Ивайло Божинов, Awake
ЛИПСВАШ МИ СКЪПИ
Ягодова луна, земна гръд утихнала сита,
бликнал слънчев вързоп
въздух ухаещ на пролет прониква,
В душата ми тъжна
зрънце по зрънце огъня тръгва…,
възторг по отминали дни, вИно на екс,
свян обуздан от ръцете ти нежни ,
Натежал е скрина и дрешника в прах,
вързоп от писма , треперещи пръстите ми,
никой не вижда лицето ми колко е старо
а в душата ми празник…
Най – реалното , чисто до бяло – щастие
изживяно, оставило …..
в душата ми Ти си.
Счупено клонче
с току- що вързал плод,
Между тревата
току-що поникнала
разпилени семенца от маргарити –
тези дни би градушка,
видях живота си.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X