Загърната във кожено палто Тя спореше за някакви поети. Напудрена, с гримирано око Флиртуваше със Байрон и Канети. Поглеждаше над чашата с кафе Подрънкваше със гривни и с монети Светът около нея онемял По-бавно се въртеше. Цвете. Затъкнато над лявото ухо, Остатък от среднощните букети. И очила със липсващо стъкло И станиолен пръстен и фуркети… Кокетничи във кожено палто През август лудата клошарка Нети.
списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X