Ния Якимова, Слънце, 2021 г., 100/80 см
“Dosis sola facit venenum” – Парацелз
Днес говорим, че чашата преля
и усещаме вече симптомите
тенът ни е бледо-зелен
гади ни се и сме изприщени.
Ние отгледахме този варан
екзотичен и схванат
наша е отговорността
но какво да направим
отровата винаги действа бавно
и погубва мъчително
в адските болки кой
е способен да мисли
а и лекът не е мисълта
мъдростта бе неуместна когато
варанът изпълняваше своите номера
имаше публика и хапеше леко
всички се смееха – Това ли било, колко нелепо.
Капка по капка
хапка по хапка
поглед пронизващ
реч недодялана
нахакан и груб
цяло стадо безумно варана би смазало
но отровата вече отдавна е влязла в кръвта.
Калима*
Калима е въздухът който дишаме.
Калима е сива и тежка мъгла.
Калима е липса на небе.
Калима е кръгла топка на маг.
Калима е затвор в себе си.
Калима е мрачно предчувствие.
Калима идва от нас.
От континента който опустошихме
и напуснахме.
*от лат. ез. – caliginem – мъгла, тъмнина. Атмосферно явление, подобно на мъгла, образувана от натрупването на прах или пепел във въздуха.
Опции
Ябълков пай с масло и канела
На 180 градуса фурната за 20 минути
Сложен изтънчен продукт
Изработен на няколко етапа
С предварително обмислен план
За действие и изчислен бюджет
Или
Ябълката цяла без да я белиш
Първичната материя в момента
На зрялост на двама ви
Свободно взаимодействие
Съкращаване на времето
Редуциране на енергията
Нулево изтощение и
Никакъв специален ефект
Просто живот
Не искам да попадам във капана
На запалената лампа в тъмнината
Да провокирам с евтин крясък
Изтънчено да се изказвам
На някакъв жаргон неразгадаем
Сега съм дива птица онемяла
Която от небето съзерцава с радост
И крехката прозрачност пазя
В свят изпълнен с разнообразие
Всяко живо същество е рядкост
списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X