Ивайло Божинов, Direction
Следобедното априлско слънце аха-аха да се търкули на запад, а сетните му лъчи, промушили се през върхарите на елите, все още весело танцуваха в каменната чаша на чешмата пред джамията. От слънчевите зайчета водата изглеждаше позлатена и искреше – истинско второ слънце.
Шукри се наведе ритуално пред чешмата и подложи ръцете си под прохладните струи на водата.
От дете, като истински родопчанин, той боготвореше водата. За него тя е живот, религия, песен, магия… Неслучайно в Родопите, особено в Източните Родопи, пеят хиляди чешми. Родопчаните ги строят по всякакви поводи- и тъжни, и весели, от неизлечима мъка по близък човек или от безмерна любов към родители и приятели… Водата ги съпътства от раждането до смъртта. В който и край на света да се намират, водата от тези безброй чешми пее в душата им и ги свързва с любимата планина. След ритуалното измиване, Шукри остави внимателно обувките си встрани от пътеката и влезе. Обгърна го спокойствието на прохладния сумрак в джамията.
Ходжата искрено му се зарадва:
– Подранил си днес, Шукри! Има още време до вечерната молитва. Какво те води насам?
– Имам нужда от твоята помощ, ходжам. Нуждая се от съвет. Знаеш каква беда ни сполетя малко преди Нова година.Пожар изпепели къщата ни, унищожи събираното с години имущество… Добре,че ни се притекоха на помощ и близки, и приятели, познати и непознати… Добротата на тези хора успя да заличи следите от пожара и върна усмивката на семейството ми. Решихме,че тлябва да се отблагодарим за стореното добро,да направим нещо, с което да върнем доброто… Първо се сетихме да направим чешма, но знаеш, ходжам, при нас има хиляди чешми… Дай ми съвет, мъдростта ти е позната на всички тук!…
– Похвално сте решили, Шукри! Когато получиш добро, трябва да го удвоиш и да го предадеш нататък, така доброто продължава да живее и да сгрява човешките души. Бог ще ти даде знак как да постъпите. Бъди търпелив. Бог има грижа за нас и знае как да ни посочи верния път и постъпка.
След вечерната молитва Шукри се прибра вкъщи. Жена му още се суетеше край печката с вечерята и той реши да седне пред компютъра. Обичаше тези вечерни часове пред синия екран, когато светът се доближаваше съвсем, на една ръка разстояние от неговия дом. Сред многото новини от света и България, една малка снимка привлече вниманието му. Български специалист, работещ в далечна Африка, показваше и разказваше за децата от едно селце, които всеки ден изминавали по десетина километри, за да донесат вода за пиене за семействата си. Живот без вода?! За Шукри това беше повече от нещастие!
С помощта на Чичко Гугъл Шукри успя да открие координатите на автора на статията и да му изпрати запитване за подробностите около възможността да се построи кладенец за вода в това село. След само няколко дни вече имаха интернет връзка и Шукри разбра, че стойността на техниката е около 2000 евро, като мъжете от селото могат сами да изкопаят необходимия кладенец. От тук нататък нещата тръгнаха като по вода!
Парите, които беше отделило семейството на Шукри, бяха преведени на фирма, която достави техниката за кладенеца, а мъжете си плюха на ръцете и издълбаха нужния изкоп. Няколко месеца по-късно, застанал пред екрана на компютъра, Шукри не криеше сълзите си като гледаше изпратения видеклип от сърцето на далечна Африка. В огромното бетонно корито пред кладенеца бликаше чиста вода, децата, радостни, се пръскаха с нея, а жените и мъжете от селото пееха нещо на техния си неразбираем език, но Шукри различи две думи – България и Шукри. Благодарствен молебен в негова чест, защото беше докарал жива вода от Родопите в сърцето на далечна Африка!
Така Шукри удвои полученото добро и го предаде нататък, чак в сърцето на друг континент.
Шукри вече беше избрал пътя, който Бог му беше посочил. Намери съмишленици, с помощта на българина набеляза следващите безводни села и насочи събраните средства за закупуване на техниката. Направи си карта на Африка и след всеки нов кладенец поставяше на селището карфичка с българското знаме. И щом погледнеше към нея с множащите се знаменца, в сърцето му пееше живата вода на Родопите и България!
Послепис от автора:
Разказът е инспириран от действителен случай – делото на един скромен, достоен българин, който дарява добро по света. Той събра пари за шест кладенеца в бедни и безводни села в Нигерия, Уганда и Кения. Местните с голяма благодарност поставят табели на всеки реализиран кладенец с признание за дарението.
Затова с радост видях, че на 23 април 2023 г. Светослав Любомиров, главен изпълнителен директор на ,,Главболгарстрой Холдинг“ АД и изпълнителен директор на ,,Главболгарстрой Интернешънал“ АД, връчи отличието „Достойни българи” на Шукри Халилов.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X