Петко Дурмана, „Двоен портрет #5 – Герб” (Гербът на Русия)
Военният ден на един безучастен слушател
Дълго кафе с малка ракия
телевизия, медии, социална помия…
Голяма ракия, после еспресо
за бомбите всички сме мѐсо
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Петко Дурмана, „портрет 31,5/23“
Танкист съм
На 18 години
Казаха ми, че е учение
не е война
Удариха ме с бронебоен.
Сега горя.
Мамо.
Къде си ….
Мамо …
Ма….
а а а а
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Петко Дурмана, „София 48, замърсяване 63“
Київчанки
Вкочаниха ти се краката
в метрото от двете страни силно духа
около нулата, тяло до тяло
пред очите ти са скиците на Мур в Лондонското метро –
бомбардировките, Втората световна,
жена кърми дете на пейка на преден план
човек до човек завити в тунела до безкрай
клаустрофобична центрофуга
преди десетина години на училищна екскурзия в Санкт Петербург
ги видя, бяха екзотика.
Сирените въоръжиха окото.
Стана почти мигновено – само с първия вой.
Кралят и кралицата седят на същата скамейка –
краката им увити невидимо в онези одеяла
и без корони, всички разбират, че са величества.
Вчера гледахме със съседа ми по постеля как
Зеленски разказа пред английския парламент за
Славата на Україна ден по ден
Вече седемнайсет дни откакто слязохме под земята.
После станаха на крака. Пляскаха.
Солидарни сме с вас, гледащите екраните, четящите комюникетата
Солидарни сме със страдащите далече за нас.
Ние сме отвъд страха.
Ръцете ви уловиха танка
армия нямаше, нито униформи, оръжията бяха за годните да стрелят.
Градът полусрутен глух в утрото
още не можем да свикнем, че за работа не се будим.
Беше студено.
Измръзнали, дланите до последно изтласкваха машината
отчаяни крещяхте с една друга жена
Ета наша земля, уйдите из нею!
Как се удържа танк с двете ръце
Само вие двете знаехте.
Royal Gala
След взривяването на мостовете
ябълките с червените ивици
заредени в молдовските тирове на път за Русия
полетяха обратно по нанадолнищата
малки възпламенени кълбета пресякоха мирните митници неподготвени за свръх количествата
Децата в бункера за една нощ пораснаха
изпили сока от непрозрачни чаши
ярко червена беше реколтата тази година
на сорта за износ Royal Gala
10/3/22
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Петко Дурмана, „Двоен портрет #7 – Дворец” (Дворец)
Смъртта е близо.
Диктаторът
не спи, а чака
да разсъмне.
Светът е сгърчен
в нощен ужас.
Притаили дъх,
невинните се кръстят.
Часовниците
спират точно в 3.
В метрото
тихичко проплаква
новороден живот.
Старица нощвите
почиства
и замесва
няколко самуна
с просено брашно…
Нека днес да съмне!
Диктаторът
не спи
и стиска
златна рубла.
Ези или тура?
(Петър I
предвещава
винаги война.)
Монетата лети
и дълго се върти
в безшумен танц
дали – или…
Безумието се
стопи
в едно изцъклено око
и звън
на телефон.
В пещта изстиват
няколко самуна
с изпепелено
просено брашно…
27.02.2022
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Петко Дурмана, „Момиче 26, куче 33“
Войната нахлу
и в нашата улица,
кранистът маркира
разделителна линия.
В градинката до магазина
минаха униформени
и взривиха люлките,
желязното синьо кълбо,
жълтия пясъчник.
(Бяха останали
две шарени кофички
и лопатка, на един Арлекин
отхвръкна главата…)
Не дойде телевизия,
не предаваха
от мястото на събитието,
войната доволно се настани
сред отломките.
Кранистът подкара наляво,
после обърна надясно,
червеното яке
се вееше горе на вятъра,
майки с колички застанаха
до грозния изкоп,
ръкомахаха, викаха,
заплака дете,
слънцето си печеше
в топлото мартенско утро,
пръстта беше мокра и лепкава,
гробовно зинала паст
срещу синьо-жълтото
поднебесие, някой викаше
съвсем неуместно: „Ще ги бесиме!“…
Детските колички стояха
в редица до изкопа,
някой снимаше с телефона си,
в инстаграм сложиха снимка
на войната в квартала.
