Свилен Стефанов, Прасетата обичат диалектиката, м.б., пл.,  95/210 см, 2018

 

 

Молове

Молове, аутлети, хипермаркети,
стоки луксозни – всичко за всеки,
купувайте страстно и с ентусиазъм,
смисъл налейте в живота си празен.

Не подминавайте – изгодни промоции,
огромни отстъпки, пакетни цени,
платете за две, получавате три.
последни модели с екстри и опции.

вехтите вещи, дори да са здрави,
хвърлете в боклука – морално са стари.
консумирайте – длъжни сте
на обществото,
не мислете,
произвежда се още
отпадък.

 

Промяна

Празни думи, празни мисли,
празен поглед заледен,
пръснати в мозайка чувства
без посока и без цел.

Тъмни думи, тъмни мисли,
чувства оградени в плен
сред търгувано мълчание
и поклони спазарени.

Устрем свит в упорство глухо
сее халосни мечти,
непокорство или глупост –
бунт във вените струи.

Кръв за доза волен полет –
безотказна, дръзка стръв,
жертвен дар за капка пролет,
ураган в прощален дъх.

 

НациоАнално

Душевна нищета
крием с „гордостта“,
че други са раздали
кръв за идеали.

Размахали юмруци
и пламнали главни,
се мислим за избрани
за светли бъднини.

Немощ и неспособност
превръщаме в омраза
към тези с друга раса,
вяра и народност.

Мечтаем в униформи
за „силната ръка“,
а сила ни достига
да преклоним глава.

 

Двайсет процента

Двайсет процента стоят безработни
Двайсет процента остават бездомни
Двайсет миньора стачкуват за джобни
Двайсет протеста в юмрук полицейски
Двайсет процента етническа грешка
под украсени със свастики дрешки
Двайсет фрагмента разгърдена нежност
със етикет за платена потребност
Двайсет процента данъчна тежест
за двайсет процента остатъчна честност

Двайсет процента остатъчна тежест
Двайсет процента остатъчна тежест
Двайсет процента остатъчна тежест

 

Ненужен (Бежанец)

Изстрели съскащи
свирят в ушите,
бягаш от всичко,
което обичаш,
губиш, но просто
искаш да дишаш.

Ден назаем
ден след ден,
мигът е днес,
дъхът е днес,
но всеки дъх
е преграден
с огради и
бодлива тел.

Погледи съскащо
съдят – „ненужен“ –
отново омраза
и злоба в излишък,
само защото
искаш да дишаш.

 

Черен петък

Черен петък,
аутодафе
на пазарските торби,
лепта всеки ще остави
пред пазарните светци.

Черен петък стъкнал клади
от примамливи цени
пламъците ни очакват,
в алчността си ще горим.

Черен петък, бал на марки,
водевил от далавери,
с потребителски възторг
всички сме употребени.

 

Текстовете на песните са на групите Пролетарии, Lapsus Linguae, Razgruha, ПсихоИвашкин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.