Николай Владимиров – стихове

люлин

тази сутрин
мъглата е толкова гъста
в нашия краен квартал
че призраците
под прозореца ни
съпровождат детски колела
които имат само гласове
и се страхуваме
че ще пораснат без лица
преди небето да се е
изчистило

***
нищо не е по-голямо
от хляба
освен когато го нямаш
да ти предложат хляб срещу това
да престанеш да пишеш поезия
а ти да избереш поезията
и бавното умиране от нея
вместо смъртта
цял живот

всяка любов има край
само нашата няма
начало

тази нощ
разбрах че си умряла
в сърцето ми
и не му казах

***
най-дълбоката сълза
е тази
която пада от окото
за да не убие
някой
с удара
на тишината си

ако съм църква
ще влезеш в мен
поне за сбогом
и ще се срутя отгоре ти
за да сме заедно
в руините на вярата

***
цветята които е пазил
от плевели
сега затрупват
ръцете му

градинарят започва
смъртта си

***
тежка си
като перце
от птица
което пада
върху чуждо рамо

***
твоят страх е смъртта
моят страх е живота
по средата умираме
заедно

***
когато правим любов
пътуваме всеки по другия
целите
движим се
целите
за да не свърши пътя
с нашето пътуване

детето на колячите

агнетата искат да умрат
за да не станат овце
за броене
преди съня на детето
вместо да са ангели
в съня му

***
скулптурата на ангела
се смее
когато вали
защото може да плаче

адам

върнах те
като ребро
вътре в мен
оттогава
те няма

няма да дойда
с влака
който закъснява
не съм в него
не съм и гарата
на която чакаш
аз съм багажът
в който забрави
да си сложиш
дрехи

ние сме волята за живот
която погрешка не влиза
в завещанието на умиращия
и наследяваме къща
без призраци
в която можем да сме
само гости

ако си книга
искам да умра
между кориците ти
буквално в последния ред
за да останеш без думи

***
слушам гласа
на Бог в тишината ти
и не казвам нищо
за да не ми отговори
че се отказва
от мен

Comments

comments