Кранистът се усмихваше
щедро, една активистка
започна дарителската кампания…
Войната се канеше да поостане.
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Петко Дурмана, “Двоен портрет #6 – Ив Роше” и „Двоен портрет #3 – Цар Бомба” в инфраред
(на монитора се виждат Навални и Сталин)
По случай осми март
Да кажа
Единствено през
женският ми труп
Детето ми би рецитирало
Чавдарска клетва
Война
Отдавна съм приела
И разрушението
И злото в себе си
Но как не ми се искаше
Ех, как не ми се искаше
Усмихнатите покрай мен
Да дойдат, без да искат
И да ми го вземат
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Петко Дурмана, „Момиче 42/34“
Защо не искам да съм простак
умря
сама
през нощта
стара мома
грозен точен израз
толкова посветена
на аристократизма на духа
че не намери за нужно
да се омъжи
В памет на Денди
Чаен остров
Почти невидимо
В широкия файтон
Момиче с ангелски
Коси
Мъж издържащ се
С продажба на
Кокичета
Кондуктор
С аромат на
Индийски храм
Стърчи над жените
Които се смеят в 7
Работнички на джиев
Който падна от
Покрива
Сгради на насилие
Като грозна птица
Върху грозен гроб
Душата пие
Свобода
И да минат
Ще ни видят
Да пием
Скъпи сортове
Индийски чай
Пътищата винаги се
Връщат
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Петко Дурмана, Дете 39/31
Двата звяра
когато бяхме млади майки
всички съветници наоколо
и сменяхме пелени
в най-тихата стая
и разговаряхме за
по-природосъобразен живот
лудите халюцинираха
и танцуваха под звездите
при нас седеше единият звяр
другият беше отвън при тях
разделени за да не се сбият
тогава отворих вратата
и всички извикаха нееее
хванах го в последния момент
за нашийника и усетих
животинската му сила
как ме дръпна в устрема си да разкъсва
да пази територии да доминира
но аз го задържах
за няколко секунди
Какво толкова се вълнуваш ме питаш
войни има и е имало винаги
да се радваме че не са близо
Ти не знаеш войната отдавна
вече не само е близо а е влязла в мене
Още мама ме подготвяше
със сълзите си без да знам
докато татко изхарчваше всички пари
за лалета за паметника на ленин
И сега вече разбирам войната бушува вътре
и колкото и да я отричам не мога
да погледна света без да мисля за нея
Не мога да говоря за друго без да знам, че
мъжете не бягат за да посрещнат с телата си злото
Не мога да говоря за друго без да виждам
тревогата и умората по лицата на скрити
в мазета, тунели и подземия хора
Аз съм те
Аз съм жената, която хвърли трескаво в куфара
чифт обувки два пуловера и издъхна
надупчена от куршуми на улицата
Аз съм тя
Покрита с платно по което попива кръвта
и в същото време се гледам на първа страница
в супера на щанда за вестници
и не искам да вярвам
безсилието страшно души ме за гърлото
От него ли се ражда бог?
И веднага се питам
да купя ли за всеки случай повече ориз и брашно?
Какво друго остава да бъда – войник или жертва
Имам ли избор или войната
вече ни е разпределила
хора муниции вода дрехи храна
всичко на порции всичко на свършване
до незнайно кога
Затова не ме питай защо се вълнувам
Вече е моя тази омразна война
сребърното кръстче
почерня
сребъната котва
почерня
знак че са от истинско сребро
само сърцето пази спомена
за блясъка
но блясъкът вече няма власт над мен
Не Не Не
Безмозъчна
Глупава дипломирана психоложке
Която разпространява тъпи мемове
На войници приклекнали зад детски колички
И знаменца в които мъжете се кълнат
И твърдиш че вярваш в това
Опростено плакатно изображение
Че си убедена
Че това си е твое лично мнение
И ти имаш деца
И парадираш колко ги обичаш
В социалните мрежи
Със техни бебешки снимки
А те вече са пълнолетни и харесват идиотския мем
Къде е майката в теб
Къде е плодородната почва
Къде е връзката която ни прави силни
Не се гаври с жертвите
Не помагаш. Не си полезна вредна си
Скрий се
Замълчи
Аз познавам един войник
Веднъж го попитах
Убивал ли си хора
Каза ми че за това
Войниците не говорят
Войниците не говорят
За войната
Няма ги в социалните мрежи
Но всички чуваме
Тяхното тътнещо мълчание
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Петко Дурмана, „Двоен портрет #3 – Цар Бомба” (Путин и бомбата)
Мухльо
Стара ограда
Стар зид
Старо
Руска боя
Дървен град
Под петолъчка
От дърво
И по краката й
Глина
Мухльо.
