Ивайло Божинов, People of Malashevtsi 1
И какво, ако се събудиш в балтона на скитника
от горещото лятно утро,
попаднал в сънищата на някой си бъм,
незнайно как и откъде, но все пак лежиш
на възглавница от старо радио
в шест сутринта,
пред портите на умиращата община,
сюрреалистично по български,
сивата брада и коса се усмихват сплъстено
на красивия глас от познатата мелодия:
„O, baby, do you know what that’s worth?
Heaven is a place on earth.“
На улицата аз съм едно стоящо под дъжда какво
и ако някоя кола не ме опръска с кална вода от локвите,
дори няма и да разбера, че съм какво,
няма да вдигна поглед към скъпите автомобили без лица,
та нали те вече мислят, те са сапиенсите,
а човеците вътре са интериор по избор на машините,
затова пък от съседната пейка чувам друго какво,
и то не какво да е какво, а надменно различно от моето,
едно беззъбо какво, изречено за последен път,
издиша го свитият в болестите си клошар
във фалшивия спектакъл на предсмъртната агония,
на която само аз съм зрител,
а смъртта така и не идва,
докато не види подобаващ артистизъм
и сякаш изпитвам някаква неудовлетвореност,
че съм забравен,
че аз не съм на неговото място.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X