Ния Якимова, Празнота, 2020 г., 215/108 см, фотошоп
Не там, където пътят завива,
където понякога колите поднасят,
предимно зимата, но никой не умира,
не там, където улиците са по-зелени,
има подравнена поляна, куче в градината
и главата на семейството се прибира нощем,
и не там, пред училището, където
сутрин един мъж просто си стои,
и не вътре, в бетонирания двор,
и не в изоставените, изсъхнали ниви,
където хвърления фас се приземява
и пламва, не там покълва,
в края на гората, в гнилия хумус,
където жив са погребали някого:
там почва стихотворението.
Превод от унгарски Николай Бойков
списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X