Жив за мига
Имам птица в главата и прасе в стомаха
и цвете в гениталиите ми и тигър в гениталиите
и лъв в гениталиите, и те преследвам, но имам песен
в сърцето.
И песента ми е гълъб.
Имам мъж в ръцете си, имам жена в обувките
Имам забележтелна идея в ума
Имам смъртоносна дрънкалка в носа, лято в мозъчната кора
Имам мечти в пръстите на краката
Такъв е случаят с мен и с чука на майка ми и баща ми
който ме създаде с всички останали.
Но нямам спокойствие, лпсва ми роза
въпреки че не ми липсва изключителната деликатност на розовите листенца.
Кого да впечатля?
Птичият призив ми напомня за теб
но толкова е крехък и чуплив, че изчезна в миг.
Замислила ли е Природата да ви развличам?
Очевидно съм страхотен интерпретатор? страхотно Нищо?
Е, ще оставя на вас да решите!
Имам кълвач в сърцето и мисля –
три души:
една за любов, една за поезия и една да рисувам безумния си „Аз”.
Не безумец, но скучен, но перпендикулярен, лъжец, но честен.
Трите рядко пеят заедно, хвани ме за ръката, тя е активна –
активната съставка е докосване.
Аз съм – лорд Байрон, аз съм – Пърси Шели, аз съм – Ариосто,
Ям бекон, спуснат по пързалката с гръмотевична буря
отвътре, никога няма да те намразя
Но този водовъртеж привлича ли те? харесваш ли зверилници?
Боже мой,
повечето търсят мъж! Ето ме тук
имам фазан в спомените си, имам ястреб в облаците .
Какво доведе всички тези животни в теб?
Възкресение? или може би въстание? вдъхновение?
Имам Младенец в пейзажа и див плъх в тайните, които пазя
от теб.
Магията на числата
Магията на числата – 1
Колко странно беше да чуеш мебелите да се пренасят в апартамента отгоре!
Аз бях на двайсет и шест, а ти на двайсет и две.
Магията на числата – 2
Ти ме поопита не искам ли да избягам, отказах и продължих.
Аз бях на деветнайсет, а ти на седем.
Магията на числата – 3
Да, но дали „X” наистина ни обича?
И двамата бяхме на двайсет и седем.
Магията на числата – 4
Ти приличаш на Джери Люис (1950) *.
Магията на числата – 5
Дядо и баба искат да отидеш у тях на вечеря.
Те бяха по на шестдесет и девет, а аз – на две и половина.
Магията на числата – 6
Един ден, когато бях на двадесет и девет години, те срещнах и нищо не се случи.
Магията на числата – 7
Не, разбира се, тогава не дойдох в библиотеката!
Кафяви очи, зачервени бузи, кестенява коса. Аз бях на двайсет и девет, ти на шестнайсет.
Магията на числата – 8
След като се любихме една нощ в Рокпорт, излязох навън и целувах пътя.
Чувствах се толкова увлечен. Аз бях на двадесет и три, а ти на деветнайсет.
Магията на числата – 9
Аз бях на двайсет и девет, ти също. Страстта ни погълна.
Всичко, което четях се превърна в история за нас двамата, а всичко, което направих – направо в стихотворение.
––
*Джери Лий Люис (Jerry Lee Lewis, р. 1934) е американски музикант и певец.
Минутен копнеж да чуеш съвет от един отдавна мъртъв
Кой беше моят учител в Харвард? Не носеше палто
Казваше ми, докато вървяхме по двора:
„Студена чуплива есен е, трябва да носите палто”.
„Но вие не носите палто”, казах. Той:
„Трябва да правите, което казвам, а не, което правя”.
Като типичен американец в края на четиридесетте
Делмор вероятно бе наясно, не и аз. Той ми цитира „Бдение над Финеган“ на Джойс*,
в неговия ню-йоркски апартамент, седнал на стола,
масата бе точно пред него. Тук ли е писал Джойс? Чудя се.
Вижте тази снимка: майка му и баща му.
Кони Айлънд. Изглеждат ли ви щастливи? Никой не би могъл да знае.
Навярно комиксът „Pogo”** е нашата култура.
„Пого”. По думите на Делмор създателят му Уолт Кели е чел Джойс.
Защо не го попитате?
Защо не попитате Уолт Кели дали е чел „Бдение над Финеган“ или не?
Прочутите родители не изглеждат щастливи, но това е просто снимка.
Може би са се чувствали неудобно да позират?
Може би това е просто лош фотограф? Делмор вече не ме чува.
Искам да ми каже нещо тъжно, но вярно.
Делмор си е в гроба. Хората казват, че всички умираме.
Но аз ви казвам да четете само щастливия сюжет. Не Делмор. Не, не и този печален човек.
––
*експериментален роман на Джеймс Джойс, известен със своята трудност.
**POGO на Уолт Кели, сатиричен шедьовър, общопризнат за една от трите най -велики комикси, публикувани някога
Вещи
ТИ носеше памучната си блузка с щампован Едгар Алан По.
Във всеки отделен квадрат имаше снимка на Едгар По.
Косата ти беше руса и беше сладка. Попита ме: „Вярно ли, че повечето момчета смятат повечето момичета за лоши?”
Вдъхнах миризма на хотелската ви спалня в морския курорт в косата ти, закрепена с шнола с портрет на Джон Грийнлиф Уитиър.
„Не“, казах , „момичетата смятат, че момчетата са лоши.“ После четохме заедно Snowbound.
И тичахме пощурели из тавана, синият лак от обувките ми с портрет на Джордж Вашингтон, бащата на нацията ни, се изтри на няколко места.
Майка ми се разхождаше в хола, с гребен „Валсове на Щраус” в косата си.
Изчакахме известно време и след това се присъединихме към нея, само за да ни сервират чай в чаши, нарисувани със снимки на Херман Мелвил
Както и с илюстрации от книгата му „Моби Дик“ и от новелата му „Бенито Серено“.
Баща ми влезе, с вратовръзка с портрет на Дик Трейси: „Какво ще кажете за питие всички?”
Казах: „Да излезем навън“. След това на верандата седнахме на люлката с портрет на Ейбрахам Линкълн.Ти седна върху неговите очи, уста и брада, а аз – на коленете на Ейб.
В двора отсреща видяхме снежен човек, той държеше капака на боклукчийска кофа, и така приличаше на лудия английски крал Джордж Трети!
Превод от английски Илеана Стоянова
списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X
