Ivied – Дай им милост

дай им милост
в пътешествието на луните
вместо цели слънца

*
с виковете на сърцата си
тихо отваряха шепи
цветя скрити сред бодили

*
незнайно защо родени
вървят по пътя
на жаждата

*
всеки зов пропускаха
всяко утро забравяха
натикани в дупките на метрото

*
лъчите ти
заменяха с офиси
фабриките бяха поляните им

*
служебните автомобили
бяха мечтите им
за необяздени коне

*
на думите
песъчинки на пустинята Ти
не вярваха

*
разказваха ветрове
за незнайните хоризонти
хващаха самолета да пазаруват в Дубай

*
пееха водопадите
за всички възходи и падения
на капките

*
стенеха вълните под стъпките
изчезваха печатите забрава
пяната на мимолетното
съчетана с вечност
как брега
върви с теб
и този пясък паметта
нарисувала животът ти
ти майстор на платното си
положи цветовете
разбъркани от великите майстори

*
в музеите
стигаха до бюста на Нефертити
надявайки се да срещнат себе си в огледалото

*
не тлее
тленното
създадено е да изгрее във Феникса

*
всяка чаша
запазена от времената напомняше
за всички жажди на забравените устни

*
толкова градини запустяха
за да украсят домовете си
с нови пердета

*
нашепваха
последните времена
на началото

*
повей ли беше
урагана на всички раздели
не срещнали Теб

*
децата на децата им ли
ще изтръгнат красивия бурен
и ще посадят цветето на естеството

*
красиви са вълните ти
когато отплаваме Океане
незнайно защо стъпили на този бряг

*
„имаха часовници Ти ги даряваше с време“
солта остана на устните им
не отплавали и този път

*
няма малко Любов
в една капка целия океан е
в една прашинка пустинята
в едно сърце слънцата

*
как малко
как само това
как само сега

*
да бъда грешен
със спътници ангели
какво пътуване

*
търсеха щастието
постигаха забравата
тази твоя вечност дари им

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X