Моника Попова, Рисунки
Кулинарен реквием 2
Исках много да направя фокача
по специална италианска рецепта
защото една моя приятелка
от милано ми направи веднъж
и ме влюби а може би само
ми напомни на милинки
аз съм плода на една непосилна любов
аз съм плода на една изневяра
на брулени хълмове
и птиците умират сами любов
потърси ме в стръкче пролетен цвят
и как е възможно това
Дълго време се заблуждавах
че друга любов няма
докато не срещнах обречената да бъде моя
трудна изплъзваща се любов
боляща любов от всички предразсъдъци
от всички любовни романи и сънища
от всички горчиви спомени на мама
тайни надежди и жертви простряни
компромиси и натрупваща се омраза…
…любов
която не можеше да остане при мен
без да бъде себе си
и се издигна над света
Любов
която си възвърна владенията
като живота когато се връща
в порутена къща и
обраства камъните
озеленява стените
и в ъгъла птица свива гнездо
свободата има много лица
понякога даже не прилича на свобода
тя е някъде там в сърцето на Едмънд Дантес
тя е в очите на обречения на смърт
или просто в циркулярния автобус
през града с климатик
в тежката жега на андалузкото лято
свободата да се вслушваш в себе си
свободата да осъзнаеш изведнъж
че тук си натрупал цял куп щастливи мигове
децата се унасят в безгрижна дрямка
шофьорът поздравява всеки нов пътник
свободата да се доверяваш
Кулинарен реквием
Баба колеше кокошка
когато ѝ идвахме на гости
Кокошката подскачаше
върху детелините
после краката ѝ стърчаха
от тенджерата
и оризът ухаеше на ръцете на баба
Влизам в супера –
три стелажа вафли с фъстъчен крем
пет стелажа алкохол и подсладени напитки
аперитиви
цигари
козметики
миещи препарати…
съвсем в дъното
с облекчение
намирам ориза
Прозрачният поглед на детето
Порцелановата сапунерка
донесена от чужбина
грижливо сгънатите дрехи
дантелените пердета и
цъфналото коледниче
пронизват смъртоносно мизерията
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X