Ния Якимова, Магичният изток, МАЙМУНА – чувство за хумор и богата душевност

 

Сиво утро

Сивото утро
бавно се свлича
по стръмните стъпала на деня
в този дом
огромен
пренаселен
и тъжен

В панелните клетки
една до друга
една над друга
всеки е самотен по своему
всеки е нещастен по своему –
пенсионерката с трите котки на партера
многодетното семейство от втория етаж
шивачката с вечно схванатия гръб от петия
бледото студентче от мансардата най-отгоре

Вслушва се сивото
лепкаво утро
в тишината зад заключените врати

Панелите поглъщат болките
клетвите и надеждите

Никой никого не познава
Никой никого не чува

Всеки заключен
в собствен затвор
без хоризонт
за отмяна на присъдата

До живот
До живот

Вавилонска кула
на дните

Не се чуват
Не се разбират

Самота и безнадеждност
Присъда без срок
носи сивото утро
в Н-тия панелен блок

 

Не бях

През моя дълъг живот
не успях да се вместя
в матрицата
на истинските поетеси,

Не можах да обуя
елегантните им обувки

Не се обличах само в бяло
Не носех фамозни шапки
Не красях устните си
с еротично червило
Не прикачах примамливо селфи
към всеки стих

През дългия си живот
носех протрити дънки
и евтини кларкове

Бях уморена жена в командировка
Бях мъжко момиче
Бях майка с две скъпоценни цветя на гърдите си –
син и дъщеря

Обичах
Страдах
Прощавах

И в откраднатите мигове
между командировките
и домакинските грижи
пишех своите несресани
полунощни стихове
не със златно перо

С кръв от сърцето си

 

Насаме с Ботев

Войводо,
моля те,
не тръгвай .
земята родна
ще е мащеха за теб!…

Знаеш,
обесиха Апостола
и страшното бесило,
черна въпросителна,
крещи „Народе ???“…

Затова земята българска
крие,
пази неговия гроб,
да не го навестяват
фарисеи и предатели.

Патриоти със лоясали стомаси
и съвест
морят Султана
с руйно вино в механите

Треперят за животеца си
пресметливо –
смъртта оставят
за награда
на комитите,
за лудите глави

Поете,
моля те,
не тръгвай!

Душата ти е
бременна със огнен стих
и песни

Жив си ни нужен!
Моля те,
не тръгвай!

Страхливци и предатели
отдавна леят
куршум
за гордото ти чело,
за да легнеш като Апостола
в безимен гроб

Не тръгвай!

 

Тази изпечена курва историята
чупи задник
на дясно и ляво
полите й
призрачни
замитат
стари рани,
лъскат угодно
лицата
на псевдогерои,
предатели
и злодеи
звънът на сребърниците
мие
трие
съвестта й
клиентите щом са доволни
покрива истината
в пазвата си

Тази продажна курва
историята
руши
с пискливия си глас
мостове
държави
и традиции
забърква
фактите
в казана на годините
и щедро ръси
прах
във жадните очи
на простосмъртните

Тя винаги си ляга
с богопомазаните
За нищите остава
само прах
и безсилен гняв…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.