Юрий Каплан (р. 1988 в Запорожие) е украински музикант и поет. Пее почти изцяло на руски, с малки изключения – на украински и английски.
Има няколко издадени албума и големи турнета в Украйна и Русия с музикалния си проект “Валентин Стрыкало”. В момента е неактивен публично.
Представяме някои от текстовете на песните му в превод на български.
Всички мои хора
Като цяло хората неприятни са,
Ала мойте хора – те хора сладки са
Ала мойте хора – те хора сладки са,
защото те…
Защото те са винаги ухилени,
от съдбата доволно подсилени
или пък неподсилени.
Моите хора са те.
Всички мои хора са на черешата –
нека има малко веселба.
Да помолим отчето ние, грешните –
да се моли за нашта тайфа.
Всички те в настроение отлично са
Мойте хора – те хора прилични са
Мойте хора – те хора прилични са,
А приличните хора бодат.
Маякоковси беше зле с наркотиците
Достоевски беше зле с наркотиците
Мопасан беше зле с наркотиците,
Лиля Брик се бодеше с ефедрин.
Най-добър приятел
Ти протягаш приятелска ръка
и разбиваш сърцето ми така.
Срам, опустошение, сълзи в очите,
искам да умреш и да ти свършат дните,
приятелко добра,
с приятел най-добър,
поиграй си с мене за последен път!
Приятелко добра
с приятел най-добър,
поговори със мен за сетен път!
Чакам рейса
в мрак и самота.
Локвите са
зли огледала.
Пустота отвътре
и отвънка – пусто.
Искам любовта ти,
ала ти не искаш,
приятелко добра
с приятел най-добър,
поиграй си с мене за последен път!
Приятелко добра
с приятел най-добър,
общувай с мене за последен път!
Той постоянно
Аз му отдадох всичко без резерви
и не поисках нищичко за мен,
но есента обостря всички нерви,
а той остана някак притъпен.
Във къщи той си идва всяка вечер,
обут във анцуг със гъза напред
и ми държи такива странни речи –
като дълбоко неразбран естет…!?:(
Той непрекъснато яде,
той пуши като диване,
той бързо слага по килце.
Че ще спортува, се кълне,
но продължава да яде
и продължава да расте,
а аз не знам дали въобще
ще кажа пак “Обичам те”.
Не знам дали ме забелязва някой –
пристигат гости като в някой хан,
ядат с лъжици от буркани сладко,
до сутринта не тръгва никой сам.
Но как можах да съм така наивна –
предупреждаваха ме всички, знам,
че няма връзка с любовта взаимна
във погледа му този странен плам.
Той непрекъснато яде,
той пуши като диване,
той бързо слага по килце.
Че ще спортува, се кълне,
но продължава да яде
и продължава да расте,
а аз не знам дали въобще
ще кажа пак “Обичам те”.
Погребението на кварталния дилър
В квартала сме тъжни от сутринта:
погребваме нашия дилър
и плаче кварталната наша тайфа,
клошарите ризи раздират.
Лежи в ковчега младият другар,
а ние оставаме тук.
Ний ще те помним, приятелю стар –
прати от небето салют!
Кой откъде е – всички ще заминат,
но аз не вярвам още на очите си.
Пред гроба ти стоя, жестоко сринат,
приятелю, защо завърши дните си!
Но слънчево зайче с буцата пръст
подскочи на гроба игриво.
Синът на покойника крепне на ръст
и пак ще си имаме дилър!
Превод от руски Иво Балев
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X
