Слав Недев, Останки материя, 1995, Soft Pastel on Paper, 50x65cm
Пресечка в залеза на любовта
Не се страхувай, мое аз,
когато сме в безпътица
е нужна лудост.
Обичай ме,
защото утре ще сме здрач.
Погледни ме смело
и скочи в очите ми.
Писмо до тате
С този влак
внезапно пристигна,
кървав залез
препълнен със болка.
Ти на гара „Драма“
тихо въздъхна
потъна с мъглата
в безкрая.
На перона осъмнах
внезапно бездомна.
Сядам на куфар
със спомени стари.
После назад
погледнах печална.
И останах завинаги
в своята драма.
В този влак –
с прикачени вагони,
няма надежда,
има само съмнение.
Някога, някъде
дали ще се срещнем?
Птици без вяра
с криле нажежени.
Днес пак сънувах
тези вагони,
кървав залез –
сълзи във съня ми.
Някога –
пак ще бъда твоето
мъжко момиче.
Някъде –
пак ще сътвориш
съдбата ми, тате.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X