Слав Недев, Вътрешно пространство (Черно куче). 2022, 84 х 60 cm, маслени бои, платно
Буря скри небето мътно,
снежни вихрите върти;
ту е вой на звяр по пътя,
ту е детски плач и вик,
ту по покрива разпаднал
мигом в сламата шуми,
сякаш закъснял е странник,
по прозорче трополи.
А колибата сред воя
скръбна в тъмното тъжи.
Ти защо, старице моя,
до прозореца мълчиш?
Дали бурята с фучене,
тебе, драга, изтощи,
или дремеш от жужене,
що с вретеното свисти?
Нека пием с тебе, скъпа,
бедна младост с теб делил,
кана дай, да пием с мъка!
И сърце да веселим.
Пей ми песента за птица,
как морето прелетя;
пей ми песен как девица
ходи сутрин за вода.
Буря скри небето мътно,
снежни вихрите върти;
ту е вой на звяр по пътя,
ту е детски плач и вик.
Нека пием с тебе, скъпа,
бедна младост с теб делил,
кана дай, да пием с мъка!
И сърце да веселим.
1825
Превод от руски Мария Шандуркова
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X