Моника Попова, Рисунки
Когато излизах от метрото
се чудих
колко ли силно вали
гадаех по цветните чадъри
от които се отцеждаха капки
но се сетих за твоите очи
миг преди раздялата
****
Когато слушам дъжда
не чувам само неговата музика
чувам и как тревата расте
а понякога виждам
и окъпаното слънце
върху нея
****
Когато се прибираш
с обувки по които лепне кал
аз се усмихвам
ти носиш и пролетен дъжд
***
Всяка сутрин пътувам с толкова много хора
все по-малко усмихнати
все повече угрижени
влизат и излизат през вратите на метрото
като роботи, които не
не предвещават изненади
като счупени кукли
които дори за ремонт не мечтаят
без лица
само фигури
които се поклащат в такт с влакчето
така е под земята
и в работен ден.
след края на седмицата
фигурите оживяват
и се превръщат в
в цвят и в желание
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X