Хубен Черкелов, 25 цента, Фредерик Дъглас, 2020

 

 

Ода за Ницше
(импровизирана)

той обви ръце около врата на коня
и го нацелува навсякъде
обичам коня си
и се събра тълпа
появи се хазяинът му
и заведе Фридрих обратно в стаята му
на втория етаж
където той започна да свири на пианото като обезумял
и да пее като обезумял така:
АААААААА, ОООООООО
аз съм разпънат на кръст и
проучен и
възкръснал и
ако не вярвате на това
ще ви покажа последната ми
филантропска соната
и семейството на хазяина беше удивено
и повикаха приятеля му Овербек
и той дойде за три дни с дилижанса
и закараха Фридрих в лудницата
и майка му дойде при него
и следващите петнайсет години
те плакаха
и плакаха
и се смяха
и гледаха слънцето
и всички

 

* * *

Пиесите на сенките първо били само за мъжка аудитория.
Мъжете можели да видят тези представления на сънищата от двете страни на екрана.
Когато по-късно били допускани и жени,
позволявали им да посещават само сенките.

 

* * *

Фантасмагории, шоута с магически фенери, зрелища без съдържание.
Постигат пълни сензорни преживявания
чрез шумове, аромати, осветление, вода.
Може да дойде време,
когато ще посещаваме Климатични театри,
за да си припомним усещането от дъжда.

 

* * *

Няма ги вече “танцьорите”, обладаните.
Разстоянието при хората между актьор и наблюдатели е централен факт на нашето време.
Ние сме обсебени от герои, които живеят за нас и които наказваме.
Ако всички радиа и телевизии бъдат лишени от своите източници на власт, всички книги и картини бъдат изгорени утре, всички шоута и кина затворени, всички изкуства със значимо съществуване…
Ние съдържаме “даденото ни” от пътуването към усещанията.
Ние сме претърпели метаморфозата от лудо танцуване по хълмовете до чифт очи вгледани в мрака.

 

* * *

“Играчите” – детето, актьорът и комарджията.
Идеята за късмета отсъства от света на детето и примитивните.
Комарджията също усеща, че служи на външна сила.
Късметът е оцеляването на религията в модерния град,
в театъра,
по-често в киното –
религията на притежанието.

 

Ние всички живеем в града

градът оформя –
често физически, но неизменно психически –
кръг. игра.
пръстен от смърт със секс в своя център.
карай към покрайнините на града.
в края му открий зони на софистициран порок и скука,
детска проституция.
но в тъмния пръстен, който огражда
дневните бизнес зони,
съществува единственият живот на истинската тълпа на хълма ни,
единственият уличен живот,
нощният живот.
заразени екземпляри в хотели за долар,
ниски пансиони, барове, заложни къщи,
вариетета и бордеи,
в умиращи безистени, които никога не умират,
в улици и улици,
в киносалони, отворени цяла нощ.

 

Превод от английски Нинко Кирилов

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 24, септември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.