Ивайло Божинов, Going back
Виждам града празнуващ
Бълнуващ
Задъхващ се
В слънцето
В радостта
Чувам музиката
виковете и смеха
Избухват и
Искрят
Около мен
Загубен в тълпата
Замаян, объркан стоя
Внезапно се обръщам
Тя отстъпва
Тълпата ме вдига на ръце
Тласкани в тълпата
Притиснати един в друг
Сме едно
Безумният поток
Ни влече
Оковани заедно
Цъфтящи
Пияни и щастливи
Повлечени в пороя на тълпата
танцуваща в екстаз
Държим се за ръце
Телата ни подхвърлени
Отлитат
И се връщат
Опиянени и щастливи
Радостта от усмивката й
Ме пронизва
Но извиках сред смеха на тълпата
Когато тълпата я отне
Разделени от тълпата
Която ни блъска
И отдалечава
Боря се
Гласът
Ми не се чува
В смеха неистов на тълпата
Крещя, от болка
От ярост плача
Влачен в потока забързан на тълпата
Танцуваща луд Фарандол
Отнесен далеч
Проклинам тълпата
Която я отне
Отне мъжа, който тя ми даде
И който не намерих
Версия Мариян Гоцев
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X