Ядрени кукли
Когато бяхме деца
И течеше процесът
На Разоръжаване
Много ясно го помня
Министър беше пътувал
Далече, в чужбина
Подписвал декрет
Наш заместник-външен
Истински министър
Във времето
На Врашавския договор
А аз, все пак, си бях дете
Не гледах телевизия
Имах и две кукли
Бяла и кафява
Изпратени
От Източен Берлин
На мама от съученичка
Подарък
Лично за мен
И двете, хубаво
Облечени
Кафявата кукла
Със кафява рокля
С бели кантове
Къпех я в смазката
От Запорожеца
На вуйчо
Нали така е логично
Кафявата –
В кафявата вода
Като в приказките
Бялата я хвърлях
На земята:
„Гадна германка!“
„Хитлерка!“
Логика,
Та дрънка!
Години по-късно
Разбрала
Всичко
И страдала
Мой преподавател
Стана
Онзи,
Ядреният министър
От време на Разоръжаването
Доста остарял
Но мил
Добър, учен
Направих му портрет
И днес съм си такава
Не се харесвам
На простака
Харесвам
На народа!
Путляк
На изгубената украинка Искра
Някои вярват, че Бог е жена
Аз не разбирам вземането
Винаги съм чувствала вина
Когато нещо взимам
А, за да дам, понякога отивам
Чак до панелния блок
На баба Искра, каня я
Да я догледаме със мойта баба
Искра ми крещи, потомка е
На украински бежанец от 17-та
Миналия век… Без внуци
„Leave me alone!“…
Искра и английски
Но страда. Самота…
Без Райна, дъщеря си
А Райна е в Швейцария
Рашка й казват в квартала
Забогатяла там, далече
Аз бих й дала правото на автор
Ако ми кажеше поне
Когато идва в България
В кой дом е майка й
Не иска Рашка да си спомни
Че таткото на баба Искра
Е бягал тука от Украйна
И станал мелничар край Варна
Да помни бедността. Страха…
Но, Бог вижда
И Бог води
Бог не е Путляк.
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Росен Тошев, Иди на…
Признавам си: подцених българската русофилия.
Не че не забелязвах пряката й връзка с това да си бесепар, възрожденец и т.п.
Но не съм предполагал, че тази русофилия може да оцелее след нападението срещу Украйна.
Оцеля ergo българската русофилия е съучастничество във военно престъпление с тенденция за прерастване в престъпление против човечността.
Още веднъж: българската русофилия е съучастничество в престъпление.
Българските русофили са съучастници на военнопрестъпници.
Най-малкото, което мога да направя, е да ви блокирам.
Ако случайно сте много талантливи поети или бивши мои студентки, може само да ви разфрендя.
Но това не означава, че не сте съучастници на военнопрестъпници.
1. Кой кого е нападнал.
2. Кой се сражава за свободата си и Родината като гарант на собствената, неотчуждимо собствената форма на свобода.
3. Кой е великанът, огромният филистимянин Голиат.
4. Кой е детето, борещо се за еманципация от старостта и фараонската долина на смъртната сянка.
5. Липсата на простота в ситуация на вземане на решение е от Лукавия.
6. Избягването да направиш избор води до преддверието на Ада.
Днес бях на кино с дъщеря ми.
Обичайното през уикендите и празничните дни, нищо особено, мола, слаб филм.
Купувах пуканки и изведнъж се почувствах гражданин на свободния свят.
Никога нацистка Русия тук.
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
