Загърната във кожено палто
Тя спореше за някакви поети.
Напудрена, с гримирано око
Флиртуваше със Байрон и Канети.
Поглеждаше над чашата с кафе
Подрънкваше със гривни и с монети
Светът около нея онемял
По-бавно се въртеше.
Цвете.
Затъкнато над лявото ухо,
Остатък от среднощните букети.
И очила със липсващо стъкло
И станиолен пръстен и фуркети…
Кокетничи във кожено палто
През август лудата клошарка Нети.
списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X