Слав Недев, Пост-урбанистична визия No. 7. 2011, 110 х 150 cm, маслени бои, платно
Тя гребе и насочва
каяка си нагоре по река Кобук. Призори
подминава солниците в
гладката като стъкло вода; плъзга се и търси
треска и тихоокеанска сьомга, стиснала гребло в ръка,
стиснала гребло в ръка,
вълнички затягат връвта
на парката й. Тафта от студен въздух
перва бузите й, напукани от слънцето
и вятъра, белег на жените инупиак
които изкарват прехрана за младите си семейства.
В тяло, на инуитски, тя цъфти от най-студената
възторжена любов. Коленичила тук
свършила своите задължения в селото си,
тя знае мястото си сред жените
карибу. Знае, че децата й,
затъкнали слушалки в ушите си,
докато играят на видео игри,
няма като нея да знаят всичко за леда,
няма да приготвят месо от карибу или сушена риба,
няма да слагат желе в буркани, да загребват корюшници* от океана,
да ловят бяла риба, да преследват
и залагат капани за мармоти, катерици,
полярни лисици и росомахи. Мисли си
за децата, стиснала гребло в ръка;
ще останат в селото
за да разцепват заледената вода с ръцете си на инупиати.
*Инупиак (или Инупиат) – група народи от Аляска, чиято традиционна територия се простира на запад от Нортън Саунд през Берингово море до най-северната точка на границата между Канада и САЩ.
*корюшница – единствената риба в света с прозрачна глава. Разпространена е в субарктическите води на Тихия океан на дълбочина 500-800 м.
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X