноцветни части. Но тя му помага да се нареди. Всеки ден слага по една нова част. Не бърза за никъде. Знае, че дори и да бърза, няма да успее по-бързо отколкото е възможно. Затова бавно и славно продължава към целта си. Пъзелът не краде твърде много от свободното ѝ време. Mоже да се каже, че го управлява и разполага с него добре. Точно затова отделя само 10 минути на ден. Точно колкото да намери една част и да я постави в пъзела. Понякога не успява. Но не продължава да търси, а спира до там. Най-впечатляващото в тази жена е, че тя става точно 10 минути след като е свършило времето и дори да не е намерила нито една част, тя не чувства угризения. През целия остатък от деня тя не го поглежда. Върши куп други неща. Свири на цигулка в градската филхармония. А вкъщи репетира своите партии почти по цял ден. Чете научни списания. Понякога се вижда с един мъж. Но никога не му позволява да остане твърде дълго време. А на него му се остава. Толкова му се остава. Ако се случи да са заедно за по-дълго, тя винаги отделя своето време на пъзела. Когато мъжът вижда колко е важен за нея, той пожелава да го редят заедно. Тя отказва категорично. Това е нейна работа и тя трябва да я свърши сама. Затова започва да го моли да я остави за 10 минути на спокойствие. Пъзелът е разположен на една много голяма семейна маса, която изглежда е отредена само за него, не е скътан в някой ъгъл, а е поставен на почетно място в хола. Да, тя разполага с голямо пространство и все пак пъзелът заема необичайно централно място за нещо, което отнема едва 10 минути от деня ѝ. Не може да се каже, че присъствието му не пречи поне малко на движението в стаята. И все пак той е поставен така сякаш е гласен да остане задълго. Съдейки по темпото, с което тя го реди може да се каже, че той определено ще остане за дълго. Не и мъжът. Той спря да идва. Може би не можа да издържи на нейното самообладание и увереност. Той определено не е от тези хора. Но тя е. Тя ходи добре облечена. Дори вкъщи. Държи къщата си подредена, както и времето си. Не се страхува от самотата. Знае, че тя е скъпа цена за скъп продукт, която си заслужава да бъде платена. Толкова е постоянна във всяко нещо. Никога не се разсейва. Върви към целта. А каква е тя? Каква е целта ѝ? Колкото до пъзела… Може би никога няма да успее да го нареди. Но не спира. Всеки ден без да бърза отделя малко време за него. Горе-долу колкото е нужно за една частичка.
Ах, жената от прозореца отсреща. Какъв пъзел е тя. А аз всеки ден поставям по едно парченце в него.
списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X