Моника Попова, Рисунки
Мразя заминаванията
Всички тези непрекъснати пътувания
Цялото ми същество се бунтува
Дори и мисълта, колко е хубаво
Да пристигаш някъде
Не може да ме смири
Не може да ме накара да ги приема
Но нали за да пристигнеш
Първо трябва да си заминал
Карма …
Всяко заминаване
Е моят урок по смирение
Не искам да се намирам в теб.
В сърцето ти, в очите ти…
Или в който и да е друг.
Така ще се изгубя.
Искам да се намирам,
единствено в себе си.
За да знам къде съм, коя съм.
С годините, все повече
искам да знам, коя съм.
И много егоистично,
да живея за себе си.
И да ме има.
Дарба
Благословена –
Способността ни
Да забравяме всичко
Рестарт
Карам по крайморската
Блъскам вятъра
А той ме кара да попивам
Сладката бърканица
От миризмите на сушата
С аромат на море
А сезонът, дори още не е започнал
Почти няма хора… разкошно
Това е моят сезон
Наслаждавам се на свободата му
На морето… то някак успява
Да надвика всички шумове
Доминира… успокоява
Натискам педалите
Мога да се отпусна за малко
Да спра да се притеснявам за всичко
Да се наслаждавам на себе си
Усещам как тялото ми, ме слуша
Колелото ми, ме слуша
Срастнала съм се с него
С морето и хладният вятър…
В якето е топло
Щастливо срастване
Имам чувството, че вечно ще е така
Но знам, това е илюзия
Дрямка
Спи под слънцето
Огнен котарак
Мечтание за лято
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X