Моника Попова, Рисунки

 

И няма да дойдат
среднощни косачи,
поети напусто
вещаят коситба.
Потънали в плевел,
сред трън и бодили,
умираме кротко –
къщи и ниви.

Примирени с разрухата,
помирени със себе си,
косите и сърповете
ръждясват смирено
и няма да дойдат
среднощни косачи,
ни вълк ще завие,
ни гарван ще грачи…

Умираме кротко –
къщи и ниви,
могилите чезнат,
кръст спомен не пази,
разорано е времето,
семе чака да падне…
В пръстта ще заровим
сърцата си гладни.

 

Ной

Водите прииждаха с някакво омерзение.
Бог упорито ни наказваше с дъжд.
Нареди да организирам самотно спасение,
после срина света изведнъж.
Без жал за загубено щастие,
без милост за нероден живот.
С някаква божествена алчност
за праведност,
със човешката страст за грях.
Водите поглъщаха времето,
давеха моя живот.
Давеха смъртоносно:
изгреви и целувки, раждания и смях,
вкусни ястия на мирна трапеза,
луна и звезди, на връвчица хванати
в съня на децата ни…
Водите бяха предел,
зад който искреше дъгата-
една обещана илюзия,
цветен фар в непрогледното днес.
А дъждовните облаци лакомо дъвчеха
и последните късчета синьо небе.
В очите ни божият дъжд
се превръщаше в сълзи.

 

Тези думи, които прииждат отвсякъде
и настойчиво чукат в двете ми слепоочия,
носят вятър със спомена за гора, после напев,
камбана в утрото
с тънка, светла тъга от разпятие.

Тези думи, които тежат на сърцето
като снежна лавина, затрупала долината,
носят острия звук на леда и на тъмната сприя,
завихрила в мене
най-белия, девствено чистия, ад на земята.

 

Моят панелен Титаник
е закотвен в софийска мъгла,
каютите с жълти прозорци
мигат сънливо, едва
си отварят очите и ето,
забучават вълните асфалтови…
Моят панелен Титаник
мечтае за някакво плаване
отвъд градската магистрала,
ей така, сам-самин да се щура
в мъглата студена изгубен,
а на терасите палуби
да посрещат зората влюбени,
музиканти да свирят адажио,
айсберг да го причаква даже…
Моят панелен Титаник
е закотвен в софийска мъгла
и не мърда, скован в ледовете
на своите сутрини, обеди, вечери
с предизвестената им самота…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.