Ния Якимова, Скали 1, 2018 г., 180/86 см, акрилна боя, хартия

 

Паралелна реалност

Фрактална ли е структурата
на съдбата?
виждам холограма
в небето –
минава край мене
Ангелът на смъртта
и с намигване казва
„Не сега,
не сега.“
едвам се откъсвам
от непреодолимото му сияние
и въздухът отново
загорчава
в дробовете ми

2019, май

 

за който няма
да доживее пролетта
зимата е безкрайна

 

Първо те обезчувствяват откъм студ
и после те пускат
да плуваш
в студените водовъртежи на греха
сладко е да се въртиш
но ти си като плоча с песни
която има край
всичко е записано –
и песента и времето –
предначертан живот
блажени са чийто живот излезе
извън предначертаното
защото който чертае бъдеще
чертае само гибел
бъдещето на живите
е невидимо за мъртъвците

Първо те обезчувствяват откъм студ
но съвестта ти
не могат да отнемат

2020, август

 

Ти си добър
и делата Ти
всеки ден изплитат
милиарди гирлянди
от милост
Ти си
и те моля само
украси и мен
с милост
бих ти била вярна
до края на дните
но ме е страх човек съм
Господи! само ме прегърни
завинаги

2019, юли

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.