Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

 

Коне мои – вироглави

Над разлома, там над бездната, на ръба й, във края,
Аз конете си, със нагайката, пришпорвам, терзая.
Въздух нямам във гърдите: гълтам вятъра, мъглите,
С гибелен възторг усещам – падам, падам в глъбините.

Малко по-бавно коне, бавно, усмирете се,
Бягайте пред камшика без страх.
Що ли мен все ми се падат вироглави коне.
И не си поживях, и на воля не пях.

Аз конете поя. Аз куплети творя.
Ще малко поне на ръба ще стоя.

Щом погина, перушинка, грабната от урагана,
Ще ме повлекат в шейната на галоп преди зори.
Коне мои, забавете крачка да не стигнем рано,
Към покоите небесни пътят да се удължи.

Малко по-бавно коне, бавно, усмирете се,
Бягайте пред камшика без страх.
Що ли все на мен се падат вироглави коне
И не си поживях, и на воля не пях.

Аз конете поя. Аз куплети творя.
До последния миг на ръба ще стоя.

Стигнахме. При Бог на гости няма как да закъсняваш,
Що там ангелите пеят с такива злобни гласове.
Или чувам как звънчето хлипа и от плач се дави,
Или аз крещя: Шейната не пришпорвайте, коне!

Малко по-бавно коне, бавно, усмирете се,
Умолявам ви, недейте летя.
Що ли мен все ми се падат вироглави коне.
Искам само да свърша до край песента.

Аз конете поя. Аз куплети творя.
До последния миг на ръба ще стоя.

Превод от руски Маргарита Мартинова

 

Мои коне

По стръмното, надолу, почти на ръба
Конете пришпорвам
Летя
пия вятър
Преглъщам мъгла
Чувствам
предсмъртен възторг
Няма ме

Ще напоя конете
Ще допея куплета

Прашинка от вятъра брулена
Чакам смъртта
в снежната утрин
не спира шейната
забавете галопа мои коне
минута преди
последния край

Забавете коне
Забравете коне
гласа на камшика
непокорни коне
не се наживях
не допях

Ще напоя конете
Ще допея куплета

У Господа
Стигнахме
Не сме закъснели
И не бива
Ангели пеят
Зловещо
Или звънчето на шейната
Ридае с глас
Или крещя на конете
да спрат

Забавете коне
Намалете
Галопа
непокорни коне
не живях
поне да допея куплета

Ще напоя конете
Ще допея куплета

Свободен превод от руски Мариян Гоцев

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.