Ивайло Божинов, Stanislav’s waterfals 4
Не от вода, от мед ще е последната
капка на водния часовник. Ще я видим
как проблясва и потъва в мрака,
но в нея ще бъдат онези блаженства, които
на червения Адам даде Някой или Нещо:
взаимната обич и твоето ухание,
възможността, макар и измамно,
да разберем Вселената, мигът,
в който Вергилий открива хекзаметъра,
водата за жаждата и хлябът за глада,
мекият сняг във въздуха,
допирът с книгата, която търсим
в леността на лавиците,
сладостта на меча в битката,
морето, волно разорано от Англия,
облекчението да чуем след тишината
очаквано съзвучие, един спомен,
скъп и забравен, умората,
онзи миг, в който ни заличава сънят.
Превод от испански Анна Златкова
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X