Моника Попова, Еросът на невъзможното, 2011
1
Няма сухи кости
тук, в долината. Черепът
на баща ми се хили
срещу луната на Мисисипи
от дъното
на Талахачи,
костите на баща ми
са заровени в калта
на рекички и поточета, които лъкатушат
и вливат тайните си в морето,
и вятърът ми пее
тук, слънцето ми разказва
за сухите кости на баща ми.
2
Няма сухи кости
в северните долини, по уличките на Харлем
млади / черни / мъже дремят
приседнали в сянката на дома си
и сънуват
сухите кости на баща ми.
И млади дългокоси бели бягат
от домовете си, напрягат умовете си
и пеят песни за братство
без повече войни, и търсят
костите на баща ми.
3
Няма сухи кости тук.
Крием се от слънцето.
Вече не крачим широко напред.
Стъпките ни се оформят от клетките
в които ни държат. Настрани се плъзгаме
като раци по пясъка.
Кацаме по зелените лилии, търсим
под белите скали…
ТУК НЯМА СУХИ КОСТИ
Черепът на баща ми
се хили срещу луната на Мисисипи
от дъното
на Талахачи.
Превод от английски Христина Керанова
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X